Каква е тайната на чувството за хумор? По рождение ли е? Възпитава ли се? Зависи ли от средата, в която живеем? Чувал съм за “лечебен хумор”? Моля, напишете в любимия ни вестник нещо по тази тема, благодаря!
Филип Андреев
продължение от предишния брой
Отишли двама и двамата имат несрета в живота си. Единият шегаджия се среща с друг, пита го къде отиваш? - Отивам да се давя. Защо? - Не ми върви нещо. А ти къде отиваш? И аз отивам да се давя. Та онзи, смешникът, казва на другия: Съблечи си дрехите, ако си с дрехи, няма да потънеш във водата. Тогава той го разсмял и му казал: Я да оставим да се давим, ами да се окъпем хубаво. Окъпват се двамата и излизат. Та този смешникът спасява другия.
След като се окъпват, водата и хуморът произвеждат известна реакция върху тях. Хващат се и се повеждат нанякъде, питат ги: Къде ходихте? Ходихме да се давим, пък разбрахме, че е по-хубаво да се окъпем, отколкото да се давим.
Няколко съвета, които е добре да съблюдаваме:
1. Научете децата да се смеят и намират смешното и веселото в случките от заобикалящия ги свят.
2. Комичните ситуации ги разказвайте пред всички, а трагичните ги спестете, особено в присъствието на малките.
3. Постарайте се дори и в най-неприятна ситуация да откриете нещо смешно. Представете си как тази ситуация ще ви я разкаже някой комик или се опитайте вие да я предадете на приятелите си с чувство за хумор.
4. Ако имате възможност да гледате комедия или екшън - изберете комедията.
5. Поставете в дома си забавни вещи, които, като погледнете, ще ви карат да се усмихнете.
6. Дори и да не ви е до смях, опитайте да се насилите и да се усмихнете.
7. Срещайте се колкото може по-често с хора, които имат силно чувство за хумор.
8. Бъдете генератор на усмивки от щастие.
9. Употребявайте позитивни думи, не щадете похвалите и комплиментите, те ни карат да се усмихваме, макар и малко смутени.
9. Пазете достойнството на другите.
10. Не се присмивайте, не иронизирайте, това изобщо не е здравословен смях, нито за вас самите, най-малко за жертвата ви!
Сълзите!
В живота си може би колкото се смеем, толкова и плачем! Плачем при срещи и раздели, в яда си на някого, от умиление и възмущение, от страх и от безсилие, от прекалено силни чувства и от липсата им. Но сълзите са лекарство, с което ние лекуваме самите себе си.
Учените отдавна изучават “сълзливия” феномен. До 12 години плачат всички деца, а после - най-вече момичетата. И обяснението не е само в това, че жените не рядко използват сълзите като оръжие, дипломатично средство и последен аргумент в опитите си да постигнат нещо. Главните виновници са хормоните. У мъжете нивото на хормоналното съдържание е слабо податливо на колебания, а у жените то през цялото време се променя и това се отразява на физическото и психическото състояние. Проучванията показват и че ефектите на плача зависят от проливането на сълзи, например хората с тревожност или нарушения в настроението са най-малко вероятни да преживеят положителни ефекти от плача. Освен това, учените съобщават, че хората, които нямат вникване в техния емоционален живот или не ходят на специалист - консултант поне един път месечно действително се чувстват по-зле след плача!
Съвременни изследвания показват, че сълзите са невероятен борец срещу стреса. Нормализирането на “негативните хормони“ в организма от своя страна водят до уравновесяване в храненето, не изпадате в депресии и не посягате към тонове храни, с които да залъжете душевната болка. Това не означава, че трябва да плачете постоянно и по всякакви поводи. Но когато усетите, че ви се плаче - плачете. Това не е срамно. Мъжете също трябва да плачат.
Как ще ви се отрази плачът ли? Той смъква нивата на кортизола - това е хормонът на стреса, чиито увеличени стойности водят до цялостно отслабване на имунната система, остеопороза, намаляване на мускулната тъкан. Като си поплачете, можете да регулирате нивата на адреналина - хормонът, който ни прави възбудени и агресивни, когато е в ненормално високи граници.
Освен това сълзите имат страхотен ефект върху очите - избистрят погледа и възстановяват влажността на окото. Те вървят ръка за ръка със смеха. В смисъл, че тези две съвсем различни емоции са истински благодат за организма.
Няколко съвета, които е добре да съблюдаваме:
1. Плачът е изливане навън от човека на негативните, насъбрали се емоции - наплачете се.
2. “Момчетата не плачат” - абсолютно грешно поведение, те също са деца, те също са хора, трябва да плачат. Разбира се, не като момичетата, нали?
3. “Порасналите момчета” да не сдържат натрупалите се негативни чувства, препоръчително е да ги “изливат” на подходящо място и пред подходящ човек, например специалист.
Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България
За какво училище мечтаем? – Зад този въпрос стои простата нужда да бъдем човешки същества.
Присъщо на хората е да се свързват помежду си. Да си поделят...
Спортът е възможност за развитие на двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем за тях, ползата е огромна – както за здравето, така и з...
Много приятна и ползотворна среща проведоха учениците от българското неделно училище към Православния храм „Св. Иван Рилски - Чудотворец”. Нещо, което...
