ВЪВЕДЕНИЕ В ХОМЕОПАТИЯТА

продължение от миналия брой

Хомеопатичната медицина не е просто “захар”, както твърдят мнозина, нито пък е метод на самовнушение, тъй като тя може да се прилага при кърмачета, а също така и при животни.
Според теорията на хомеопатията причините за болестното състояние мотат да бъдат или вътрешни, или външни. Външните причини включват различни, внезапни промени в средата като например въздействието на химични вещества, ядрена енергия, силен студ или горещина, наранявания и т. н. Тези външни въздействия могат да предизвикат непоправими увреждания на тялото, но ако увреждането не е фатално, тялото ще намери някакъв вид баланс, веднага щом се върне при нормални условия.
Истинските причини за заболяванията обаче са вътрешните причини, т.е. психологичните причини. Сократ е казал: “...тъй както не бива да опитваме да лекуваме очите, без да лекуваме главата, нито главата без тялото, не бива да опитваме да лекуваме тялото без душата. Това е причината повечето болести да не са ясни на лекарите, които лекуват гърците, тъй като те пренебрегват цялото, за което трябва да се погрижат. Ако то не е добре, то и части от него не могат да бъдат добре. Защото всичко започва от душата, доброто и лошото, за тялото и за всичко, което засяга хората, и се стича от там като да е от главата към очите....” “SOCRATES TO CHARMIDES” (или “ABOUT PRUDENCE” § 156e) PLATO
Разбира се, наследствеността е важен фактор за появата на даден проблем. Ханеман бил озадачен от предаването на заболяванията от поколение на поколение. И така, за да обясни това “предаване”, той формулира теорията на миазмите. Според Ханеман, терминът миазма означава предразположение на тялото към някоя болест. Това включва освен наследственото предразположение на човек и чувствителност, която се придобива от тялото му от момента на зачатието и след това.
Хомеопатите примат, че органите и функциите на човешкото тяло са подчинени на определена йерархия. Мозъкът е най-важният и най-чувствителен орган на тялото, докато кожата е най-маловажна. Поради това се приема, че лечението върви добре, когато болестта се отдръпва от важните органи и се появява в органи, които стоят по-долу в йерархичната система.
Например, ако пациент с бронхиална астма получи екзантема, се приема, че в този случай лечението му върви успешно. Същото става и когато пациент, болен от шизофрения, развие туберкулоза или пациент със сърдечни проблеми развие артрит. Този закон е известен като Закон на Херинг за излекуването, който метафорично се формулира по следния начин: “Болестта се отдръпва от тялото по следния начин: отгоре надолу, отвътре навън, от по-важни към по-маловажни органи и в ред, обратен на появата й”.
Поради това в случаите на хронично заболяване хомеопатът може да интерпретира всяка реакция на системата на пациента и знае дали състоянието му еволюира към по-добро или към по-лошо.
Както бе споменато по-горе, хомеопатичната терапия се провежда чрез използване на хомеопатични лекове. Те произхождат от растителното, животинското и минералното царства. Чрез процеса на тяхната потентизация е възможно да се употребяват дори токсични вещества, без те да предизвикат странични ефекти. Днес в хомеопатията се използват над 5 000 лека и те се приготвят с различна концентрация.
Голям процент от тези лекове (80-85%) са от растителен произход и суровината, използвана за тяхното приготвяне е тинктурата (т.е. алкохолния екстракт) на билки, от които произхождат. Останалите 15% от хомеопатичните лекове са от химичен, неорганичен или от животински произход и суровината, използвана за тяхното приготвяне, трябва да е с висока степен на чистота.

Даниела Николов,
RSHom (NA), ССН
Класически хомеопат с 12-годишна практика, завършила Лондонски Колеж по Класическа Хомеопатия
Тел: 630-788-6462