Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

У дома имам 2 тийнейджъра, момче и момиче. И ние с баща им бяхме диви и луди, но децата ни нямам думи, направо. Той с едни провлечени дрехи, на прилеп прилича. Тя с едни обеци по тялото, по устата!
Не знам какво да им кажа, как да им говоря!?
Марияна

Искам да Ви попитам нещо за външния вид  на младите хора, за пъпките по лицето, от много малки започват с цигарите, ние поне ги почнахме в техникумите, а те в класовете и ми лапнали тези л***н ,
татуировките,  за ранния секс писахте, благодаря!
Стоева
Абе чудя се, да ми кажете имате ли познати фенове на body art и ако да колко татуировки имат, как изглежда първата им, какво точно ги кефи...Първата ми татуировка е грозен гоблин с огромно око на челото (малко си приличаме, да си призная). Много ме кефи да се татуирам, кара ме да се чувствам свободен и независим, подчертава свободния ми бунтарски дух.
Емо Готиния

Родители - деца - взаимоотношения.
Отношенията деца - родители са стари като света, но колко рядко се замисляме за хилядите камъчета в тези отношения, които обръщат колата! На пръв поглед това е нещо съвсем обичайно и рутинно, погледнато от страни.
Между родители и деца се появи една особена пукнатина.
Авторитетът на родителя отиде на кино, а самият родител се занимаваше с въпроси по физическото оцеляване на семейството, та възпитателната работа отиде на заден план. Цепнатината в отношенията се превърна в бездна.
От естествен идеалист младият човек се превърна във върл консуматор с недобра ценностна система. Проблемите се умножават.
Децата станаха особен вид социопати и се затварят все повече в себе си.
Всъщност, всичко относно възпитанието на детето се свързва с неговото физическо оцеляване, а то има нужда от съвсем други неща. Неща като обич, заинтересованост, прекарване на свободното време с него. Детето има нужда от кумир и пример. То съвсем естествено ги търси в най-близкия кръг - семейството, но много рядко ги намира! С времето детето се отчуждава и по един естествен начин се настройва срещу родителите, а след това бунтът е неизбежен. Тогава започва онази война, която е най-разрушителна и опустошителна от всички войни, защото убива уважението, вярата в по-големия и по-мъдрия... Тази война завинаги сваля от пиедестала героя, наречен родител и вместо детето да последва неговия път, често прави точно обратното.
Много често един ваш неприятен жест може да се запечати в съзнанието на детето и да остане там като трънче за цял живот, а от това да произлязат действия и мисли, за които дори и не предполагате! Обичайте и УВАЖАВАЙТЕ децата си! Бъдете техни приятели, а не господари! Лесно можете да налагате нещата със сила, но... до време!
В семейство, в което има чести конфликти, нравствено-волевата страна на детето силно се травмира. От тях израстват деца, характеризиращи се с разпуснатост, нечестност, нежелание да учат и преодоляват трудностите, недоброжелателност, безотговорност. При родители, в чиито отношения равнодушието, недоверието, грубостта, пошлостта и безсърдечността са основно отношение, у децата се потискат, а понякога съвсем се загубват светлите идеали за любовта и приятелството. Следва да помним, че детето започва да разбира духа на взаимоотношенията в семейството твърде рано. Резултатите от изследванията показват, че още на 7-месечна възраст то долавя характера на вътрешносемейните отношения и интуитивно чувства с кого как да се държи.
Вътрешносемейните отношения отразяват духа на семейството. И точно този дух е главната сила, която влияе върху формирането на детето като личност. Съществува пряка връзка между нормалното психическо и нравствено развитие на детето и атмосферата в семейството. Известно е, че колкото по-малко топлота, обич и грижа получава детето, толкова по-бавно се оформя като личност. Недостатъчното внимание и недостатъчно честото общуване между родители и деца дори предизвиква у детето сензорен глад /незадоволеност на усещанията и инфантилност на личността /несъответствие между степента на личностно развитие и реална възраст/.
В тази възраст е много характерна т.нар. Криза на самооценката (те са критични към другите и живеят с мисълта, че същият критичен поглед на околните е отправен и към тях). Самооценката е ниска и това може да е свързано също с по-ранното или по-бързото настъпване на пубертета.
Ако в пубертетната възраст преобладава стремежът на учениците да бъдат като възрастните, то в ранното юношество - да бъдат оригинални, да изявяват своята индивидуалност. ТЪРСЯТ ИДЕАЛ и го намират в различни насоки, като мода, алкохол, цигари, сексуални връзки, референтни групи.
Тяхната вяра става лична.
Тяхната вяра е емоционална.
По-уязвими са към различни изкушения.
Много се интересуват от собствените особености и от собствения външен вид.
Търсят начини за социално самоутвърждаване.
Опитват се да намерят своето място в обществото.
Определяне на референтната група: Пред юношите стои и друг въпрос не по-малко важен от въпроса “Кой съм аз?”. Това е въпроса “С кой съм аз?”. Приемането от връстниците и идентификацията с групата е най-силно изразената социална потребност през юношеството, а именно потребността от принадлежност. За юношите потребността от приемане от връстниците значително превишава потребността от самоуважение. Учудени от този факт, родители и учители задават въпроси от типа: “Как не разбираш, че те се възползват от теб?” или “Как може да позволяваш да се отнасят към теб по такъв начин?”. Но възрастните просто са забравили колко е важна за юношата потребността от приемане. В тази връзка, основната задача за тийнейджърите е намирането или сформирането на удовлетворяваща потребностите референтна група. Всички останали задачи на възрастта са свързани или произтичат от тази потребност.
Развитие на самоопределянето: Самоопределянето на юношата много прилича на меренето на дрехи. За съжаление, някой от тези костюми създават несимпатични, даже опасни “силуети” за поведение и изява. Тук авторитарна намеса е немислима, но е необходимо да се помогне на младия човек, в неговата ориентация и адаптация в съществуващите условия.
“Смъкнатата мода”?!
Много хора са против и не искат да виждат младежите да носят и да ходят по улиците с толкова ниско смъкнати панталони, които позволяват да се вижда бельото им и в някои случаи техните седалища, както при момчета, така и при момичета. “Обличането по този начин не е нито хубаво, нито прилично”.
“Смъкнатата” мода идва през 90-те години на миналия век и се свързва с културата на хип хопа и гангста рапа. Най-ярките популяризатори на тази мода, това течение, са Снууп Дог и Айс Кюб, чийто стил е повлиян от облеклото на затворниците, на които не се позволява да носят колани.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България