Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Казват, че заради някакво събитие в живота може да станеш срамежлив, затворен, подтиснат, самовглъбен. Е, аз станах такъв - станах срамежлив. Но това само ми пречи. Защото вече нямам приятели, а в същото време не мога без хора. Проблемът е, че тази срамежливост ме кара да говоря по-малко, а искам и мога да говоря (преди бях доста разговорлив). Сега съм решил да се променя. Водя вътрешна война - тоест отново искам да стана себе си - разговорлив и отворен. Въпреки, че в последните години съм срамежлив далеч не съм интровертен (затворен), поне вътрешно - без хора ми е самотно и дори когато пътувам някъде сам ми става адски гадно. Но тази срамежливост отблъсква другите. И аз като другите отворени хора предпочитам говоренето пред слушането (нищо, че от няколко години повече слушам другите и по-малко говоря), даже като слушам другите, а не се изказвам, се чувствам зле. Обичам да говоря. Пубертетът ме направи срамежлив. Според вас да продължавам ли да се боря с тази срамежливост? Защото преди нея имах всичко - приятели, гаджета, а сега съм самотник и това ме “убива”, обичам компанията на хората, а в същото време ме е страх да я търся, за да не нараня чувствата им, като си казвам какво ми е на душата. Знам, че не е правилно. Моля за съвет!
Росен К.

продължение от предишния брой

Също така, възможно е като по-малки често да са боледували и поради това да не са могли да участват в повечето щури, детски игри, както останалите. Затова те са стояли настрана от страх да не им се присмиват или да не ги обидят.
Разбира се, има и други причини, поради които човек може да прояви чувство за малоценност. Ако е заеквал като дете или е носил очила и е понасял подигравки заради тях. Друга причина може да е бурен развод на родителите му, като детето е ставало всекидневен свидетел на караниците им. Това без съмнение се отразява на неговото самочувствие, когато порасне. Може би то е дете на самотна майка, която въпреки всичките си усилия не успява да му осигури дрехи и аксесоари като на връстниците му (друг е въпроса колко нормално е да купиш GSM от 500 лв. на първокласник)...
Всяко едно от тези обстоятелства и десетки други могат да бъдат за младия човек причина за възникване на чувство за малоценност, което оказва влияние върху поведението му в обществото. Така че, ако някой говори малко и сред хората е плах, това още не значи, че е глупав. Напротив, много често тъкмо хората, които са затворени в себе си, са много образовани и интелигентни.
Степента на плахостта и мълчаливостта може да бъде различна. Някои момчета и момичета са така срамежливи, че се изчервяват, мълчат и предпочитат да стоят далеч от събрани хора на едно място. Други, обаче са способни да общуват добре с околните, ако разговарят с един, двама или трима души, обаче щом попаднат в по-голямо общество, губят увереността в себе си.
Могат ли да се променят хората?
Няколко съвета за справяне към вас лично:
Не се критикувай!
Когато непрекъснато се самообвиняваш за това, че си прекалено срамежлив, попадаш в омагьосан кръг: усещаш, че си притеснителен, ядосваш се на себе си и това те кара да се чувстваш още по-несигурен. Изходът е да признаеш срамежливостта си и да престанеш да се самонаказваш заради това. Ти си такъв, какъвто си. Колкото по-спокойно се отнасяш към грешките и недостатъците си, толкова по-голяма е вероятността и другите да ги приемат спокойно. Още по-добре е да се опиташ да откриеш своите силни страни. Не бързай да повдигаш рамене “с няма такива“, всеки има област, в която се чувства и се справя добре. Намери своята, това ще ти даде необходимата самоувереност.
Погледни се с други очи!
Отиваш на купон и в главата ти има само една мисъл: “Ужас, всички ме гледат и само чакат да се изложа.“ Да си го кажем направо - не е вярно. Другите изобщо не се интересуват от теб толкова, колкото мислиш. И още нещо - срамежливите хора често са убедени, че другите ги осъждат заради тяхната притеснителност. И това е далече от истината! Помисли как реагираш ти самият, когато някой се изчерви или започне да заеква от притеснение. Ще установиш, че си страшно великодушен и дори намираш нещо супер мило и позитивно в подобно поведение. Защо тогава смяташ, че отношението на другите към теб е по-различно?
Казвай онова, което чувстваш!
Запознаваш се с някого, който ти харесва. Обзема те нервна паника, коленете ти се разтреперват и обмисляш всяка дума. А когато най-после проговориш, не успяваш да кажеш дори едно смислено изречение. Много по-лесно би било, ако направо кажеш това, което изпитваш: “В момента съм толкова притеснен, че не мога да кажа дори една смислена дума... Толкова сладко се усмихваш, че ми се завива свят.“ Опитай и ще се изненадаш от резултата... Това важи не само за притеснението. Искреността и откритостта са супер важни, когато искаш да намериш приятели. Никой не харесва хора, който през цялото време се затварят в себе си и не споделят нищо.
Не се сравнявай с другите!
Новите ти познати изглеждат фантастично, имат страхотно излъчване и всички им завиждат. Когато стоиш до тях, се чувстваш като малка сива мишка. Изходът е да не се сравняваш непрекъснато с хора, които имат или могат нещо, което ти не можеш. Това определено няма да повлияе добре на самочувствието ти. По-доброто решение е да оставиш другите да те опознаят такъв, какъвто си. Със сигурност можеш да им предложиш много повече, отколкото предполагаш.
Научи се да казваш “Не”!
От десет минути някой ти пълни главата с глупости и ти умираш от скука просто, защото нямаш смелост да прекратиш тъпия разговор. Срамежливите хора често пренебрегват своите чувства и се оставят да бъдат използвани. Затова се довери на вътрешния си глас и се научи да отстояваш личните си граници. Ако искаш нещо да престане, просто кажи “Не!“, “Не сега!“, “Остави ме на мира!“. Това ще ти осигури уважение и към теб самия, и в лицето на другите. Който няма собствено мнение, трудно ще спечели симпатии. Затова не пренебрегвай собствените си желания и интереси, за да се харесаш на някого.
Хумор. Запази чувството за хумор, oсобено спрямо себе си...
Ефективното общуване.
Срамежливостта не е непременно недостатък. Тя може да бъде и чаровна, но един срамежлив човек не е полезен сам за себе си. Вярно е, че прекаленото самочувствие също не е похвално, но във всички случаи е себеполезно, себеугодно и себеутвърдително. Безспорно грозно е, когато видим насреща си един самодоволен въздухар, но също така не е приятно да разговаряш с някой, който се черви и поти от притеснение като зубрачка, хваната в крачка... Да, има такива хора, които изпитват социален дискомфорт и силно безпокойство при междуличностни контакти. Истината е, че животът подлага самочувствието на всеки от нас на ежеминутна проверка. Всеки има своите активни положителни качества и ако акцентира върху тях, те започват допълнително да се развиват, а това е основание за по-добро самочувствие. Иначе ще се спотайвате в ъгъла на наказаните от живота и ще си мечтаете за “шапка невидимка”. Не забравяйте, че най-здравите устои са вътре във вас. Не забравяйте, че обикновено срамежливците са свръхчувствителни, много талантливи и самобитни хора. Не забравяйте също така, че в наши дни успешната формула е: вяра в себе си и лично усъвършенстване - т. е. правилната посока е усвояване на непознати до този момент модели на поведение. Това означава да сте настъпателни, самоуверени и инициативни.
“ХАРАКТЕРЪТ НА ЧОВЕКА Е НЕГОВАТА СЪДБА”

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България