Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Емоционална интелигентност EQ! Какво представлява?  Защо е толкова важна?


Тези дни често се натъквам на термина “Емоционална интелигентност”. В различни източници се описва по различен начин, затова ми е интересно какво мислите вие по въпроса. Има ли въобще такова нещо като “Емоционална интелигентност”? Ако има как може да я развием и какво разбирате вие под този термин?
Силвия Танева- Шумен

продължение от предишния брой

Ако имате беден речник, заемете се с разширяване на своите познания. Как ще се научите са различавате чувствата, ако не знаете дори техните названия?
3. Какви изобщо биват емоциите може да се разбере от околните. Още повече: никак не е лошо да сте наясно с усещанията на хората, с които общувате. Смятате ли, че познавате на 100% техните емоции? А ако се поинтересувате? Или споделите своите усещания и помолите за същото?
4. Заобикалящите ни хора са източник на разнообразни емоционални реакции. Наблюдавайте хората: по какъв начин те реагират на изискванията към тях, на претенциите, на приятните новини, на агресията, на комплиментите. Намерете нови начини за реагиране на типовите ситуации.
5. Можете ли да се контролирате? Смята се, че контролът (който е усещането, че много в живота зависи от вас, а не от обстоятелствата) силно способства да развитието на емоционалния интелект.
Както всяко друго умение, така и емоционалната интелигентност може да се развива. Това става като разпознаваме и изразяваме на чувствата си и като проявяваме заинтересованост към емоциите на другите. Важно е да се научим да овладяваме и управляваме гнева и агресивността си, а не да ги потискаме, както и да отстояваме собственото си мнение без страх от това, че ще бъдем отхвърлени.
Ако искате да подобрите емоционалната си интелигентност, концентрирайте се в изграждането на умения в петте сфери, идентифицирани от психолога от Йеил Питър Саловей (един от последователите развили теорията на Д. Голман):
Опознайте емоциите си и работете върху това да подобрите способността си да разпознавате чувствата си, в момента на възникване. Развийте навика да наблюдавате чувствата си от един момент в друг.
Регулирайте емоциите си, като подобрите способността си да се справяте с тях и да се възстановявате бързо от състояния на тревога и стрес.
Мотивирайте се, като се научите да подреждате емоциите си, за да постигате цели. Прилагайте самоконтрол и самодисциплина и практикувайте подтискане на импулсивността.
Култивирайте в себе си емпатия, като поставяте себе си на мястото на другия човек. Опитвайте се за идентифицирате и почувствате това, което чувства другия.
Управлявайте взаимоотношенията си. Отвръщайте уместно на чувствата на другите хора, като им помагате. Стремете се към постигане на умения в социалното общуване.
Всъщност емоциите подлежат на непрекъснато развитие, което именно ги прави “интелигентни”.
Човекът с висока емоционална интелигентност слуша “вътрешния“ си глас и е в състояние да разпознава чувствата си. Той обръща внимание не само на здравата логика, но и на интуицията си. Успява да използва аналитичността в разгадаване на личните си емоции и разпознаване на чувствата на значими за него хора.
Човекът с ниска емоционална интелигентност действа, без да се замисли какво е накарало другия да постъпи точно по този начин, и не се вълнува от мотивите му. Той не зачита околните и се интересува само от себе си, което затруднява интегрирането му в обществото.
В съвременното технологично общество се отделя повече внимание на усвояването на професионални знания, а емоциите се загърбват. Така се стига до отчуждаване и много хора с ниска емоционална интелигентност не са стимулирани или научени да я развиват.
Познаването и усещането на собствените ни емоции, както и тези на другите е свързано с уменията ни да изслушваме и да имаме добри взаимоотношения.
Успехът в живота, бизнеса, университета, както и в нашите взаимоотношения е свързан най-вече не с нашето IQ, а с нашето ЕQ.
Емоционалната интелигентност е голямото откритие на ХХ век относно разбирането безграничните възможности на човешкия мозък. Освен в умението да придобива и борави със знания, човек трябва да търси разгръщане на своя потенциал в света на емоциите.
Емоционалната интелигентност е значителен скок в разбирането на човешкото поведение. Това не е мода или поредната панацея за лесен успех. Това е сериозна дисциплина, която позволява на човек да изследва нови територии от своята природа. Днес интелигентността на човека се измерва не само с IQ, а и с EQ (емоционална интелигентност). Неговият успех и реализация се основават на цялостното му възпитание - интелектуално и емоционално.