Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Много от моите пациенти са имигранти от различни страни и раси. Някои са имали проблеми или заболявания и преди да имигрират. По-голямата част обаче започват да развиват някакви психични или психосоматични симптоми в условията на имиграция. В огромното си мнозинство това са активни и интелигентни хора с добри възможности и мотивация за успех. Но по някаква причина ресурсите им започват постепенно да се изчерпват и настъпва изтощение, което ако не бъде правилно третирано, ще премине в по-сериозно заболяване. Симптомите всъщност са опит на организма за самолечение и служат като “червени лампи”, индикиращи, че нещо в нас не работи както би следвало. Обикновено пациентите започват да се чувстват като жертва на досадни или мъчителни симптоми, както и предадени от собствената си психика и физика. И това започва точно, когато имат най-голяма нужда от пълния си контрол и ресурси ... и всички до един задават въпроса “защо ми се случва това на мен и то сега?”
Да поговорим първо за имиграцията:
Всеки човек, минал през имигрантство знае от собствен болезнен опит, колко различно изглежда реалната имиграция от фантазията, която е имал за нея, когато е вземал това “съдбоносно” решение. Имигрантската авантюра много напомня на прибързана женитба. Първо възниква емоцията, подхранвана от литература, медии, шоу бизнес и субективнo изкривени разкази на свидетели за привлекателността на избраната (страна). Тя се подхранва и от често експлоатираната романтична идея за “Американската мечта”. После следва еуфорията от отворилата се възможност за осъществяване на такава авантюра, съчетанa с надежди и фантазии. Тогава идва вълнуващото събитие и ...  приземяването в реалността, с всичките й добри и лоши страни. А като правило реалността никога не издържа на сравнението с фантазията ... и настъпва разочарованието. Чувстваме се някак излъгани, а най-неприятното е, че това е наш свободен избор и трябва да се справяме с обстоятелствата, такива каквито са. При отказ да приемем реалността ... ще бъдем изхвърлени “зад борда” (ако не го напуснем доброволно), или най-малкото ще живеем в материална и душевна мизерия.
Проблемът е, че мнозинството от имигриращите не са подготвени адекватно за сблъсъка с реалността и разочарованията са значителни с ред неприятни емоционални и житейски последици. Постепенно, през първите от 2 до 5 месеца, очарованието от новото и туристическата екзалтация се поизпаряват и настъпва осъзнаването, че сме оставени сами на себе си и трябва много бързо да се научим как да оцеляваме в тази абсолютно чужда среда. В този момент започва и стреса, придружаващ процеса на така наречената “акултурация” в новата страна. Добрата новина е, че в общи линии този стрес е част от нормалния и необходим процес и като правило e ограничен във времето. Hаучно-психологични изследвания са установили, че средно статистически стресът започва през първите 6 месеца и се увеличава докъм 27-я месец от имиграцията, когато настъпва пика на кризата (M. Ritsner & A.Ponizovsky, 1999). Това е периода, в който постепенно се загубват илюзиите и се срещат фактите. След което при нормално стечение на нещата и стъпки във вярната посока, стресът започва да се уталожва и между 4-та и 5-та година започва по-спокоен период на усещане за адаптираност и интеграция в новия дом. B статистиката значимите отклонения и в двете посоки са нормална част от изчисленията на “средната стойност”, и се приемат като “екстрeмни” стойности -  “непредставителни” за доказаната обща тенденция. Установено е, чe “oтклоненията” на по-затруднено психично справяне са от порядъка на 10 до 25% от общата популация. Лошата новина е, че когато стресът, който е нормално и адаптивно състояние на организма в по-екстремна среда, по някаква причина се увеличи по стойност и продължителност, той преминава в патогенно (симптомообразуващо и разболяващо) състояние, наречено “дистрес”. Точно дистресът е причината за активиране на всякакви психосоматични разстройства; от тревожност, панически атаки, депресия и подобни, до язва, стерилитет, съдови, дихателни, неврологични, автоимунни, ракови и други болестни състояния.
А защо някои имигранти са по-успешни в този процес, а други не дотам или дори се оказват съвсем неподготвени и уязвими в новата среда? Диагностичният отговор както винаги е много комплексен и индивидуален, но и в него има общи тенденции. Част от случаите, попаднали в дистрес са следствие от съществуващи и преди имиграцията емоционални, психични и/или физиологични проблеми. Ако те не са били причинени единствено от напуснатата среда (в много редки случаи), то те не само няма да се облекчат при завишения стрес на имигрантския живот, а дори ще се изострят. Също има изследвания, които установяват, че най-неблагоприятно засегнати от дистреса на имиграцията са тинейджърите и тези, които имигрират около четиридесетте си години.

За първата група причината е, че самото юношество е труден период на търсене и изграждане на идентичност, утвърждаване в своята възрастова група, както и постепенно диференциране от семейството. Напускайки Родината, на юношата му се е наложило да изостави целия свой “свят,” чрез който той е дефинирал крехката си все още идентичност. Ако към това се прибавят и неволите на имигрантството, породени от чуждата среда, език, култура и натиска от новата група на връстниците с чужди за новодошлия очаквания и ценности, то товарът на крехките юношески рамене става доста тежък. Малко от тийнейджърите имат психичните ресурси и изградени механизми за справяне, за да износят този товар успешно, без сериозни сътресения до хипотетичния момент на адаптация. На всичко отгоре имиграцията не е била техен избор, а на родителите им, което допълнително ги демотивира да правят усилия и жертви. Закономерният резултат от този дистрес често е деморализация, поведенчески, психосоматичен и емоционален срив, които допълнително стресират семейството, затрудняват и отлагат адаптацията.
Какъв е проблемът на личността в зряла възраст? Около четиридесетте си години повечето хора са с установени жизнен стил, професии, среда, кариера, навици и базирани на тях самооценка и идентичност. Решението и oтворилата се възможност за имигриране отначало звучат дори предизвикателно и многообещаващо. Идеята за “Американската мечта” на (главоломен) бърз успех много рядко се коментира открито като лична цел, но неизменно е със значима мотивираща роля за такава “авантюра”. Новата реалност обаче не само не предлага повишение или поне продължение на досегашния статут на новодошлия, а помита автоматично всичките му изброени по-горе жизнени достижения, изграждани толкова години. В замяна системата му предлага радушно “свеж старт” от ... нула (на тази възраст!?). B по-благоприятния вариант “му се дава” възможността чрез многогодишни усилия и огромни разходи, да придобие професионално ниво, ... което вече е преминал в Родината. При това този процес често е придружен от липсата на респект към новодошлия, без да се броят случаите на открито пренебрежение и дискриминация, като към по-нисша прослойка! С това идентичността и себеоценката на личността биват силно разклатени и заплашени от разрушение, а смисъла от компромисите и жертвите изтънява.

продължава в следващия брой

Juliana Panova, Psy.D.
Clinical Psychologist
Director of International
Psychological Services
Tel.: 847-219-6795
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
www.cps-chicago.com