Тийнейджър в къщи, ужас!

Моята дъщеря започна да става ужасна! Все мърмори, все е нацупена, не харесва косата си, очите, веждите... От три шкафа с дрешки все не намира какво да облече. Стана разхвърляна, не й се учи, все гледа да е навън, повишава тон... направо, все едно е друго дете. Сега е на 13 г.,а какво ли ще бъде, когато стане на 15-16....
Данева - Свищов

Моят син е на 14 г. , такава промяна има в поведението му, че не мога да го позная. Вечно спори с мен, отговаря, а с баща си изобщо не могат да намерят общ език. Както казвате, все едно е друго дете. Не знам как ще се издържи, докато отмине тази възраст. Проблем е обаче и таткото, защото той не го разбира и все едно, че не е минал и той по този път. Много ми е трудно, защото не знам как да им помогна, като и двамата са големи инати.
Михайлова - Варна
Поне веднъж на седмица ми се обажда някой много притеснен родител (обикновено майката) на тийнейджър (12-19 годишни) или на късен юноша (19-25) с молба за консултация за нейното проблематично и поотраснало дете. Обикновено поводът е сериозна (и стряскаща родителите) криза, преляло търпение и изчерпана толерантност на възрастните в семейството, поради излязлото от контрол “дете”.
Всеки родител се вълнува от развитието и живота на детето си. През ранните години притесненията са от едно естество, през късните от друго, но през цялото време искаме да сме до детето си и да знаем какво му се случва.
Възрастта между 13 и 19 години е най-приятната, но и най-трудният период в живота на човека. Да бъдеш тийнейджър е предизвикателство и приключение. Трябва да докажеш себе си, своите качества и да се приспособиш към един друг свят, който е съвсем различен от този, който познаваш до момента. При някои това става по-лесно, при други по-трудно, но този преход е задължителен и е изпълнен с много трудности и емоции.
Проблемите на съвременния тийнейджър са многобройни - отношенията с родителите, с приятелите, училището и неговите изпитания там. Същевременно в тази възраст срещаш първата си любов, за пръв път трудът се увенчава с успех. Никога по-късно няма да имаш възможността да му се наслаждаваш и да го изживееш толкова пълноценно и интересно! Пак в тийнейджърството преживяваш първите огорчения и разочарования, срещаш неискреното приятелство и се запознаваш с онези, може би не винаги справедливи норми, които властват в живота. В училище младият човек не се учи на знания и умения в областта на науката. Училището е подготовка за живота.
Много родители на трудни тийнейджъри заявяват със странна смелост: “Е, и за мен не беше лесно в ранните ми години, но оцелях и ей ме сега как се справям...” (коментар под линия: ... с дете със сериозен проблем на свой ред, което е индикатор, че родителят изобщо не се е справил със собствените си “демони” успешно ... а предава проблемната “щафета” на следващото поколение като наследство).
“Малки деца - малки проблеми. Големи деца - големи проблеми”. Така казват старите хора и имат право. Когато детето е малко, ние имаме контрол и не осъзнаваме колко по-лесно е отглеждането на малчугана.
Влезе ли в пубертета обаче, истинските проблеми започват.
Момиченцето малко по малко се превръща в госпожица, а момченцето в мъж. Промяната е видима от сезон на сезон и макар да се случва пред очите ни, е много забележима. Само за няколко месеца виждаме физическата промяна, която ръка за ръка върви с психическата и емоционалната.
Детето става все по-мълчаливо и затворено. Отбягва компанията на родителите си, предпочита да се затвори в стаята си и да слуша музика. Каквото и да се опитате да направите и да му помогнете, то избухва и се сърди. Изпитва желание да е самостоятелно и да живее независим от родителите си живот. Тийнейджърът иска да е различен и да се отличава от тълпата. Той прави нестандартни неща, облича се в свой стил, говори различен език и има уникални хрумвания. В същото време е разкъсван от вътрешни мисли и въпроси, чиито отговори търси сред приятелите си и рядко се обръща към родителя до него.
При един мой разговор с Мартин, подрастващ тийнейджър, той ми сподели следното: “Големите не винаги разбират колко е мъчително трудно да израснеш. Да бъдеш дете и да не си дете едновременно. Някои просто са забравили колко им е било тежко и на тях през тези прекрасни и трудни 15 - 16 години. Всеки ден е пълен до край с радости и мъки! Така ти се иска да те разберат. Тебе, който сам не можеш да се ориентираш в себе си. А трябва, страшно много трябва!
Има такъв израз: “Да излезеш извън себе си”, т.е. много да се развълнуваш. А как да не се вълнуваш, как да не се горещиш понякога, като всекидневно излизаш извън себе си. Само че в по-друг, възрастов смисъл, излизаш от себе си вчерашния, за да влезеш в себе си - утрешния. Променяш се толкова стремително, че нито роднините, нито познатите, нито самият ти понякога имаш сили да определиш какъв си в тази минута. Ето защо у теб, такъв весел и жизнерадостен, се появяват някакви безпричинни състояния на тъга, подтиснатост, мъка.
Аз непрекъснато се възмущавам: “ вече не съм малък! Защо всички ме възпитават и поучават? Наистина. Майка ми ме упреква: “Виждаш ли, от снощи не си си приготвил учебниците, а сега закъсняваш? Само за глупости мислиш, къде ти е акълът, къде ти е главата?”. Баба ти, треньорът в секцията по бокс, просто минувачът на улицата - всички се занимават с моите маниери, с външния ми вид, с това как говоря, с моето поведение. Кога ще свърши това? Не ти дават да дишаш свободно”.
Един от най-сериозните проблеми, с който тийнейджърите се сблъскват, са отношенията с техните родители. Противоречията във вижданията на различните поколения са нещо съвсем естествено. Част от развитието и факт, който винаги ще съществува. Нашите родители имат съвсем различен светоглед. Светът се променя, заедно с тях и хората в него и именно тогава се появява противоречието между родители и деца.
Ето какво пише по този въпрос световно признатият педиатър Д-р Спок, в увода си за Юношество: “Юношеството е двупосочна улица. Юношите и родителите им трябва да намерят начин да се освободят един от друг постепенно и колкото е възможно по-деликатно. В някои семейства това става много спокойно. В други има борба, често причинена от родителите, които не осъзнават нормалните проблеми на юношеството. Според мен процесът би бил много по-безболезнен, ако родителите не забравят, че децата им искат не да ги дразнят, а просто да се утвърдят като възрастни хора.”
“Младежът трябва да се отдели емоционално от родителите си, за да разбере кой е и какъв иска да бъде. И все пак той е създаден от родителите си - не точно в смисъл, че е наследил гените от тях, а защото през целия си живот преднамерено се е оформял по техен модел. Ето защо трябва да се отдели от тях. Крайният резултат ще бъде повлиян от три фактора: първо, от притегателната сила на зависимостта му, второ, от степента на непокорността му и, трето, от външния свят, който открива за себе си, както и от изискванията на света към него.”
“Понякога на младия човек са му нужни 5-10 години, за да открие наистина своята идентичност. Междувременно той може да спре в някакъв преходен етап, който се характеризира със затваряне в себе си, с пасивна съпротива срещу обществото (което той отъждествява с родителите си) или с изключително войнствен радикализъм.”
Тийнейджърът е застрашен от много опасности и пороци. Психиката на човек се променя. Той се стреми към самостоятелност. Този закон властва навсякъде в природата.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България