Вяра или доверие в другия

Напоследък ми се случва да губя, все по често, доверие в близките ми.
В себе си ли да търся проблема, в познатите ли?
С уважение: Емилия С.

продължение от предишния брой

Механизмите за избор чрез гласуване или назначения са в действителност механизми, които прехвърлят доверието на много хора върху избраните или назначени лица. Без такова доверие социалният свят би бил немислим.
Доверието в социалните и личностните отношения зависи и от типа общество и формираната в него култура. В общества, близки до модела на модерното демократично общество, с годините се е формирала вяра във формално-правните представителни институции на властта като изразяващи интересите на гражданите, в институциите, които подлежат на обществен контрол. Тази вяра е станала част от политическата култура на обществото и тя оказва голямо влияние върху социалните отношения.
В общества, близки до традиционните, до авторитарните и тоталитарни модели, хората са отчуждени от властта, не вярват в представителните функции на социалните институции, в правната регулация на обществения живот и разчитат на груповата солидарност в традиционни структури като семейството, рода и приятелските кръгове.
Доверието на детето
Отношението, нагласите и очакванията, свързани с доверието се формират в детска възраст, от семейната среда или в малки групи, към които човек принадлежи. Ето защо в съзнанието ни доверието е неизбежно свързано с дълготрайни връзки, лични познанства и близост.
Децата имат малък житейски опит, който не им позволява да разпознаят правилното от неправилното, грешното от безгрешното, лъжовното от истинното. За тях, преди всичко, родителите са тези, които им носят т.нар. модели на поведение. Типът нервна система и темперамент също са от основните фактори, влияещи за изграждане и формиране на детската личност. По принцип децата са доверчиви по рождение, наивни, вярващи в доброто. Доброто побеждава в приказките, които мама им чете за лека нощ. Доброто побеждава в детските филмчета. С доброта ги възпитаваме и обучаваме.
Откритостта в диалога също им е присъща, стига от къщи да не са с категоричната забрана: - Нищо няма да казваш, дори и да те питат, за... Децата са склонни да споделят, да разказват впечатлилите ги неща. Търсят сами диалог с близък възрастен, който в много случаи е учителят от детската градина или училище, защото той е дълго време с децата, разговаря с тях, играе с тях. Те му имат доверие, вярват му, обичат го. Тогава се получава истинската откритост, дори и при децата интроверти. Доверието е извоювано и от двете страни. Детето има необходимост, желание да сподели свои радости или тревоги, пряк събеседник е именно учителят.
Родителите и учителите са хората, които ще покажат на детето как в какви ситуации да разпознава и развива то доверието и откритостта си. На кого да се довери, пред кого да споделя и общува.
Как да завоюваме, запазим и затвърдим доверието?
• За да създадете доверие трябва да премахнете всичко, което пречи това да стане. Това само ще доведе до добро.
• Избягвайте да имате тайни по между си. Сериозните тайни (големите тайните) пораждат съмнение и доверието се пропуква.
• Някои от нас се доверяват на хора, които не познават, докато други започват да се доверяват едва след като опознаят човека срещу себе си. Първият тип хора с положителна нагласа дават доверието си предварително и го оттеглят, когато действията на останалите заслужават то да бъде оттеглено. Когато нагласата към доверието е отрицателна, то трябва да бъде спечелено (макар че някои хора са отчуждени в такава степен, че е невъзможно да спечелим тяхното доверие).
• От време на време е хубаво да показвате на човека до себе си от какво се нуждаете. Така той ще е доволен, че имате нужда от него и ще заздрави доверието по между ви.
• Бъдете готови за въпроси и трудности.
• Отношението, нагласите и очакванията, свързани с доверието се формират в детска възраст, от семейната среда или в малки групи, към които човек принадлежи. Ето защо в съзнанието ни доверието е неизбежно свързано с дълготрайни връзки, лични познанства и близост. В големите организации с много офиси и индиректни комуникации тези аспекти на доверието често не съществуват (или съществуват в недостатъчна степен).
• Тъй като липсата (или намаляването) на доверието обикновено е симптом за по-дълбок проблем, важно е да си зададем въпросите: Кои са пречките да изградим по-голямо доверие?; Какво става в действителност?; Какво можем да направим, за да премахнем причините, влияещи негативно върху доверието?. Тези въпроси трябва да доведат до сериозни действия, които не бива да се ограничават в това да се оплакваме или да паднем духом.
• Чувствата. Те не бива да се крият, винаги трябва да казвате на партньора си какво чувствате или мислите в даден момент - гняв, любов, безразличие - в каквато и да е ситуация. Не прикривайте, когато сте тъжни, а му го кажете.
• Сферите, в които можем да търсим причините за намаляване на доверието, включват: управление, общуване, яснота на ролите, включване в процеса на вземане на решения, качество на лидерите и организационни насоки.
• Никога на никого не казвайте, че е неспособен да направи нещо. Вместо това насърчавайте да се опитва, докато се получи. Томас Алва Едисън не е изобретил електрическата крушка от първия път.
• Изследванията в сферата на лидерството показват, че хората са склонни да следват или да се доверяват на лидери, когато виждат в тях четири качества: сговорчивост, компетентност, предвидливост и страст/енергия.
• Натрупванията от миналото обикновено замъгляват въпросите, свързани с доверието, особено, когато имаме спомени за “такъв тип хора”, “такива ситуации” и/или боравим с категории като: мъже/жени, мнозинство/ малцинство, началник/подчинен, либерален/консервативен и т.н. Умението да разграничаваме натрупванията от миналото и настоящата ситуация или връзка е от първостепенна важност за способността ни да изграждаме и повишаваме доверието.
• В променящ се свят като нашия, трябва да приемем, че неяснотата и преходът от едно състояние в друго са нормални.
• Кредитът на доверие е нещо, което много лесно може да се изчерпи, запомнете го и не се “заигравайте”.
Ние, хората, сме изтъкани от парадокси. Имаме най-голямо доверие в родителите си и в интимните си партньори и същевременно най-често лъжем именно тях. Съответно и те правят същото. Убедени сме, че политиците и държавните ни институции ни лъжат, не им се доверяваме, но и не страдаме от техните измами.
Потопени в междуличностните си отношения, ние страдаме от взаимните дребни номера, които си погаждаме, и нехаем за голямата социална лъжа.
Така минава животът ни.

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България