Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

Много често подобно поведение се поражда от родители, отказали се от длъжността си на родители (забързани в проблемите на ежедневието или в своите собствени, нямащи никога време да поприказват или да се поинтересуват наистина какво се случва в живота на младия човек) или от реалната липса на родители. Юношата, който не сечувства сигурен в семейната си среда, ще се опита да създава несигурност у другите. И така, бягайки от страданието ще кара другите да страдат.
Ако имате чувството, че детето има саморазрушително поведение, е много важно да се опитате да го извадите от неговата затвореност, която ще го отведе в една тежка за понасяне маргиналност. Затова - поторъсете помощ от специалист - детски психолог, детски психиатър, хомеопат, социални служби.
Опасни и за себе си?
Ако момчетата по-често проявяват насилие навън, то момичетата са по-склонни да обърнат насилието навътре към себе си. В този период, в който те се чувстват по-скоро като наематели на тялото си, отколкото като притежатели, те се опитват да го малтретират. За да укроти демоните в себе си, девойката ще насочи насилието навътре. Този тип поведение е знак, предшественик на акта на самоубийството.
Телесните наранявания са на различни нива - порязване с бръснач, изгаряния с цигари, екхимози (кръвонасядания) по лицето или крайниците. Подобно поведение може да бъде мотивирано от омраза към самата себе си, което не е нищо друго, освен рикошет от враждебността (реална или въображаема) на другите към нея. Анорексията или взимането на транквиланти, или дрога, или започването на ранен полов живот са все в линията на този тип поведение. Образовайте себе си и не си “затваряйте” очите пред очевидни знаци и сигнали. И трябва да се вслушате в този безмълвен вик за помощ, да “чуете” детето си и наистина да потърсите помощ от специалист.
Срамежливците
П.
Синеоки, светлокожи, русоляви момичета (по-рядко момчета), които лесно се изчервяват и сякаш молят да бъдат успокоявани - това са децата от типа П. Те са кротки, мили, покорни същества, могат да се разплачат докато говорят и разбира се очакват да получат съчувствие. Лесно се обузкуражават. Малкото дете П. винаги се гушка, то е толкова прелестно в безпомощността си и в търсенето на ласки, че вие не можете да устоите на импулса си да го погалите и целунете. Но... пуберът П. може да стане неочаквано груб и да ви противоречи. Може дори да ви обиди и вие ще се чудите как това мило ангелче е станало нетърпимо. Все пак доминиращото у този вид е мекотата. Техният смях е през сълзи, а сълзите им бликат като изворна вода.

продължава в следващия брой