Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

След като приключи операцията хирургът ми написа рецепта за антибиотици, кортикостероди и болкоуспокояващи, за която аз казах да не си прави труда, че няма да я взимам, нито ще я изпълня. Той се видя в чудо и започна да ми обяснява, колко е сериозна тази операция, все едно  перитонит или нещо от този сорт и че при такова дълбоко рязане в костта, ако се получи инфекция, може и да не ме спасят. Аз му обясних, че съм хомеопат и че имам мои средства, с които да се справя и че няма да взема кортикостероиди, освен ако не умирам. Той беше силно озадачен и явно притеснен (беше пръв приятел на съпруга на моя приятелка).
Каза, че щом няма да взимам нищо на следващата сутрин задължително да отида да ме види, защото не бил виждал в практиката си или чувал след такава операция да не се взимат подобни лекарства, поради опасността от сериозно инфектиране на целия организъм. Аз бях започвала да взимам хомеопатични още преди операцията и след нея продължих с А. до момента, в който свърши действието на упойката. Никога няма да забравя тези болки, наистина си мислиш, че ако не се намалят по някакъв начин е невъзможно да ги преживееш, изключително силни пронизващи, пробождащи, режещи, дълбаещи и какво ли още не. Бях абсолютно отчаяна. В този момент взех Л., беше 200 СН доколкото си спомням 3 пъти през 15 минути и съм заспала. Естествено болката намаляваше постепенно. Взимах това лекарство с разреждане на интервалите до изчезване на каквато и да е болка. На следващата сутрин в 8:00 бях на контролен преглед при хирурга. Той направо ахна като ме видя. Нямах нито оток, абсолютно никакъв белег, че съм имала такава интервнция като изключим охлузванията около лявата част на устната (от натиска му да дълбае с бормашината в костта ми, за да достигне до мъдреца), които бяха доста грозни. Докторът каза: “Не мога да повярвам на очите си, хората след такова нещо идват първо страшно отекли, второ  - с изключително силни болки, трето - изобщо не могат да си отварят устите и развиват тризмус, а ти даже и зъбите си си измила!”. Помоли ме да му разкажа повече за хомеопатията и каза: “Ти ще ме накараш да я уча тази медицина”. Поиска да отида още 2 пъти на контролен преглед в следващите два дни, за да е спокоен. Възстановяването ми беше много бързо и безпроблемно за почуда на цялото отделение - операцията беше в т. нар. в Пловдив - Хирургията на Пещерско шосе. Взимах още няколко други хомеопатични, които се справиха с белезите от охлузванията. Това беше и моят опит с това лекарство, което наистина ме спаси и бях хиляди пъти благодарна на хората, които ме запознаха с хомеопатията, а още повече, че самата аз съм хомеопат и мога да си помогна в такава критична ситуация без намесата на вредните и със странични ефекти лекарства от традиционната медицина.
Оттогава насам съм имала много случаи на хора, на които им предстоят неизбежни операции, не само за зъби, а всякакви. Хомеопатията е незаменима в процеса на възстановяване в такива ситуации, не само за избягване на каквито и да е усложнения, но и за съкращаване на болките, както и на времето за възстановяване. Това се отнася също и за счупване на крайници, изкълчване и всякакви други физически травми.

Даниела Николов, 
RSHom (NA), ССН
Класически хомеопат с 11-годишна практика, завършила Лондонски Колеж по Класическа Хомеопатия
Тел: 630-788-6462