Клиничната хипноза - шарлатанство, мистерия или мощен лечебен инструмент...?

Консултация с Д-р Юлиана Панова, Клиничен Психолог

... Не само е “мощен”, а всъщност сe смята за “най-мощния клиничен инструмент” според владеещите го професионалисти, които работят в сферата на психичното и физиологичното здраве. Клиничната хипноза, когато е използвана експертно може да осигури директен достъп до “централния контролен панел” на човека и така да даде възможност не само за по-ясно диагностициране на някои проблеми, а и за “препрограмиране” в желана от него посока. Не е за учудване тогава факта, че в много случаи само по този начин може да се постигне по-сериозна промяна, въздействие или излекуване. Естествено, съществуването на “инструмент” с подобни свойства и мощен потенциал може да звучи както много обнадеждаващо, така и доста плашещо. Разбира се, ефективността на един инструмент зависи и от способностите, знанието и целите на този, който го използва (или както беше казал някой, “дори цигулка Страдивариус в ръцете на лаик е само едно красиво обработено парче дърво ...”). Разновидности на хипнозата са били използвани от хилядолетия с не винаги добри и лечебни цели. Дори в днешни дни слуховете за нейната мощ и ефективност, комбинирани с незнанието за реалния механизъм, измерението и обсега на действие допринасят за мистериозната и слава.
Но да се върна назад и да започна с по-базисните въпроси, като например: Какво е клинична хипноза, на какво се основава, за какво се използва, какво лекува и кой я практикува?
Клиничната хипноза е предизвикване на алтернативно състояние на съзнание и възприятия (т.нар. хипнотичен транс) в пациента, с цел въздействие и/или лечение на множество психични, психосоматични и приемани за чисто физиологични процеси, проблеми и заболявания. Физиологичното състояние в хипноза се характеризира с промяна на честотата на мозъчните вълни, промяна в активността и взаимодействието на мозъчните зони и центрове, и активация на парасимпатичната нервна система. Хипнотичният транс не е състояние на сън, а е завишено и концентрирано внимание, протичащо в състояние на обща мозъчна и физиологична релаксация, каквито са измерими нормално в състояние на заспиване и сън.
Научни изследвания чрез използване на EEG (електроенцефалограф) са установили как мозъчната активност се променя в състояние на хипнотичен транс. Известен научен факт е, че мозъкът произвежда различни мозъчни вълни, (т.е. електрически имулси с различна честота и амплитуда) в зависимост от психичното състояние. Известни са 4 основни състояния на мозъчна активност според промяната на осцилациите (трептенията) на мозъчните електрични вълни:
Цикли от Beta (14-25 Hz.) мозъчни вълни се регистрират в състояние на активна, нормална и съзнателна будност. Колкото психичното ни състояние е по-стресирано, нервно и тревожно, толкова честотата на мозъчните ни вълни се увеличава. Честота над 25 Hz. се наблюдава вече при хистерия.
Цикли от Alpha (7-14 Hz.) вълни се регистрират в психично състояние, характеризиращо се с увеличена способност за визуализация, психична и физическа релаксация. Това е креативното състояние на съзнанието. Такова състояние настъпва естествено, когато сънуваме, но също така и в много релаксирано будно състояние, когато например сме се замечтали дълбоко или вглъбили в нещо до степен на пълно игнориране на заобикалящата ни реалност.
Цикълът на осцилация около 4-7 Hz., известен като Theta състояние на мозъчните вълни се достига при много дълбока релаксация. Това състояние се достига често при Зен медитация, в дълбок хипнотичен транс, при някои психични феномени, включително при преживяване на отделяне от тялото (т.нар. “out of body experience”). Когато съзнанието е в състояния Alpha и Theta, тялото се възстановява на физиологично и енергийно ниво и клетките се регенерират.
Състояние на Delta (0-4 Hz.) мозъчни вълни се наблюдава само в много дълбок сън или кома и не включва съзнателна мозъчна активност.
Чрез използване на PET (positron emission tomography) учените са изследвали реакцията и функционирането на мозъка под хипноза, наблюдавайки кои зони се активират при подаване на определени стимули. Това е позволило да се установи, че преживяванията под хипноза не са по естеството си нито сън, нито фантазиране или обикновено визуализиране. Мозъкът реагира на хипнотичните стимули (звукови или визуални, възприемани само на психично ниво) точно както на реални такива. Регистрирано е, че в хипнотичен транс се подтиска активността на лявото мозъчно полукълбо и се увеличава тази на дясното. Смята се, че лявото полукълбо е логическия контролен център на човекa. Това полукълбо оперира конвенционално, т.е. с дедукция, логично разсъждаване и обработване на информацията по социално програмиран и договорен начин. Дясното полукълбо пък контролира интуицията и креативността.
Тези наблюдения на физиологично ниво потвърждават хипотезата, че хипнозата временно елиминира подтискащата роля на програмираното и конвенционално (т.е. ограничено) съзнание и управлението се предава на подсъзнанието на човекa, което е всъщност реалния контрольор и двигател на нашето съществуване. През последните десетилетия се провеждат все повече научни проучвания и експерименти в тази сфера и с изумление (и надежда) започва да се разкрива невероятния потенциал на собствените ни ресурси, до които за съжаление достъпът не е толкова лесен (за сега). В резултат научния интерес все повече се насочва към изследане и разработване на “инструментите”, които позволяват достъпа до тези огромни, но слабо използвани до скоро човешки ресурси.