Ами реално всеки има нужда да поговори с близък човек и да сподели нещо, но може би не винаги моментът е подходящ (за слушателя), а и наистина, ако всеки ден ти разказват и споделят много неща, свързани с отрицателни емоции, няма да се чувстваш много добре след това. Така мисля аз, а вие, г-жо Дончева, как мислите?
Ивет С. - Русе
Интересува ме вашето професионално мнение за Емпатията. При мен е много силно развито. Смятам го за предимство. Често се случва да предопределя нечии действия, водейки се от знаците, които ми дава. Помага и да се предотвратят някои неща. Понякога наистина идва в повече, но мисля, че ползите са повече, отколкото вредите.
Стамен С.
продължение от миналия брой
Емпатията има за основа умението правилно да си представим какво става у другия човек, какво преживява и как възприема обкръжаващия го свят. Обикновено емпатията бива интерпретирана и като положително отношение към партньора.
Като феномен на междуличностните контакти емпатията регулира непосредствено взаимоотношенията между хората и до голяма степен определя нравствените качества на човека.
В школата на психоанализата емпатията се разглежда като характеристика на лекаря, осигуряваща ефективно взаимодействие с болния.
Важна характеристика на процесите на емпатия, която я отличава от другите видове разбиране като идентификацията, приемането на роли и пр., е слабото развитие на рефлексивната страна, затвореността в рамките на непосредствения емоционален опит.
При анализа на емпатията се подчертават два главни момента. Първо, положителното отношение към другия означава признаване на личността на другия в нейната цялост. Заедно с това подобно отношение не изключва негативната реакция на субекта на това, което неговият партньор чувства в дадения момент. Второ, като преживява емпатия към другия, субектът може да остане емоционално неутрален: може да живее известно време, като че ли в света на другия, като при това не формулира нито позитивни, нито негативни съждения за него.
Теорията на емпатичния алтруизъм обяснява човешкия алтруизъм в термините на разделеното състрадание. Съгласно тази теория ние помагаме на нуждаещите се, за да се избавим от собствените си страдания, предизвикани от емпатичното съпреживяване.
Установено е, че емпатичната способност обикновено се развива и нараства с разширяването и обогатяването на жизнения опит, а също така се наблюдава, че емпатията по-лесно се реализира, когато има наличие на сходство в поведенческите и емоциноланите реакции на общуващите хора. Даниел Голдман подчертава, че “способността за емпатично преживяване на чувствата и емоциите на другия е пряко свързана със способността за преживяване на собствените чувства, както и за тяхното идентифициране”. Според него ако човек не е преживявал определени чувства, за него ще е трудно да разбере какво чувства другия. Като това се отнася в еднаква степен за положителните и отрицателните емоции. Това е така, тъй като да знаеш рационално за преживяванията и чувствата и да ги изпиташ сам са две съвсем различни неща. От тук той извежда и заключението, че човек с богат емоционален опит, преживял както дълбочините на депресията, така и върховете на себереализацията, ще има много по-големи емпатични способности за разбиране на чувствата на другия.
Как съпреживяването на чуждите проблеми може да ви навреди
Присъщо ли ви е да съпреживявате и да се грижите за другите? Ако подобно на много жени, вие отговорите на този въпрос положително, можете да се гордеете със себе си. Но струва си и да се замислите: не ви ли вреди тази черта от вашия характер?
Според учените, прекомерното съпреживяване е твърде опасно. Мозъкът на някои хора (предимно жени) е много чувствителен към емоциите на околните. С други думи, той улавя чуждите чувства, интерпретира ги и реагира на тях. Често това става напълно подсъзнателно.
Хората, които не притежават тези способности, компенсират това умение с други, по-технически навици - например с пространствено мислене. И едните, и другите могат да си създадат сериозни проблеми. Хората с добре развити технически умения могат да срещнат трудности в социалния живот и да се почувстват изолирани от обществото. А тези, които са твърде чувствителни към чуждите емоции, могат бързо да изпитат стрес, морален дискомфорт и т.н. ...
Презает със себе си индивидът забравя за другите, неспособен е да се идентифицира с тях, да преживява чуждия дистрес. Въпреки това обаче измежду хората с центрираност към Аз-а има и такива, които са склонни към висок алтруизъм. Така например се забелязва, че колкото е по-висок статуса при мъжете, толкова по-голяма помощ дават, оказват те. Хората с високо самочувствие, тези, които вярват, че са в състояние да ръководят и контролират съдбата си, хората с висока степен на отговорност и с относително високо равнище на морално развитие са по-склонни да участват в поведение, с което се оказва помощ.
продължава в следващия брой
Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България
За какво училище мечтаем? – Зад този въпрос стои простата нужда да бъдем човешки същества.
Присъщо на хората е да се свързват помежду си. Да си поделят...
Спортът е възможност за развитие на двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем за тях, ползата е огромна – както за здравето, така и з...
Много приятна и ползотворна среща проведоха учениците от българското неделно училище към Православния храм „Св. Иван Рилски - Чудотворец”. Нещо, което...
