Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от миналия брой

Следващият важен въпрос е: Кой има нужда и/или би имал полза от психотерапия? Всеки, който изпитва:
• емоционални проблеми;
• проблеми във взаимоотношенията;
• познавателни проблеми (възприятия, разбиране и мислене, памет, учене и т.н..),
• проблеми с адаптацията (емиграция, брак, раждане, развод, и т.н.),
• проблеми на настроението (потиснатост, депресия, маниакалност, самоубийственост и пр.);
• проблеми с мисленето (обсесивност, ирационални вярвания, халюцинации, налудни идеи и т.н.).  

Включително са податливи на лечение или въздействие и всички повече или по-малко остри или хронични физиологични проблеми. Причината е, че такива проблеми са винаги свързани със специфични психични състояния, поради психо-физиологичната цялостност на човешкия организъм. Повечето от състоянията и проблемите, които лишават човек от възможността да функционира оптимално в живота си могат да бъдат диагностицирани, лекувани или значително облекчени от компетентен клиничен психолог. Точната диагностика с нужните за целта инструменти е изключително полезна не само в лечението, но и в себеопознаването или това на близките. С добро самопознание на собствените възможности човек може да прави успешни избори в живота си, вместо да затъва в емоционални терзания поради нереалистични очаквания и оттам провалени планове и шансове. Добрата диагностика адресира всички психични структури и нива, включително тези, които не са под съзнателния човешки контрол, а функционират несъзнателно и индиректно, но са основната причина за много от неговите проблеми или симптоми. Крайната цел на такава диагностика и последващо лечение е постигането (или връщането) на контрола на пациента над неговия живот.
Класификацията на психичните и поведенчески разстройства (DSM-IV) е книга с размера на телефонен указател. Cъвсем не е необходимо oбаче човек да покрие критериите за психично разстройство, за да има необходимост и полза от психотерапия. Самопознанието, разширяването на съзнанието за сметка на несъзнаваното, увеличаването на самоконтрола и подобрения подход в общуването с другите, са все неща, от които всеки може неимоверно да спечели. Категорията “психично разстройство” звучи притеснително за много хора, но фактът е, че малко от тези разстройства са очевидни за външния наблюдател и пагубни за личността, каквато например е острата шизофрения - диагноза, с която лаиците асоциират неуважителното понятие “лудост.”  Често повтарящи се проблеми във взаимоотношенията с околните са симптом на вътрешно разпадане или обърканост, проблематична познавателна структура и/или емоционално блокиране.
А как работи психотерапията?
Често срещано недоразбиране по отношение на психотерапията е, че “психолозите казват на хората как мислят, как трябва да мислят и им дават съвети какво да правят.” Това е частично и заблуждаващо разбиране. Подобна практика би била сигурен белег на недостатъчна или липсваща квалифицираност. Такъв «терапевтичен» подход е типичен за повечето от книгите в категорията “самопомощ,” които в голямото си мнозинство са писани от непрофесионалисти, адресират общи тенденции и изразяват авторовото пристрастно и субективно становище. Дори когато книгата е писана от доказан специалист, тя има предимно информационна цел, поради генералното и по принцип адресиране на даден проблем. Това ще рече, че никога предписанията от такива книги не пасват добре на конкретния човек. Те могат дори да се окажат вредни, ако човекът се опита да се самодиагностицира по тях или да си самопредпише лечение, неподходящи за специфичните му проблеми и личностна структура.  Психологичната диагноcтика и психотерапия са процеси, които са много индивидуални, вземайки предвид конкретния индивид, околната среда и всичко, което обяснява уникалността му, животa и проблемите му.  В процеса на психотерапията чрез експертната интервенция на психолога, но с активното участие и съгласието на пациента се установяват проблемите, набелязват и прилагат методите за лечение, за постигане на набелязаната цел. Нищо не е наложено отвън на пациентa без неговото съгласие и контрол, без значение колко е сложна определена интервенция, точно както е при медицинско лечение и хирургическа операция. Цел на психотерапията може да бъде от просто решаване на проблем или облекчаване на симптом до преструктуриране и препрограмиране на личността.
А какво всъщност е клиничната психология и кой я практикува?
Клиничната психология е научна област, която е системно и интензивно изследвана и разширявана особено през последното столетие. Както и звучи от наименованието, определението “клинична” подсказва близка асоциираност с медицината, но без да е част от нея. Тaзи наука изучава човешките психични/психоневрологични/психосоматични процеси. Клиничните психолози изследват и създават диагностични инструменти и терапевтични методи до научно доказване на тяхната ефективност. Такива професионалисти се обучават в университетите, точно както е в медицинската област. Компетентността и квалификацията им зависи от техните научни акредитации, опит и експертиза в определената област, и както във всички други професии, и от техните персонални таланти. В САЩ професионалистите, които могат да работят в тази сфера, според степените си са:
• Клиничен Консултант - М.А. (Магистър по Клинична Психология) и Клиничен Социален Работник - CSW (Магистър по Клинична Социална Работа) - и двете с 2 години следбакалавърско академично обучение и 2 години супервизирана клинична практика;
• Клиничен Психолог - Psy.D. и Ph.D. (Доктори по Клинична Психология) с от 4 до 6 години следмагистърско академично обучение, минимум 4 години супервизирана клинична практика и защитена дисертация в областта).
Държавната администрация на САЩ задължава всички професионалисти, които работят с пациенти, след покриване на споменатите горе образователни изисквания да се явят на професионален изпит (различен за всяка степен и професия) за получаване на лиценз за правото да практикуват самостоятелно и то само в границите на техните професионални акредитации, стриктно указани и контролирани от професионални и държавни институции. Това се прави с основна цел да се защитят интересите и здравето на потребителите.
Професионалната етика и закона на САЩ ни задължават да осигурим компетентно, неосъждащо, неексплоатиращо, неувреждащо и доверително лечение и услуга на всички наши клиенти/пациенти. Конфиденциалността (поверителността на всяка информация, свързана с клиента, включително неговата идентичност) при каквито и да е психологични услуги е гарантирана от закона и професионалната етика. Санкциите са сериозни за нарушилия я професионалист.
В заключение, психичното здраве е основна предпоставка за пълноценен и успешен живот. В огромното си мнозинство психичните и свързаните с тях физиологични проблеми са лечими или податливи на терапевтично въздействие от компетентен клиничен професионалист.

продължава в следващия брой

Juliana Panova, Psy.D.
Clinical Psychologist
Director of International
Psychological Services
Tel.: 847-219-6795
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
www.cps-chicago.com