Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Много искам чрез страниците на вашия вестник да прочета за силата на думите, изказани от нас. Благодаря предварително.
Валентин Велев - Русенска област

продължение от предишния брой

Ако родителите непрекъснато се съмняват в способностите им, малкият човек накрая ще се обиди, ще се затвори в себе си, ще се почувства неразбран и изоставен.
“Винаги ще бъдем с теб”
Каквото и да се случи, родителите ми винаги ще бъдат с мен - тази увереност може да помогне да се преодолеят много проблеми. Претовареното ни ежедневие не винаги дава възможност да зарежеш всичко и да обърнеш внимание на детето. Но можете да го утешите с думите: “Това е интересно. След малко ще имам време и ще можеш подробно да ми разкажеш всичко”. Детето ще ви разбере. Не забравяйте да се извините за това, че временно сте го пренебрегнали.
Няколко “Не” -та:
Не изливайте върху детето своите обиди, за да не ядете горчив хляб на стари години. Защото, каквото посееш, това ще пожънеш.
Не очаквайте детето ви да стане като вас или такова, каквото вие искате. Помогнете му да стане не “теб”, а себе си.
Не искайте отплата от детето за това, което сте направили за него. Дали сте му живот, как то да ви се отблагодари? То ще даде живот на друг, той на трети и това е необратимият закон на благодарността.
“ Ти задължително ще се справиш”
Не гледайте на неговите проблеми отвисоко. Животът е даден на всеки според силите му и бъдете уверен, че за него той е не по-малко тежък, отколкото за вас, а може би е и по-тежък, защото то няма опит.  
Изследването на заобикалящия свят не минава без провали и аварии. Тогава родителите веднага се хвърлят към рожбата си. Но за да се приспособи към света на възрастните, децата трябва да се научат сами да намират решение на проблемите си. Вместо да казвате: “Дай, аз ще го направя”, насърчете детето с думите: “Опитай още веднъж, сигурен съм, че ще се получи”. Това ще повдигне духа му и ще му даде морална опора.
Когато не ви вярва
Ако въпреки похвалите ви детето се държи резервирано, имайте предвид, че може би не му се вярва, че е толкова внимателно, работливо, отговорно и ви изпитва. Кажете му “Всичко е наред, исках просто да знаеш колко съм доволен от теб”... и продължавайте да го хвалите винаги, когато е заслужило, конкретно.
По мнението на специалистите тази методика за похвали не само влияе добре върху самооценката на малчугана, но и силно укрепва връзката родител-дете.
Всичко казано до тук, дали са само препоръки към родителите за децата, нима не е и за нас големите, възрастните!
И така, какво още остава да се каже?
Представете си бъдещето без вълшебните думи... Със словата ще изчезнат и чувствата. А един толкова малък жест като благодарността прави толкова голямо добро.
Колко му трябва на човек, една добра дума, за да се почувства щастлив, доволен и значим, а силата на благодарността върши чудеса!

Аз вярвам в магията, особено тази на словото. А вие?

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България