Лечебната сила на сълзите

Г-жо Дончева, писахте за лекуването със смях, т.нар смехотерапия, а със сълзи, плач? Има ли такова нещо? Като дете съм чувала израза: Поплачи си, поплачи, ще ти мине. Дали има истина? Ще се радвам, ако ми отговорите. Предварително благодаря.
Стоянка Петкова

Сълзите!
Най-основната функция на сълзите е, че те позволяват на човек да вижда. Сълзите овлажняват очните ябълки и клепачите, като по този начин предпазват слизестите ципи.
Сълзоотделянето е важен физиологичен процес. Здравите очи винаги са леко овлажнени, сълзите ги промиват, поддържат ги чисти. Силните емоции действат възбуждащо на нервите, раздразващи слъзната жлеза, която е разположена над очната ябълка. От нея солената течност попада в очите. Тя заглушава болката подобно на морфин. Антибактериалните белтъчни вещества и хормоните, съдържащи се в сълзите, понижават вероятността от заразяване с инфекции, усилвайки съпротивляемостта на организма, и същевременно влияят успокояващо на психиката - при плач нервната система се освобождава от прекомерното напрежение.

Сълзите унищожават вредните микроби. Те имат силно антибактериално и антивирусно действие, което отблъсква всички микроби, натрупали се през деня. Сълзите съдържат ензима лизозим, който унищожава само за 5-10 минути 90-95 % от бактериите.
Биохимикът, професор от Минеаполис, Уилям Фрей, автор на книгата “Crying: the Mystery of Tears” (Плачът: Загадката на сълзите), открива, че освен опасните микроби, сълзите отстраняват и токсините от човешкото тяло. Той стига до заключението, че емоционалните сълзи (тези, които са причинени от голяма мъка) съдържат повече вторични токсини, отколкото сълзите, предизвикани от някакво раздразнение (какъвто е случаят при беленето на лук).
Това обаче не означава, че самите сълзи са токсични. Точно обратното. Чрез плача токсините, които причиняват стрес, се изхвърлят от тялото. Много учени са склонни да сравняват ефекта от плача с този от посещението в масажно студио - и след двете стресът е премахнат.
Съвременни изследвания показват, че сълзите са невероятен борец срещу стреса. Нормализирането на “негативните хормони“ в организма от своя страна водят до уравновесяване в храненето, не изпадате в депресии и не посягате към тонове храни, с които да залъжете душевната болка. Това не означава, че трябва да плачете постоянно и по всякакви поводи. Но когато усетите, че ви се плаче - плачете. Това не е срамно. Мъжете също трябва да плачат.
Как ще ви се отрази плачът ли? Той смъква нивата на кортизола - това е хормонът на стреса, чиито увеличени стойности водят до цялостно отслабване на имунната система, остеопороза, намаляване на мускулната тъкан. Като си поплачете можете да регулирате нивата на адреналина - хормонът, който ни прави възбудени и агресивни, когато е в ненормално високи граници.
Освен това сълзите имат страхотен ефект върху очите - избистрят погледа и възстановяват влажността на окото. Те вървят ръка за ръка със смеха. В смисъл, че тези две съвсем различни емоции са истински благодат за организма.
Благодарение на високото съдържание на соли, минерални и антибактериални вещества в течността, работата на слъзните жлези подпомага бързото заздравяване на порезните рани и не позволява на кожата да остарява преждевременно.
Плачът е уникална форма за изразяване на емоциите при човека.
Положителните ефекти от плача могат да превърнат предизвикания плач в полезна терапия. Това се отнася с особена сила за хората, които имат проблеми с изразяването на емоциите си.
“Великите умове“ за сълзите.
Аристотел е вярвал, че плачът е начин емоционално да се освободиш от стреса. Това е един вид употреба на сълзите за катарзис (прочистване) на емоциите. Днес обаче това се опровергава от много учени, тъй като е установено, че хора, страдащи от депресия не плачат повече от останалите...А може би, точно там е проблемът?
Фройд оспорва това обяснение и разглежда детските сълзи като метод за манипулация, а тези при възрастните, просто като регресия.
Декарт вярва, че емоциите са чиста реакция на тялото и няма нищо общо с мозъка.
Няколко съвета, които е добре да съблюдаваме:
1. Плачът е изливане навън от човека на негативните, насъбрали се емоции - наплачете се.
2. “Момчетата не плачат” - абсолютно грешно поведение, те също са деца, те също са хора, трябва да плачат. Разбира се, не като момичетата, нали? Задържането на сълзите би означавало да задържим стреса, тъй като организмът не може да възстанови равновесието на хормоните в кръвта. Ето защо когато учим децата си да задържат сълзите си като големите, ние всъщност намаляваме възможността естествените защитни механизми на организма да си свършат работата и да намалят емоционалния стрес.

продължава в следащия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България