Тийнейджър в къщи, ужас!

Моята дъщеря започна да става ужасна! Все мърмори, все е нацупена, не харесва косата си, очите, веждите... От три шкафа с дрешки все не намира какво да облече. Стана разхвърляна, не й се учи, все гледа да е навън, повишава тон... направо, все едно е друго дете. Сега е на 13 г.,а какво ли ще бъде, когато стане на 15-16....
Данева - Свищов

Моят син е на 14 г. , такава промяна има в поведението му, че не мога да го позная. Вечно спори с мен, отговаря, а с баща си изобщо не могат да намерят общ език. Както казвате, все едно е друго дете. Не знам как ще се издържи, докато отмине тази възраст. Проблем е обаче и таткото, защото той не го разбира и все едно, че не е минал и той по този път. Много ми е трудно, защото не знам как да им помогна, като и двамата са големи инати.
Михайлова - Варна

При израстването обаче се получава несъответствие между света такъв, какъвто е, и света през погледа на тийнейджъра. Понякога идва отчаянието. Някои посягат към наркотиците и други пороци, които водят до пропадане и загубване на личностната идентичност.
Освен многобройните изпитания в живота, тийнейджърството е изпълнено с игри, забавления и много, много приятели.
Гледано през очите на един възрастен, да си тийнейджър значи да нямаш грижи. Частично и това е вярно, защото все още не се тревожи за различни парични проблеми, никой не зависи от теб. Но не винаги нещата изглеждат толкова прекрасно. С присъщия си младежки ентусиазъм много тийнейджъри очакват с нетърпение да се “хвърлят в бурните вълни” на живота, смятайки, че най-хубавото тепърва предстои. Ала щом се сблъскват с първите трудности, те често остават разочаровани. Така усетили ударите на съдбата, неопитните тийнейджъри лесно се пречупват и поддават на безкрайните изкушения, които съвремието предлага. Но не всичко свършва дотук, тепърва започват истинските проблеми, съпътстващи всеки човек по нервния път към самостоятелността.
Откривайки света около себе си, тийнейджърите се изграждат като личности. Важен фактор е отношението на другите; истинско нещастие е да си по-различен от останалите. В такъв случай трябва да се справяш и с острите забележки на съучениците си. За жалост тези арогантни и необмислени думи понякога са приемани твърде навътре. Тогава те остават за дълго болезнен отпечатък. А за да преодолееш всичко това, ти трябва добър приятел, който да те разбира и да ти помага. Но да намериш такъв също е доста трудно. Често външният вид, дрехите, прическата са най-определящи, за да бъдеш приет в някоя компания. Това накърнява младежкото самочувствие на тийнейджъра и го кара да се чувства откъснат, отритнат от целия свят. Тогава семейството е единствената опора, която му остава. Но въпреки цялата загриженост на родителите му, раздразненият тийнейджър не може да ги разбере. Желаещият независимост младеж трудно може да понесе нормите, които са му поставени, а това води до пререкания и спорове.
Училището също представлява трудност за тийнейджъра. В напрегнатото му ежедневие не остава време за почивка. Въпреки това да си тийнейджър не винаги значи да си мъченик, защото в крайна сметка всяко нещо е такова, каквото го направиш сам!
Оглеждайки се наоколо, можете да видите хиляди младежи. Някои от тях са весели и доволни, разхождайки се с приятели, и смехът им се чува надалеч, а други, навели уморено глава, просто се прибират вкъщи - самотни и неразбрани. Въпреки това, колкото и да са различни, всички те са тийнейджъри. Но трудно може да се отговори еднозначно дали им е лесно, защото всяко нещо има добри и лоши страни.
Някои хора са млади по дух и си остават тийнейджъри за цял живот. Тази част от живота на един юноша е неделима част от него. Какво ли би станало без приятели, без предизвикателство, без изпитания? Всичко ще стане скучно, монотонно, сиво. Човек няма да има възможност да изяви себе си и да направи правилния избор в живота.
Когато детето започне да се превръща в тийнейджър, то ще иска по-голяма независимост и лично пространство и може да започне да не зачита вашите ценности и мнение. Не се отчайвайте - това е нормално поведение за един юноша. Ще започнете да забелязвате как детето ви се стреми към по-голяма независимост от семейството. То ще започне все по-често да решава само - от такива прости неща като какво да облече, до спортните и други занимания и хобита, които са му интересни. Стаята на детето ще се превърне в неговия рай и убежище, а интересите му ще бъдат ясно изразени с плакати по стените, стикери по гардероба и музиката, гърмяща от уредбата. Детето може също така да започне да си води дневник, в който да записва истории с приятелите си и особено - първите си трепети и интимни преживявания. Личното пространство в този етап е много важно за детето.
Кои са основните затруднения, с които се сблъскваме, когато детето ни минава през пубертета?
•   Желанието да са независими. Това е една от най-големите мечти на подрастващите. Те все по-малко искат да дават обяснения къде са и какво правят, защото много често това няма да се хареса на родителите. Вечерният час е омразен. Почти всеки родител се е случвало да не успее да намери детето си и да изпадне в паника. Трябва с много внимание и такт да се подходи в цялата ситуация, за да не накараме детето да се чувства притиснато и ограничено. Запомнете - колкото повече го ограничавате, то толкова повече ще крие от вас и ще се изкушава от “забранения плод“.
•   Сексуалното съзряване. Този напълно нормален процес много често води до стрес за родителите. В това отношение подрастващите са много различни и не всички бързат да разберат какво е.
По правило обаче момчетата в пубертета почти не могат да си изкарат мисълта за секс от главата и са готови на всичко, за да загубят девствеността си. Порно-филмите и мастурбацията са станали неизменна част от израстването на младежа, за което не може да му се сърдим. Много майки обаче реагират истерично и смятат, че таткото трябва да му обясни, че това е лошо. Подобно действие може само да комплексира момчето и то да се затвори още повече в себе си. Мислете съвременно и разберете, че всички мъже го правят и това е нормална тяхна нужда, особено докато нямат постоянна партньорка.
При момичетата положението е по-деликатно. Всяка дама помни притесненията, които е имала и колко трудно й е било да направи тази крачка - да бъде интимна с мъж. Момичетата нямат толкова силна физическа нужда да правят секс в тази възраст, но емоционално изживяват ситуацията много по-дълбоко. Обикновено те се влюбват в момчето, с което са решили да им бъде първия път и е много важно майка им да бъде до тях, когато те преживяват тези свои трепети. Това не означава, че трябва да са информирани до последната подробност за всичко, но девойките имат нужда от съвет и е най-добре да го поискат от майка си, стига тя да успее да ги предразположи. Много е трудно, когато се опитваме да предпазим момиченцето да не направи грешката да прибърза с избора си на партньор. Колкото повече порасне, толкова по-узряла ще е девойката за тази крачка и толкова по-разумно ще прецени партньора си.
Скандалите и забраните в този случай не помагат. Важното е да бъдете приятелки и да успеете деликатно да предпазите дъщеря си да не сгреши и да не прибърза.
•   Бунтарството. От любимите “мама и тате”, родителите за няколко години се превръщат в дразнещите “нашите”. Детето започва да страни от родителите си, да подценява мнението им, да има свои виждания за живота.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България