Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

Изследователите направиха заключение, че разширената структура, осигурена от ТО, може да е по-добър вариант за тази популация от по-малко рестриктивния модел на резидентна общност.
Друго изследване, което изпробва промени в ТО, предвиждащи настаняване на бездомни наркозависими, срадащи едновременно и от психични разстройства, включваше по-голяма гъвкавост в изискванията на програмата, намалена продължителност на дейностите и ниво на конфронтация, и по-голям отклик на индивидуалните нужди. Един втори набор от промени, предназначени за ТО с ниска интензивност, даде на резидентите по-голяма свобода да напускат общността по време на ранните етапи на лечение, предложи обслужване в центрове за дневно лечение извън мястото на живеене, намали нивото на отговорност на зависимите и увеличи обема на непосредствена помощ от персонала. Променените ТО бяха сравнени с “обичайно лечение”, състоящо се от разнородна смесица от алтернативи, на които често попадат хората след освобождаване от приют или психиатрични заведения.
При анализите, сравняващи резултатите от промененото лечение в ТО с обичайните възможности, беше установено, че употребата на наркотици е намаляла и в двете групи, макар че участието в променените ТО доведе до значително по-голям напредък по отношение на престъпната дейност и показателите за депресия.
Популации, имащи неприятности с криминалната съдебна система
Тъй като злоупотребата с наркотици и престъпленията са често свързани, много злоупотребяващи с наркотици или наркозависими лица имат също неприятности и с криминалната съдебна система. Някои от най-обширните изследователски проучвания върху ТО са били посветени на лечението на популации, имащи неприятности с криминалната съдебна система. Тези изследвания са установили ползата от лечението в ТО, намиращи се в затвори, при подготовката на техните обитатели за завръщане в обществото и за създаване на по-безопасна, по-добре управлявана затворническа среда. Наркоманите правонарушители постигат най-добри резултати, когато участват в лечение в местна ТО, докато преминават от затворничество към завръщане в обществото.
Едно такова изследване проследи злоупотребяващите с наркотици и наркозависими обитатели на Система от изправителни домове в щата Делауеър за определяне на ефективността от едни непрекъснати грижи, свързани с рецидив на употребата на наркотици и рецидивираща престъпна дейност. Голямото разнообразие от грижи започна в затвора с финансирана от държавата програма за ТО, наречена “Ключът”. Затворниците бяха върнати обратно в обществото чрез една програма за освобождаване от задържане за времето на работа, която им позволяваше да работят в населеното място, но изискваше тяхното връщане за през нощта в заведение с режим на изолация. Някои затворници бяха разпределени на случаен принцип в обичайна програма за освобождаване от задържане за времето на работа, а някои бяха разпределени в “Крест”, програма на ТО за освобождаване от задържане за времето на работа. В третия етап на лечение някои, които бяха завършили програмата “Крест” и живееха в региона, продължиха в програма за долечение, която осигури непрекъснато наблюдение от консултанти на ТО, амбулаторно консултиране, групова терапия и семейни занятия.
Една година след планираното завършване на програмата за освобождаване от задържане за времето на работа, значително по-висок процент от затворниците, които бяха участвали в “Крест” или и в двете програми “Ключът” и “Крест”, вече не употребяваха наркотици и нямаха арести в сравнение с онези, разпределени в обичайна програма за освобождаване от задържане за времето на работа. Освен това, резултатите на тези, които участваха и в двете програми “Ключът” и “Крест”, бяха по-добри, отколкото на всичките три други групи.
Три години след програмата за освобождаване от задържане за времето на работа, завършилите терапията в “Крест” и особено онези, които продължиха с долечение, имаха значително по-добри резултати от отпадналите, както по отношение на недопускане на рецидив на употребата на наркотици, така и недопускане на повторно задържане. Това изследване подчертава също значението на непрекъснатата терапия на правонарушителите по време на преходния период на тяхното завръщане обратно в обществото.
Друго изследване, проведено в Изправителния дом “Р.Дж. Донован” в Сан Диего, Калифорния, проучи ефекта от ТО върху криминалния рецидивизъм на затворници с проблеми с наркотиците. Това изследване сравни процентите на повторно затворените и времето до повторното затваряне на онези, разпределени на случаен принцип в ТО, намираща се в затвор (програмата “Амити”) с процентите на контролната група без лечение. След затвора, някои от завършилите програмата “Амити” избраха да влязат във “Виста”, програма за долечение в местна ТО, предвидена да допълни и продължи програмата на затвора. Онези, които имаха най-голяма полза, бяха лицата, които продължиха и завършиха лечението във “Виста”.
Подобни резултати бяха установени 3 години след освобождаването от затвора. Само 27 процента от завършилите терапията “Виста” са били затворени отново, в сравнение с 75 процента от контролните групи без лечение.

продължава в следващия брой

Желяз Андреев
създател на Терапевтична общност “Ново начало”
специално за в. “България”