Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Казват, че заради някакво събитие в живота може да станеш срамежлив, затворен, подтиснат, самовглъбен. Е, аз станах такъв - станах срамежлив. Но това само ми пречи. Защото вече нямам приятели, а в същото време не мога без хора. Проблемът е, че тази срамежливост ме кара да говоря по-малко, а искам и мога да говоря (преди бях доста разговорлив). Сега съм решил да се променя. Водя вътрешна война - тоест отново искам да стана себе си - разговорлив и отворен. Въпреки, че в последните години съм срамежлив далеч не съм интровертен (затворен), поне вътрешно - без хора ми е самотно и дори когато пътувам някъде сам ми става адски гадно. Но тази срамежливост отблъсква другите. И аз като другите отворени хора предпочитам говоренето пред слушането (нищо, че от няколко години повече слушам другите и по-малко говоря), даже като слушам другите, а не се изказвам, се чувствам зле. Обичам да говоря. Пубертетът ме направи срамежлив. Според вас да продължавам ли да се боря с тази срамежливост? Защото преди нея имах всичко - приятели, гаджета, а сега съм самотник и това ме “убива”, обичам компанията на хората, а в същото време ме е страх да я търся, за да не нараня чувствата им, като си казвам какво ми е на душата. Знам, че не е правилно. Моля за съвет!
Росен К.
Предполагам, че доста хора по един или друг повод са изпитвали в някаква степен състоянията на стеснителността и срамежливостта. Нима има човек, който да не е изпадал, макар и рядко, в такова некомфортно положение?
Стеснителността, срамежливостта и производните състояния определено създават силен дискомфорт у преживяващия ги.
Срамежливостта е особеност, характерна както за децата, така и за възрастните хора. Да си срамежлив означава да се притесняваш от общуване. Понякога срамежливият човек вижда в общуването заплаха.
Физиологичните прояви, описани от Пиер Дако в книгата му “Фантастичните победи на модерната психология” са:
- Смущения в секрето-отделянето (потене, пресъхване на гърлото, непрекъснато преглъщане);
- Разширяване на периферните съдове - със зачервяване по лицето, от което стеснителният страда;
- Стесняване на периферните съдове - с побледняване на лицето;
- Смущения - често значителни - в говора и дишането, стягане в сърдечната област, обтягане на гласните струни с пресеклив говор, “спиране” на дъха, заекване, затруднено дишане, промяна в гласа, едва чут или неразбираем говор;
- Схващане на мускулите: подчертана несръчност във волевите движения, колебания, “преглътнато” избухване, препъване, изтърваване на предмети, загуба на равновесие;
- Треперене на ръцете;
- Контракция в предсърдието, усещане, че “сърцето спира”, екстрасистоли;
- След кризата: изтощение, обливане в пот, вялост, пасивност, продължително униние, това са само физиологичните проявления, ако се прибави и психологическия аспект... става дума за страдание, в една или друга степен.
Общо взето стеснителността е свързана с една обща черта, която изглежда присъща на всички срамежливци, става дума за афективно или емоционално предразположение, което се проявява в отношенията между стеснителния и другите или за функционално заболяване, изразяващо се във временна или постоянна неприспособимост.
Стеснителността не е болест, тя е част от темперамента на човек. Даденост, която трудно се поддава на промяна. Но не е невъзможно човек да добие малко повече самоувереност, липсата на която му пречи да установява контакти. Например, правено е проучване, което показва, че жените не харесват скромните и срамежливи мъже... Някой учуди ли се? Тази лоша комбинация, скъпи мъже, директно ще ви прати в списъка на необвързаните, защото ако не можете да изтъкнете колко брилянтен човек сте, няма да успеете да спечелите нито едно женско сърце. Вместо това дамите си падат по самонадеяни типове с арогантно поведение, отколкото по тромавите и добродушни момчета. Мъжката скромност е непривлекателна черта. Експертите обясняват, че натискът от страната на жените да превърнат своите партньори в мачовци, може да бъде вредно за мъжкото здраве. От мъжете се очаква да бъдат силни и успели в бляскави доспехи, но ако покажат слабост биха могли да бъдат сметнати за женствени.
Затова мъжкото физическо и психическо здраве може да пострадат от преследването на мъжкия идеал. Необходими са откриване на съпътстващи проблеми и при възможност отстраняване или коригиране и упражнения за самоувереност. За различните хора начините, по които могат да се преодолеят са различни, но методите са едни и същи. Откриването и признаването, че има проблем както при всяко друго нещо е първата стъпка за отстраняването му. Както винаги да се върнем при детството!
Срамежливото дете трябва ли да е сигнал за родителя?
Причините
Ако детето ви често крие главата си в полата ви и отказва да опита всяко ново начинание, вие вероятно си мислите, че то е срамежливо. Детето ви е обезпокоено или нервно, понякога плаче, когато трябва да се изправи пред непознати хора или ситуации. Може би то спи леко, може би е много по-чувствително от другите деца или към различните болести. Вие като негов родител се чудите откъде се е появила тази изострена чувствителност и дали тя ще се запази и занапред. Повечето експерти смятат, че в голяма степен характерът на детето е вроден - някои деца се раждат отворени и самоуверени, други са си природно срамежливи и сдържани. Дълго време се смяташе, че основно заобикалящата среда определя характера на детето.
Днес в психологията е разпространена следната гледна точка: срамежливостта се формира в резултат на негативно преживяване, което е възникнало в процеса на общуване на детето и е останало в съзнанието му. Друга причина за възникването й може да бъде занижена самооценка или ниско самочувствие - да мислиш, че си по-лош от другите или не толкова добър като тях. Поради тази причина детето може да избягва контакт с останалите, защото подсъзнателно не желае да травмира и без това нараненото си самочувствие.
Може ли детето ви да общува?
Способността за общуване е проява на комуникативните навици на човека. А те се състоят от: желание да контактува с околните, умения за общуване (слушане, съпреживяване, решаване на конфликтна ситуация, говорене). Това важи за възрастните хора. При децата всичко е обратно. Желанието за общуване зависи от способността на детето да общува. Често децата са срамежливи, просто защото не са научени да общуват.
Ако срамежливостта не пречи на живота на детето - тя не е проблем. Възможно е да е проява на особеност в темперамента - сдържаност, интроверсия (ориентация към вътрешния свят, към себе си). Много деца се справят сами със срамежливостта, натрупвайки опит в общуването. Но ако срамежливостта пречи на детето, тогава е нужна намеса - своевременна и деликатна. Всеки родител е важно да знае, че всички ние сме различни и имаме това право да сме различни. Вероятно някои различия във вашето дете трябва да се коригират. Възможно е то просто да има нужда от адаптация към обкръжаващия свят. Ролята на родителя е да въведе детето си в социалното пространство.
Свръх/ хипер амбициозни родители
Проявата на срамежливост най-често се среща в семейства със свръх опека, т.е. когато подсъзнателно “завързвате” детето към себе си. Вие казвате: “Ние” ходихме еди къде си, “Ние” рисувахме, “Ние” учихме. Трябва да оставите детето да почувства своето “Аз”. Самостоятелността не може да се научи, тя може само да се предостави. Също така срамежливостта се проявява в семейства, където преобладава авторитарния стил на възпитание.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България