Ами реално всеки има нужда да поговори с близък човек и да сподели нещо, но може би не винаги моментът е подходящ (за слушателя), а и наистина, ако всеки ден ти разказват и споделят много неща, свързани с отрицателни емоции, няма да се чувстваш много добре след това. Така мисля аз, а вие, г-жо Дончева, как мислите?
Ивет С. - Русе
Интересува ме вашето професионално мнение за Емпатията. При мен е много силно развито. Смятам го за предимство. Често се случва да предопределя нечии действия, водейки се от знаците, които ми дава. Помага и да се предотвратят някои неща. Понякога наистина идва в повече, но мисля, че ползите са повече, отколкото вредите.
Стамен С.
продължение от миналия брой
Емпатията и връзката и с чувството за вина
Вината може да се появи, в генетичен план, още през втората година при децата. Тя се свързва с интернализирането на ценностите и осъзнаването, че могат да бъдат нарушавани, заобикаляни или изоставяни. Вината, като чувство е свързано с осъзнаването на връзките между собствените действия и чувствата на другия - осъзнаването на нараняващите отношения. Емпатията може да се трансформира във вина, връзката между емпатия и вина може да се засилва, което открива по-големи възможности за просоциално реагиране. Вината и емпатията могат да се разберат в пространството на по-общите преживявания, основани на отговорността към другите. А отговорността се поражда в междуличностните отношения. Емпатията е афективен отговор на чуждата болка. Но тази болка може да е причинена различно, което означава, че емпатията може да е обединена с вината. Емпатията и вината обединяват в себе си афективни, когнитивни и самооценъчни прояви. Вината и емпатията отразяват отговорността на Аз-а към другия и чувството на безпокойство и болка. Или по-обобщено казано, емпатията и вината са свързани с не-безразличието към доброто на другите. В днешно време чувството за вина никак не е намаляло. Нарушаването на моралните и социални норми или причиняването на страдание някому повишава отстъпчивостта поради чувство за вина. Ние вярваме, че живеем в свят на справедливост. В случая обаче справедливостта е нарушена от нас, в следствие на което се явява противоречие между нашето убеждение и реално съществуващото поведение. В този случай човек, като причинител на вредата се опитва да редуцира своя дистрес, като възстанови равенството в отношенията. Колкото е по-голям дистресът, толкова е по-голяма вероятността виновният да предложи услугата си.
Невербалните форми на общуване са създадени еволюционно и са необходимост за нормалните взаимоотношения в социална среда.
Съчувстваме по-малко на “чуждите”: структурата на мозъчната кора предопределя пристрастията ни към хора от нашата социална група.
Според ново проучване, публикувано в The Journal of Neuroscience (Журнал по невробиология) от 1 юли 2009 г., съчувстваме повече на хора от социалната група, към която принадлежим.
Проучването показва, че при наблюдение на хора, изпитващи болка, областта от мозъчната кора, свързана с емпатията и емоционалността се активира повече, когато наблюдателят и наблюдаваният принадлежат към една и съща раса. Извършените наблюдения подсказват, че подсъзнателните предубеждения към хора от други социални групи са ни вътрешно присъщи.
Проучването доказва, че проявите на емпатия се определят от пристрастността ни към хора от нашата непосредствена среда - нещо, което се знае отдавна, но никога не е било доказвано научно, чрез сканиране на протичащите в мозъчната кора процеси. Още от 50-те години на миналия век учените изучават пристрастността на т.н. вътрешни групи. Някои от извършените проучвания показват, че дори когато хора със сходен произход се разпределят по групи на случаен принцип, те също показват предпочитания към хората от собствената си група пред останалите. Новото проучване доказва, че процесите в мозъчната кора отразяват емоционалните ни пристрастия.
Eмпатията e форма, с която Аз-ът се въвлича в живота на другия. Той се разкрива като отворен за другия, предаващ себе си на другия. Емпатията се ражда, когато Aз-ът излезе от самозатвореността си и се докосне до света на другия. Емпатията е опит да се преживее и разбере това, което се случва на другия. Тя е навлизане във вътрешния свят на другия, така чрез доближаване другият придобива възможност да премине зад своята граница, да схване себе си като нещо различно от себе си. Така се създава едно особено пространство, изпълнено с взаимно признание и самопризнание. В тази ситуация другият може да изрази своите преживявания свободно, без безпокойство, страх, срам, без събуждане на защитни механизми. При такова общуване между субектите съществува доверие, обич, надежда, подтикващи към разбиране и саморазбиране, което е условие за самопреодоляване. Емпатията е повече от нагласа, разбиране и преживяване. Тя е начин да бъдеш с другия, начин за непрекъснато изграждаща се заедност.
продължава в следващия брой
Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България
За какво училище мечтаем? – Зад този въпрос стои простата нужда да бъдем човешки същества.
Присъщо на хората е да се свързват помежду си. Да си поделят...
Спортът е възможност за развитие на двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем за тях, ползата е огромна – както за здравето, така и з...
Много приятна и ползотворна среща проведоха учениците от българското неделно училище към Православния храм „Св. Иван Рилски - Чудотворец”. Нещо, което...
