Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Консултация с Д-р Юлиана Панова, Клиничен Психолог

продължение от предишния брой

В предишните два броя писах за естеството и изключително високия потенциал на клиничната хипноза като лечебен инструмент. А защо ако хипнозата е толкова ефективна и търсена не е по-масово използванa? Вместо това масовата нагласа продължава да я възприема като “алтернативен” метод за психично манипулиране, а някои по-неинформирани среди даже я отхвърлят като несъстоятелно и изотерично понятие? И не биха ли били щастливи докторите да използват всеки лечебен метод с доказана ефективност ...?
Ето някои от причините за все още сравнително рядкото използване на клиничната хипноза:
1.) Науката по естеството си е консервативна и бавно допуска драстични промени в подхода и разбирането си за естеството на нещата. Въпреки, че е установено как хипнозата се проявява на физиологично ниво (виж в предишните 2 броя на вестника), все още не е напълно известно на науката какъв е точния и механизъм на въздействие. Като резултат феноменът хипноза разделя научната общност на две - едни, които разбират и третират човека като психосоматична цялост, а също и приемат лимитиранността на съвременното научно познание, и други, които вярват и разчитат само на познание, което е безспорно доказуемо, наблюдаемо и измеримо със съвременните ни знания и уреди. Въпреки противоречията обаче, хипнозата вече е призната официално като легитимен клиничен инструмент поради многобройните научни изследвания, доказващи нейния мощен лечебен ефект.
2.) За да бъде обаче използвана адекватно, ефективно и неувреждащо, клиничната хипноза трябва да бъде добре изучена и интегрирана с академичните знания и професионални умения на лечителите (предимно доктори по медицина и клинична психология). За съжаление обаче поради гореописаните причини изучаването на клиничната хипноза все още не е задължителна част от обучението на лекарите и психолозите. Поради това, ако професионалистът иска да интегрира в клиничната си практика този инструмент, той трябва да получи допълнително, интензивно, академично и практическо обучение в клинична хипноза от акредитирани професионални институции. Такова легитимно обучение е достъпно само за професионалисти с научна степен в медицина или психология. Само част от тях обаче имат възможността и/или желанието да продължат обучението си в тази посока. А както знаем често, когато човек не познава нещо, той е склонен да се плаши от него или да го отхвърля, за да оправдае подсъзнателно незнанието си.
В резултат на тази ситуация предприемчиви непрофесионалисти намират ниша за печелене на популярност и лесни пари чрез използване на човешкото незнание, предразсъдъци и наивност. Tе предлагат различни демонстрации и “лечения” чрез използване на (НЕклинична) хипноза. Трябва да се знае, че не е особено трудно човек да се научи да индуцира хипнотичен транс и да получи начален зрелищен (и от там убедителен) ефект. Знание за това може да се набави от книги или интернет или даже от предлагани курсове за непрофесионалисти от други непрофесионалисти.
Важно е да се знае, че клиничната хипноза е само още един инструмент в арсенала на лечителя и сама по себе си не е лечение. Злоупотребата с този “инструмент” от самозвани лечители не представлява голяма трудност, както не е трудно човек да си набави и раздава медикаменти и “лечебни субстанции”. Подобни “лечители” примамват с какви ли не обещания и реклами наивни и нуждаещи се хора, обезверени от безпомощността на известната им официална наука. В клиничната и медицинска практика твърде често се налага да се справяме с печални последствия от такива “лечебни” практики. За съжаление обаче широката публика рядко чува за провалите на такива “лечения”, поради срама на клиента да разгласява грешката и суеверието си. Проблем е също, че когато “лечителят” няма необходимите образование и акредитации да предлага лечебни услуги той не се и подчинява на задължителните професионални етика, контрол и санкции, какъвто е случая при всички легитимни лечителски професии. В този смисъл той няма и какво особено да рискува и загуби. Отговорността е на този, който е потърсил неговите услуги...
А защо хората все пак се подмамват да отиват при всякакви самозвани лечители? В много случаи точно поради психосоматичната цялост на човека първоначално “лечение” от този тип може да има бърз и видимо добър ефект. Добрите (и временни!) резултати обаче в повечето случаи се дължат на т. нар. “плацебо ефект”, т.е на самовнушението, вярата и очакването за излекуване. Тук сигурно бихте попитали: “Какво значение има как се получава, ако все пак резултатите са добри?” Проблемът е в потенциалната опасност от пропуските в знанията на вашия лечител. Дори когато е добронамерен и успешен с по-рутинните случаи, той няма достатъчни познания да дигностицира правилно и да се справя компетентно с по-комплицирани състояния, отклонения от типичното и неочаквани странични ефекти и усложнения от “лечебната” процедура.
Един пример: бихте ли се подложили на хирургична операция от дори най-опитния и виртуозен касапин/месар, който перфектно борави с ножа (скалпела), както и поназнайва къде са и как функционират органите и жизнените телесни течности?

продължава в следващия брой

Juliana Panova, Psy.D.Clinical Psychologist
Director of International Psychological Services
www.cps-chicago.com
Tel.: 847-219-6795