Ами реално всеки има нужда да поговори с близък човек и да сподели нещо, но може би не винаги моментът е подходящ (за слушателя), а и наистина, ако всеки ден ти разказват и споделят много неща, свързани с отрицателни емоции, няма да се чувстваш много добре след това. Така мисля аз, а вие, г-жо Дончева, как мислите?
Ивет С. - Русе
Интересува ме вашето професионално мнение за Емпатията. При мен е много силно развито. Смятам го за предимство. Често се случва да предопределя нечии действия, водейки се от знаците, които ми дава. Помага и да се предотвратят някои неща. Понякога наистина идва в повече, но мисля, че ползите са повече, отколкото вредите.
Стамен С.
продължение от миналия брой
Работата с чувства е съществена част от съветването, защото навременното отразяване на чувствата на говорещия валидизира преживяването им. Трудно е да се премине към изследване на алтернативни решения на проблема преди чувствата, които го обкръжават да бъдат изразени, изяснени и свързани.
Работата с чувства е трудна по две причини:
1. Хората не са научени да ги обсъждат открито. Често чувствата са твърде лични, много силни или неудобни, за да бъдат споделени директно.
2. Невербалната комуникация е по-директно отражение на чувства. Понякога това, което лицето казва, може да не съвпада или да не бъде в съгласие с това, което то съобщава невербално. В тези случаи имаме работа с т. нар. двойни послания, с които успешно можем да се справим, използвайки умението за противопоставяне.
Четири са основните стъпки в работата с чувства:
- Разпознаване /идентифициране/ на чувства;
- Описание /определяне/ и изясняване на чувства;
- Признаване /потвърждаване/ на чувства и поемане на отговорност за тях;
- Свързване с чувствата.
Да помогнеш на някого да изследва и разбира своите проблеми и грижи е добро начало за процеса на съветването и може да доведе до решаване на проблема.
Eмпатийната емоция и толерантността като поведение подлежат на култивиране и усъвършенстване, затова би могло да се мисли за ролята на училището като обществена институция за насочване на подрастващите към поведение на толерантност и приемане на другостта и различието като част от многообразието на битието, а не като аномално явление, плашещо и объркващо.
Какво е добре да правим, когато често попадаме в ролята на кошче за душевни отпадъци?
Преди всичко трябва сами да прецените как се чувствате, след като часове наред сте прекарали в изслушване, разбиране, съветване. Ако се чувствате емоционално изтощени и не сте видели вниманието, което вие оказвате, да ви бъде върнато, то вероятно наистина сте били използвани. Има хора, които просто не се усещат, че занимават света само със себе си и считат, че най-близките им е редно да бъдат техни слушатели и да са им на разположение по всяко време. Те дори изискват това, без да усещат, че светът не се върти около тях. Ако имате насреща си подобен тип човек, то вероятно ролята, в която изпадате, се дължи на неговите несъобразителност и егоизъм и на вашата мекошавост едновременно.
Много е важно вие сами да се научите да казвате “стоп“, когато усетите, че ситуацията излиза извън контрол и от споделяне се превърне в празни размишления и тъпчене на едно място. Ако човекът насреща не обръща внимание толкова на съветите ви, а просто си говори, каквото го мъчи и не води диалог, а по-скоро мисли на глас, значи определено този разговор няма да доведе до нищо градивно. Просто се оттеглете или покажете, че нямате желание да разговаряте за това. Кажете мнението си кратко и ясно и спрете да се опитвате да угодите на всяка емоционална прищявка на човека отсреща. Когато един човек започне да злоупотребява с търпението ви и не се досеща, че вие също имате свои проблеми, значи определено приятелството ви не се гради на искреност и взаимни чувства, а по-скоро на нужда от негова страна да споделя и той ви е близък само, защото го изслушвате и проявявате безрезервно разбиране.
Преценете дали се чувствате добре, когато сте “отдушник“ или го правите по-скоро от мекошавост и страх да не обидите някого. Важното е да общувате само с хората, с които ви е приятно и да помагате само на тези, които чувствате, че го заслужават. Не хабете енергията си за хора, които няма да го оценят, а я пазете за тези, които го заслужават и наистина имат сериозен проблем.
Разликата между нуждата да проявите разбиране и да окажете подкрепа и това да се превърнете в човек, който поема само негативната емоция на някого е в това, че в първия случай това е част от живота и от отношенията ви с най-близките, а във втория това е единственото, на което се градят отношенията ви с въпросния човек.
продължава в следващия брой
Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България
За какво училище мечтаем? – Зад този въпрос стои простата нужда да бъдем човешки същества.
Присъщо на хората е да се свързват помежду си. Да си поделят...
Спортът е възможност за развитие на двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем за тях, ползата е огромна – както за здравето, така и з...
Много приятна и ползотворна среща проведоха учениците от българското неделно училище към Православния храм „Св. Иван Рилски - Чудотворец”. Нещо, което...
