Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Ами реално всеки има нужда да поговори с близък човек и да сподели нещо, но може би не винаги моментът е подходящ (за слушателя), а и наистина, ако всеки ден ти разказват и споделят много неща, свързани с отрицателни емоции, няма да се чувстваш много добре след това. Така мисля аз, а вие, г-жо Дончева, как мислите?
Ивет С. - Русе

Интересува ме вашето професионално мнение за Емпатията. При мен е много силно развито. Смятам го за предимство. Често се случва да предопределя нечии действия, водейки се от знаците, които ми дава. Помага и да се предотвратят някои неща. Понякога наистина идва в повече, но мисля, че ползите са повече, отколкото вредите.
Стамен С.

продължение от миналия брой

Емпатията се основава на общността и опита, което прави възможно разбирането и преживяването на чуждите преживявания. Чрез завръщане в своите преживявания Аз-ът разбира преживяванията на другия. Емпатията обединява чуждото страдание с моето. Другият не може да преживее вместо мен, но може да сподели моето страдание с мен. Чрез споделеното от другия страдание аз мога да преосмисля за мен моето страдание. В емпатията страданието на другия е моя участ, към която аз не мога да бъда безучастен. При емпатийната съучастност Аз-ът запазва съзнание за своето място, за своето преживяване като различно от преживяването на другия. Аз-ът не загубва себе си в другия. Изпитваните емоции се преживяват от Аз-а като отговор на емоциите на другия. Емпатията придава на постъпките морално съдържание:
1. Изтръгва Аз-а от безразличието към другия;
2. Поставя другия в ситуация, в която Аз-ът е отговорен, обезпокоен, предизвикан;
3. Освобождава другия от света на баналното, нормативно установеното и го поставя в ситуация на неповторимост, където е обграден от външните посегателства чрез стената на чувството.
Общуването - същност и значение, помощ и разбиране.
Когато човек желае да сподели с някой свой проблем, когато търси помощ или защита, твърде вероятно и естествено е да се чувства притеснен и объркан от своите преживявания и въпроси.
Емпатичният начин на общуване с друга личност има няколко страни. Емпатията или съпричастността е най-мощното средство на събеседника. Тя е значима съставка на взаимоотношенията между хората въобще и особено когато става въпрос за психологическа помощ. Понятието емпатия заема централно място в теорията на помагането. Нейни синоними са думи като топлина, сърдечност, съпреживяване, разбиране и други, които се използват, за да съобщят разбиране на чувствата, мислите и мотивите на другите. Емпатията е в основата на цялото помагащо взаимоотношение. Да бъдеш емпатичен, значи да бъдеш топъл и подкрепящ и да видиш проблема от гледна точка на споделящия.
Как да бъдем емпатични, няколко съвета:
Най-ефективният път за доближаване до човека, това е умението да се слушат внимателно усещанията и емоциите на другите.
Да бъдеш емпатичен не е разнозначно на това да проявяваш симпатия към някого. Симпатията е състрадание, тъга или съжаление за мъката на другия човек, но тя го кара да се чувства без надежда и подценен. Симпатията показва разбиране, но не променя нещата. Емпатията е начало на опит за решаване на проблема. Тя не е проява на симпатия към човека, а съпричастност, която изпитваме с него.
Да бъдеш емпатичен, означава да слушаш акуратно, внимателно и съсредоточено, създавайки у споделящия усещане за приемане, разбиране и желание за изследване и решаване на проблемите. За да стане така, най-важното е да чуеш достатъчно добре това, което другият е казал.
Да слушаш емпатично, означава да видиш проблема на другия с точно, съчувстващо разбиране, така, както го вижда той. Емпатичното слушане се разбира още като навлизане в личния свят на другия, деликатно пребиваване без оценяване и осъждане, а също и постоянна чувствителност към променящите се преживявания на другия - страх, гняв, стеснителност, вълнение, като предполага да разпознаеш чувствата на споделящия: да ги идентифицираш, назовавайки ги за себе си, да разбереш смисъла на чутото и после да отразиш възприетото чувство и мисъл чрез коректна обратна връзка.
Емпатията е повече от това да видиш проблема с очите на другия. За да бъдеш емпатичен, трябва не само да чуеш и разбереш това, което другият ти казва, но и да му покажеш, че е така.
Емпатия се демонстрира:
- Чрез минимално вербално насърчаване (ъх-хъ, да...) и чрез езика на тялото (усмивка, кимане, поддържане на зрителен контакт).
- Чрез конкретна, внимателна перефраза на това, което споделящият е казал. Повторението със свои думи на чутото от другия позволява да бъде уточнен смисъла на неговото изказване. То предполага способност да се даде обратна връзка за това, че чувствата и/или мислите на споделящия са разбрани точно. Когато перефразата е направена добре, този, който я е направил, започва да разбира как другите хора се чувстват в тяхната ситуация. Това ново разбиране е израз на емпатия. У споделящия пък точната перефраза създава усещането, че е чут и разбран.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България