Тийнейджър в къщи, ужас!

Моята дъщеря започна да става ужасна! Все мърмори, все е нацупена, не харесва косата си, очите, веждите... От три шкафа с дрешки все не намира какво да облече. Стана разхвърляна, не й се учи, все гледа да е навън, повишава тон... направо, все едно е друго дете. Сега е на 13 г.,а какво ли ще бъде, когато стане на 15-16....
Данева - Свищов

Моят син е на 14 г. , такава промяна има в поведението му, че не мога да го позная. Вечно спори с мен, отговаря, а с баща си изобщо не могат да намерят общ език. Както казвате, все едно е друго дете. Не знам как ще се издържи, докато отмине тази възраст. Проблем е обаче и таткото, защото той не го разбира и все едно, че не е минал и той по този път. Много ми е трудно, защото не знам как да им помогна, като и двамата са големи инати.
Михайлова - Варна

Ако те не подкрепят татуировките и обецата на носа, това означава, че са “задръстени“, а не че мислят за бъдещето му. “Даването на акъл“ и мърморенето кое е правилно и кое не обикновено нямат смисъл.
Тийнейджърът сам осъзнава с времето кое е имало смисъл и кое е било временна прищявка. Просто всеки от тях минава през периода на странните прически, авангардно облекло и силен грим, докато постепенно се укроти и му омръзне всеки ден да се събужда с нова идея.
Известна доза хумор и по-разумни са по-добрата позиция на родителите пред това да дигат скандали и да забраняват на детето си.
• Детето ми не ми споделя. Ако през всичките тези години не ви е споделяло неща от личния си живот, трудно ще го предразположите изведнъж. Затова всеки родител трябва да е изключително внимателен с наследника си още от най-ранна детска възраст. Ако от тогава държите детето си на дистанция и се грижите само дали е нахранено и облечено, не очаквайте то да ви говори за друго, когато поотрасне. Дори когато са малки, децата имат нужда да разказват и обясняват важните неща, които ги вълнуват. Ако сте казвали на детето си да не ви занимава и сте били твърде заети със своите ангажименти, това няма начин да не се отрази на поведението му след време. За да не се стигне до там, още от ранна възраст изслушвайте детето си за всичко, което му се случва и вълнува. Така то ще свикне и ще знае, че винаги ще ви е интересно, когато ви говори.
Дали детето ви ще ви споделя или не зависи почти изцяло от вас. Грижовност, умерена критичност и огромна доза разбирателство са нужни, за да създадете здрава връзка помежду си. Важното е всеки родител да осъзнае, че освен от храна, пари и образование, детето има нужда и от опора, която да му вдъхва сила през трудния преход от детството към света на големите.
• Когато детето се влюби. Помните ли, когато за първи път се влюбихте и преживяхте първите интимни ласки с някое момче, момиче? Тогава светът започваше и свършваше с него, нея. Колкото и да са ви говорили родители и приятели, не е имало значение кой какво мисли по темата.
След време пораствате, емоциите и хормоните се уравновесяват, започвате да мислите повече за работа и развитие, срещате мъжът, жената, с които създавате семейство, имате деца... Естествен житейски кръговрат. Идва времето, когато малкото ви детенце пораства и все повече ви напомня на онази луда глава, която преди време побъркваше майка ви. Напомня ви на вас самите.
За съжаление човешката памет се оказва нетрайна. Родителите не приемат да видят в децата си волностите и грешките, които те са допускали преди години. Особено нетолерантни стават, когато настъпят моментите на любовните вълнения и връзките. Много често в подобни моменти младият човек се променя до неузнаваемост. Става разсеян, апатичен, на моменти избухлив, затворен в себе си. Забравя елементарни неща, изолира се в стаята си или не се прибира с часове, без да иска да дава обяснение.
В такива моменти родителите естествено започваме да се притесняваме. “Какво ти става?“ “Какво си се отплеснал/а така?“ “Я се стегни малко!“ - това са често срещаните реплики. На детето ни му е омръзнало да ги чува и още повече се отегчава от присъствието ни и започва да страни от нас. Тук няма място за съмнение - правилният подход е да не драматизирате и да не заливате младия човек с поучения и въпроси, а кротко да наблюдавате и да се опитате да влезете в приятелска комуникация. Задайте закачливо няколко въпроса, предложете на детето си да отидете само двете/двамата на вечеря. Разкажете ваша история за някой мъж, жена от миналото, не е задължително дори да е за съпруга ви. Забравете за реплики от рода на: “По пътя, по който вървиш, аз сега се връщам“ и не подценявайте начина, по който се чувства детето ви. Припомнете си как вие сте се чувствали преди време и как любовните радости или разочарования през годините са оставили отпечатък върху живота ви. Сега това се случва с детето ви. Опитайте се да изживеете това с него, за да сте му опора, а не страничен наблюдател.
• Баща ми е голям тиранин. Отношенията с бащата са доста сложни още от ранното ви детство. Непрекъснато иска да опекунства над вас, интересува се как прекарвате всяка минута от времето си.
С годините положението става все “по-напечено”. Струва ви се, че той е направо непоносим - със строгостта и изискванията си към вас. Не стига това, ами всеки път, когато възникне конфликт, виновни се оказвате вие. А осмелите ли се да му възразите, той изпада в ярост и скандалът е неизбежен.
Бащата обикновено смята, че метаморфозата у детето му е в резултат на недостатъчно строгото му възпитание и затова се опитва да навакса “загубеното”. За да разбере причините за непрестанните разправии с него, детето трябва да премисли добре създалата се ситуация. Най-важното е да не гледа предубедено на нея. Щом разбере точно къде се крият корените на “агресивността” на баща му, да се помъчи да тушира у себе си някои от дразнителите, които предизвикват реакциите му. Както при всеки конфликт и в този случай мълчанието не е злато. Важното е и двете страни да проявят разум, но за това се искат взаимна толерантност и съпричастност към поведенческата мотивация както на единия, така и на другия.
Всеки човек пада и става в живота си постоянно. За съжаление ние почти никога не успяваме да опазим децата си да не бъдат наранени, въпреки че това е най-голямото ни желание. Така, както нашите родители не са успявали и така, както нашите деца няма да успяват след време. Затова естествено стигаме до извода, че добрият родител не е този, който казва какво трябва да правим с живота си, а този, който подкрепя избора ни и ни е опора в живота. Този, на чието рамо можем да поплачем и да споделим, че сме сбъркали, без да се плашим от упреци, а просто, за да чуем добра дума. Съгласете се, че това вие сте искали от родителите си. Сега вашите деца искат това от вас.
В тази възраст те поемат своята посока. А пътят по тази посока извървяваме през цялото си съществуване. Някой някога е казал, че успехът в живота не се измерва в това, колко далеч си отишъл, а каква посока си избрал.

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България