Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Консултация с Д-р Юлиана Панова, Клиничен Психолог

“Каквото - такова” и “Така ще да е тя ...” са сигурно едни от най-често използваните изрази при неблагоприятно развитие на ситуация, заболяване или неуспешен стил на живот. Тази често срещана нагласа сред българите вероятно е проява на исторически обусловена пасивност, дори пораженческо и безпомощно мислене. Една от причините e столетното отнемане правото ни за активно участие в собствената ни съдба. Това е довело до изграждане на така наречения в психологията “външен локус на контрол,” като една твърде често срещана черта от националния ни манталитет. Човек с такова мислене приписва отговорността за това, което му се случва основно на външни фактори като късмет, политическа/икономическа система, семейство, генетичност, Бог, карма и пр., но не и на себе си.
Човек с такава нагласа не участва адекватно и активно в изграждането и промяната на собствената си съдба, което означава и че не поема отговорността за собствените си действия и живот. Като резултат такъв човек никога не се научава да идентифицира обективно проблемите (вътрешни или външни), да изгражда адекватна стратегия за справяне и успешно да я прилага в решаване на тези проблеми.
От друга страна такава нагласа всъщност е много удобна, поради което е и трудно да бъде преодоляна: така отговорността при провал се приписва на външните фактори, а не на себе си и по този начин предпазва Аз-а на психически пасивния човек от сериозни поражения.
Описаният горе житейски подход не би имал особено значение, ако нямаше и далече по-значими за здравето и живота негативни последствия. Човек с такава нагласа възприема проявяването на болест или проблем като независещи от него. Поради това и подходът му към лечението или решението е пасивен и като резултат - твърде често НЕУСПЕШЕН.
Въпреки многобройните научни изследвания, факти и доказателства (виж рубриката в предишните броеве на вестника) за решаващата роля на човешката психика за неговото здраве, твърде много хора избират да ги игнорират и очакват решението на проблемите си отвън. Тази консуматорска нагласа създава условия за влизане в действие на икономическия принцип “търсенето определя предлагането” и се развива преуспяваща индустрия и всевъзможни здравни “услуги”, обслужващи човешката пасивност и външен локус на контрол. Но както казва една българска поговорка, “не е виновен този, който яде зелника, а този, който му го дава.”
Има един хилядолетен принцип, валиден както за психичните, така и за физиологичните разстройства: “Всеки симптом или болест е опит на организма като жива система за самолечение и саморегулация”. Разбирането на този парадоксален на пръв поглед принцип е в основата на новия цялостен и доста по-успешен в лечението на всякакви заболявания психосоматичен подход. В резултат възникват и се развиват бързо нови научни дисциплини като Психоимунология, Психоонкология и Психокардиология. За интересуващите се има лесно достъпни официални данни, които демонстрират многократно по-големия успех на тези цялостни подходи в превенцията и лечението на различни хронични, остри и смятани за нелечими заболявания, сравнено с постигания ефект от официалната медицина, фокусираща се върху физиологичните фактори на болестта. Чрез използване на психосоматични подходи животът на пациенти дори с метастазирал рак, СПИН и прекарани тежки инфаркти бива значително удължен. Но за да се възползва човек от тези нови терапевтични подходи, има едно задължително условие: той трябва да разбере отговорността си, да пожелае и участва активно в собственото си изцеление.
Няма терапевтичен метод, който приложен само отвън да може да коригира проблем, породен и поддържан отвътре!
Всички лекари и хирурзи имат случаи, в които една и съща диагноза в различни пациенти е третирана по един и същи начин, а резултатите варират от пълен успех до “необясним” от медицинска гледна точка провал. Такива вариращи резултати са обясними, ако се вземат предвид различните психични структури и нагласи в различните пациенти, които са изиграли много важна роля в изхода на лечението.
Нещастия, болести и проблеми се случват на всеки. Това често е извън нашия контрол. Но в нашия контрол и отговорност е как ще изберем да реагираме на тях. От това зависи не само изхода на конкретния проблем, но също здравето и живота ни.
Тук обаче следва закономерният въпрос: А може ли човек, дори ако пожелае, да си промени характера, нагласите, начина на мислене и реагиране, изграждани дълги години? Отговорът е: Да, може, ако заяви проблем и потърси квалифицирана помощ, което вече е активно поемане на отговорността за своя живот.

Juliana Panova, Psy.D.
Clinical Psychologist
Director of International Psychological Services
www.cps-chicago.com
Tel.: 847-219-6795