ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА ДЕТСКАТА РИСУНКА

Отдавна търся информация за детските рисунки, тъй като моят син рисува много и ми се искаше да го “разтълкувам” чрез тях. Най-вече дали изразява в рисунките си някаква тревожност, която да забележа.
Цветанка А.

Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и започнат да отгатват обектите от рисунката му, то ще се съгласява с вас, стараейки да се хареса. Въпреки, че това не е основната картина в представите им.
Петгодишните рисуват по човечето си важни части като уста, нос, очи, пръсти и коса. На 6-7 години се включват и шията, сгъвки на ръцете и краката, дрехи и прическа. До 3-годишна възраст вашият малчуган предимно ще “пробва” моливите и цветовете, ще експериментира. Същинският замисъл на рисунката се появява чак към четвъртата година на детето.
Размерът на листа хартия или платното, което малчуганът избира за своята рисунка е често пъти показателна. Децата в тази възраст са вродени егоисти. Дете, което последователно рисува само на малки участъци от листа или което използва малки по размер символи в своите рисунки страда от някаква форма на тревожност.
Условно листът с детската рисунка може да се раздели на две вертикални зони - дясна и лява. Всяка от тях носи своя смисъл. Дясната - екстравертната - обозначава връзката на детето с бащата и представата за бъдещето. Лявата - интровертната - разказва за преживяното, за привързаността на детето към неговия дом и преди всичко към майката. Може също така да бъде свързвана с някой, който има авторитет пред детето или нещо, което оказва влияние върху него. Горната част на рисунката е свързана с дейността на детето в интелектуален план, а долната - с материалния свят.
Децата често рисуват своя баща голям и силен, който стои сигурно върху нарисувания под в къщата или на земята. Това означава, че децата асоциират именно бащите с материалната власт в къщи.
Щастливото, уверено в себе си дете рисува с плътни, отчетливи линии. Нерешителното дете, обратно, избира не много ярки цветове и рисува едва-едва, докосвайки листа и затова рисунката му най-често е бледа, неизразителна. Такова дете не иска да привлича вниманието върху себе си.
Агресивното дете често, без да иска, чупи моливите или бързо изписва фулмастера.
Детето с мек характер използва много вълнообразни линии.
Децата с волеви характер, бъдещите реалисти, предпочитат да рисуват с прави линии и точни ъгли, по-рядко използват кръгчета и овални форми.
Както знаете, децата в тази възраст не умеят да изразят с думи чувствата си, нещо, което и на нас възрастните понякога не ни се отдава, за тях е още по-трудно поради ред причини - липса на опит в изразяването, беден речник, неумение да опише това, което чувства и т.н. Да вземем например чувството за страх, децата не умеят да разказват за страховете си. Всъщност те дори не осъзнават от какво точно се боят. Можете да намерите начин да се справи, като започнете с рисуване на преживяванията си. Рисуването не само го освобождава от натрупаната емоция и чувство, но и укрепва пръстчетата му, подобрява координацията им и развива фините движения (така необходими за готовността за изписване на буквите). Докато държи моливите, малкият художник ще направи някои важни открития за обкръжаващия го свят: като това, че котките имат четири крака, а човекът - само два, че заекът има дълги уши, а лисицата дълга опашка и т.н.
Насърчете детето да рисува.
Вземете голям лист хартия. Сложете го на пода или на масата, наредете до него различни по цвят моливи/флумастри (не по-малко от десет). Ако детето не умее да нарисува самичко нещо, помогнете му. Оставете го да ви насочва какво да рисувате вие и какво - то. Не се престаравайте много с рисунката и не рисувайте в центъра на листа. Не рисувайте нищо голямо, ярко или набиващо се на очи. Нека това стори малчуганът. Все пак това си е неговата рисунка, нали? Не забравяйте, че основната работа трябва да свърши детето, затова не настоявайте.
Човечето - ключът от загадката.
Лицето, нарисувано с всяка една подробност (очи, вежди, нос...), показва, че детето се интересува от външния си вид. Обикновено големи уши рисуват децата, които са свикнали непрекъснато да ги критикуват за нещо. Малки уши - критиката изобщо не го притеснява. Големите, широко отворени очи свидетелстват, че детето се страхува от нещо и търси защита. Малките очички пък показват, че малчуганът обича да наблюдава околните. Големи зъби = агресивност. Детето често ги рисува, когато нещо го плаши. А големите ръце и крака издават, че малчуганът иска да порасне колкото се може по-бързо.
Обикновено децата рисуват себе си заедно с тези, към които изпитват най-силна привързаност. Най-привързано детето е към човека, когото то държи за ръка на рисунката.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България