Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Моля да ми отговорите какво е мнението Ви за наказанията над децата, за боя, за лишаването от нещо любимо, за заплахите.
Павел П.- Русенска област

Темата с наказанията е много противоречива  - от една страна, наказанието е необходимо, защото е един от механизмите за регулиране на поведението и възпитаване в нравствени качества, а от друга  - то все пак е унижение за детето, насилие над личността му. Темата за наказанието все още търси златната среда по въпросите как, кога и с какво можем да наказваме.
Наказанието на детето е ограничителна мярка, която позволява да регулирате поведението му, да контролирате действията му, да го предупредите за съществуваща опасност. В по-късна възраст, когато у детето започват да се формират съвестта и нормите на поведение, наказанието има вече друг характер  - наказвате за конкретна постъпка, за нещо, което детето е извършило съзнателно, знаейки, че не бива.
Когато говорим за наказанията, неизбежно правим връзка с една друга дума  - дисциплина. В повечето случаи у нас, възрастните, тя поражда не особено приятни асоциации: родители, вдигнали назидателно пръст или ръка, учители, налагащи абсолютна тишина и наказващи за най-малкото провинение, или пък характерния за много поколения подход: “Дете се целува само докато спи!” А думата дисциплина има латински корен и означава “уча”. Оттук идва и въпросът: На какво искаме да научим децата си?
Желанието на всеки родител е детето му да формира представа за това какво е добро и какво  - лошо, за нещата, които са правилни, и за тези, които са погрешни. Чрез оказването на родителски контрол на детето да се дава възможност да започне да изгражда и своя вътрешен самоконтрол. Чрез правилата, които се спазват в семейството, детето се научава да уважава и правата на другите около себе си, да зачита техните чувства и по този начин да трупа социални умения, необходими му в бъдеще като зрял човек.
Колкото и да съм привърженичка на свободното отглеждане и развиването на индивидуалните качества на децата, не мога да не си призная, че и без правила не може.
Да наказваме ли детето?
Думата “правила” води след себе си асоциации. Възрастните изброиха следните думи: задължения, ред, коректност, спазване, списък, скука... Децата (под 15 годинки) изброиха: забрана, караница, наказание... Нито едно не каза нещо приятно. Това е много показателно и е редно да ни накара да се замислим. Когато свързваш едно нещо с друго неприятно нещо, то съвсем естествено в теб се надига нежелание да го направиш, да го спазваш и да се съобразяваш с него.
Как обаче да създадем правила, които хем да се спазват с удоволствие, хем да не надигат желание за отричане и протест? Отговорът е лесен. Правилата трябва да имат положително звучене, но да запазват забранителния си характер! Звучи ужасно, но не е.
Децата имат изключително силно развито чувство към силогизмите. Давам примери: Достатъчно е да въведете правило: “С топката играем на двора” и те ще знаят, че това значи, че “У дома НЕ се играе с топка”, при това без да използваме частицата “НЕ”. Аз наричам това “разрешителна забрана”. Друг пример: “С моливите се пише на листа”  - т.е. “Не по стената и НЕ по вратите”, и отново без гадното “НЕ”. Ако това се въведе навреме като стил на изразяване на родителите и като стил на общуване, ефектът е по-добър от ефекта от “забранителните забрани”. Нещо повече: ако се случи все пак детето да играе с топка вътре или да надраска стената, защото не е изключено, разбира се, скарването трябва да е: “Нали сме се разбрали, че с топка играем навън и с моливи пишем на листа”, а не “Нали съм ти казала да НЕ играеш с топка у дома”  - т.е. отново да избегнем “НЕ” - то.
Единствената цел на това спестяване на “НЕ” - то е то да се пази за наистина важните и истински забрани  - за да знае детето ви какво значи “НЕ”. По този начин, малкото явни забранителни забрани, съдържащи “НЕ” ще се спазват безусловно. НЕ хвърляй предмети срещу витрините! НЕ се надвесвай от терасата! НЕ тичай и НЕ скачай в банята! Това са все неща, които биха наранили физически, и то сериозно децата. Важното е истинските забранителни забрани да са възможния минимум, за да осъзнават децата тежестта на “НЕ”-то, което изричате. Този подход помага на децата да растат свободни и свободолюбиви и възпитава в тях доверие към родителите им. Те знаят, че са им разрешени почти всички действия и знаят, че когато родителят каже “Не”, това не подлежи на коментар. Децата се чувстват отговорни и се стараят да оправдаят доверието. Родителите, обаче, не бива да спекулират с това впоследствие, защото то бързо ще загуби тежест и ще урони авторитета им! Съпроводени с подходящо количество обяснения и разяснения, тези правила се превръщат в закон завинаги! И си остават правила, без да са забрани.
Никой не обича да му забраняват и да го наказват, децата още по-малко. Малко са обаче децата, които са пораснали, без нито един път да са били наказвани. Наказанието е неизбежно, защото в противен случай детето добива чувство за безнаказаност, а то не би му било полезно в живота.
Наказанията са още по-деликатна материя и от правилата и забраните. Наказанията не бива да засягат самочувствието на детето, не бива да го излагат пред другите деца, не бива да уронват мнението, което другите деца имат за него, не бива да засягат насъщните му нужди: храна, дрехи и родителска обич. Изрази от рода на “Ако не го направиш, няма да те обичам” са чиста проба изнудване и възпитателният ефект от тях е нулев! Важно е наказанията да са съпроводени с обяснения: защо наказваме детето, защо смятаме, че е постъпило грешно, каква според нас е правилната постъпка, какво очакваме да запомни детето от и чрез наложеното наказание. За едно и също провинение, обясненията към различните деца на различна възраст са различни и строго индивидуални. Много е важно децата да не остават с грешни впечатления за критикуването. Когато разберат защо им се караме, те по-лесно се съгласяват да изпълняват мерките, които им налагаме като наказание или компенсация.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България