Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Емоционална интелигентност EQ! Какво представлява?  Защо е толкова важна?


Тези дни често се натъквам на термина “Емоционална интелигентност”. В различни източници се описва по различен начин, затова ми е интересно какво мислите вие по въпроса. Има ли въобще такова нещо като “Емоционална интелигентност”? Ако има как може да я развием и какво разбирате вие под този термин?
Силвия Танева- Шумен

продължение от предишния брой

Такова дете може да се затвори в себе си, да изпита трудности при адаптацията, да изостане в развитието си и дори, от научна гледна точка, да бъде причислено към страдащите от емоционална недостатъчност. То би било интелигентно от интелектуална гледна точка, но абнормно в емоционално отношение. Емоционалната интелигентност не е вродена. Тя е интелигентност, която се придобива най-напред в семейството.
Едно е сигурно: всичко започва преди “първите седем”. Емоционалната грамотност е толкова важна, колкото и обучението по математика и граматика. Часовете за изследване на “Аз-а”, за “социално развитие” отдавна не се възприемат като екзотична практика в училищата в Америка и Европа. Емоциите са в центъра на умението да се живее. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. Всеки етап от неговото развитие се характеризира със специфични особености в психичното функциониране и усилията по отношение развитието на неговата емоционална компетентност трябва да са съобразени с това. Добре е детето да бъде приучвано към самоконтрол. Ако му се помогне да изгради нагласа към предимно положително мислене и преживявания, няма да му се налага често да се ограничава и да контролира негативни чувства. Още повече, че емоциите също могат да бъдат заучавани. Колкото по-дълго преживяваме тъга, страх, гняв, толкова по-често ще се връщаме към тези състояния. И обратно, доминирането на положителното настроение и чувства, възпроизвежда повече положителни такива. Важно е да се знае, че емоциите са заразни. Не можем да очакваме, че в условията на потискаща среда, конфликтни взаимоотношения и агресия, детето ще расте спокойно, уверено и щастливо.
За родителя е достатъчно да наблюдава поведението и реакциите на детето в ежедневието и да се стреми да стимулира положителните емоции и нагласи и да ограничава негативното възприятие, преживявания и действия. В случай, че има неща, които го безпокоят или с които смята, че не знае как или не може да се справи, най-добре е да се обърне към детски консултант.
Личният пример на родителите е основен модел за подражание от детето. Емоционалната интелигентност и нейният коефициент обаче, не се предава задължително “по наследство”. Това, че родителите или един от тях, са по-затворени и необщителни, не означава, че не притежават развити социални умения, а още по-малко от това следва, че детето им ще изпитва някакъв социален дефицит. Дори напротив, на принципа на компенсацията, детето може да развие по-голяма активност в социалните взаимоотношения. Но не количеството, а качеството на общуването е важно. Хубавата новина е, че социалните умения могат да се учат и развиват, стига да е осъзната необходимостта и ползата от това.
Много важно е родителите да осъзнаят, че емоционалната интелигентност не е въпрос на разсъдък или правила на поведение, а разбиране на поведението, на отношението и на всичко онова, което може да въздейства на собственото Аз и правото на живот на това Аз. Следователно става дума за процес, който спомага за изграждане на глобална идентичност. Необходимо е родителите да помагат за възпитаване на емоциите не за да ги приравнят към дадени правила, а за да балансират проявите на емоция и да предотвратят объркването или подтискането им.
Придобиването на емоционална интелигентност е “занимание” за цял живот, но важното е, че то започва от детството. Един от най-добрите подаръци, които може да направите на детето си, е да му дадете добър начален старт в света на емоциите.
Как да повишим емоционалната си интелигентност? Как да подобрим емоционалния си интелект?
Емоционалният интелект не е даденост. Той е навик, като умението да караш колело. И като всеки един навик, може да се развие. Как?
1. Всички емоции трябва да бъдат осъзнати. Негативните емоции още повече. Вие можете да лъжете, когото си искате, но не и себе си, особено, когато става дума за социално приемливото поведение. Вие можете да признаете на себе си (но не и на другите): “Този филм е нелепа сълзлива мелодрама, но успя да ме трогне и разплаче!”.
2. Преценете какъв е вашият речников запас. Колко думи използвате за обозначаване на чувствата? Опитайте се набързо да изброите 10 емоции.

продължава в следващия брой