Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

В последно време, обаче, ограниченията във финансирането са принудили много ТО значително да намалят престоя на 12 месеца или по-малко и/или да изработят алтернативи на традиционния резидентен модел (вижте “Как могат да бъдат изменени още ТО?”).
За индивиди с многобройни сериозни проблеми (напр. множество наркозависимости, участие в престъпления, нарушения в психичното здраве и ниска трудова ангажираност), изследването отново показва, че по-добри резултати са показали онези, които са преминали лечение в ТО в продължение на 90 дни или повече. В едно изследване на DATOS бяха сравнени резултатите от лечението на зависими от кокаин с шест или седем категории проблеми, които са били на лечение поне 90 дни. В годината след лечението само 15 процента от онези с над 90 дни лечение в ТО са започнали отново да употребяват седмично кокаин, в сравнение с 29 процента от онези, които са получили над 90 дни амбулаторно немедикаментозно лечение и 38 процента от онези, получаващи над 3 седмици стационарно лечение.
Връзката между ретенцията (съхранението на получената информация) и добрите резултати от лечението, установени в DATOS, се е повторила при много проучвания. Все пак, в много ТО има висока степен на отпадане, въпреки че около една трета от отпадналите търсят повторен прием. В процес на осъществяване е едно значително изследване за по-добро разбиране и подобряване на ретенцията при лечение в ТО, като се проучат външните фактори, услугите и процесите на програмите и характерните черти на индивидите при лечението.
Външните фактори, свързани с ретенцията, включват ниво на свързаност със семейството или приятелите, които употребяват наркотици или са замесени в престъпления, и законов натиск за включване в лечение. Стимулите - наказанията или изкушенията от семейството, изискванията за постъпване на работа или натискът на криминалната съдебна система - могат да увеличат броя на постъпилите за лечение и да подобрят ретенцията и могат да повишат вътрешната мотивация на индивида да се промени с помощта на лечение.
В ТО нивото на ангажираност и участие в лечението е свързано с ретенцията и резултатите. Факторите на лечение, свързани с повишената ретенция, включват наличие на добра връзка с консултанта, удовлетворение от лечението и посещение на образователни занимания. При едно изследване беше изпробвана стратегия за повишаване на мотивацията чрез увеличаване на контактите на новите резиденти с опитния персонал, за разлика от по-традиционния подход да се разчита до голяма степен на младшия персонал като ролеви модели. Старшият персонал направи семинари за новите резиденти въз основа на собствения си опит по теми, свързани с ретенцията. Тази стратегия изглежда увеличи 30-дневната норма на ретенция и беше особено ефективна за онези, чията мотивация преди лечението беше най-слаба.
Важните характерни свойства, свързани с ретенцията при лечение, включват самооценка, отношения и убеждения относно себе си и своето бъдеще, и готовност и мотивация за лечение. Ретенцията може да бъде подобрена чрез интервенции, насочени в тези области. Единият подход е съсредоточен върху преподаването на когнитивни стратегии за подобряване на самооценката, разработване на “пътни карти” за положителна личностна промяна, усъвършенстване на способността за разбиране как да се извлече полза от лечението на злоупотребата с наркотици и развиване на правилни очаквания относно лечението и възстановяването. Този подход беше особено ефективен за лица с по-ниско ниво на образование.
Какви са основните компоненти на терапевтичните общности?
Изследванията, обхващащи повече от 30 години, са установили основни понятия, вярвания, клинични и образователни практики и програмни компоненти, общи за повечето програми на ТО. Тези елементи отразяват двата принципа, които движат работата на ТО: общността като фактор за промяна и ефикасността на самопомощта.
Обикновено, ТО са места за живеене, отделени от други програми и намиращи се далеч от средата, свързана с наркотиците. Като участник в общността, лекуващият се резидент се очаква да се придържа към строги и ясни норми на поведение. Тези норми са подсилени със специфични непредвидени ситуации (награди и наказания), насочени към развиване на самоконтрол и отговорност. Резидентът ще напредва посредством една йерархия от все по-важни роли, с по-големи привилегии и отговорности. Други аспекти на терапевтичния подход “общността като метод” на ТО са фокусирани върху промяна на отрицателните модели на мислене и поведение чрез индивидуална и групова терапия, групови занятия със себеподобни, знания, получени в общността, конфронтация, състезания и ролеви игри.
Членовете на ТО се очаква да станат ролеви модели, които активно отразяват ценностите и идеите на общността. Регулярните рутинни дейности имат за цел да се противопоставят на типично объркания живот на тези резиденти и да ги научат как да планират, да си поставят и постигат цели и да бъдат отговорни.
В крайна сметка, замисълът на участието в ТО е да се помогне на хората правилно и конструктивно да определят, изразяват и управляват своите чувства. Понятията “правилен начин на живот” (научаване на лична и социална отговорност и на етика) и “да постъпваш като” (да се държиш както би трябвало да се държи човек, а не както си се държал) са включени в групите, срещите и семинарите на ТО. Тези дейности имат за цел да повишат съзнанието за специфични отношения и поведения и тяхното влияние върху съответния човек и социалната среда.

продължава в следващия брой

Желяз Андреев
създател на Терапевтична общност “Ново начало”
специално за в. “България”