Да наказваме ли детето?

Моля да ми отговорите какво е мнението Ви за наказанията над децата, за боя, за лишаването от нещо любимо, за заплахите.
Павел П.- Русенска област

продължава от предишния брой

Когато детето извърши нещо, което е извън правилата, добре е родителите да му кажат как се чувстват от това: “Тъжно ми е, когато ти...” или “ Ядосваш ме, когато...”, като назовават конкретното поведение. По този начин те дават знак на детето, че не одобряват неговото поведение в момента, а не че то по принцип е лошо, непослушно и т.н. Лишаването от родителска любов и внимание, например, когато родителят дълго наказва детето с тежкото си мълчание, също не е добър начин на реагиране, както казах по-горе. Лишеното от любов дете израства с ниска самооценка и самоуважение. За да бъде дисциплинирането ефективно, то трябва да е индивидуализирано и съобразено със спецификите на семейната среда. За едно дете е достатъчно да му се направи забележка с по-строг тон, но за друго ще е необходимо чисто физически да го дръпнете (преместите) от опасната за него зона вкъщи или навън. Децата имат нужда от ограничения - така те се ориентират докъде се простират техните граници. Родителите са тези, които според своята ценностна система определят какви ще са тези ограничения и правилата, свързани с тях. В голямата си част те са свързани със спазването на елементарна вежливост и етикет: “Благодаря”, “Моля”, “Ако обичаш”, да си мият ръцете, да не пипат нещата на другите и т.н. Най-важното е в семейството да се установят правила, които важат стопроцентово за всички негови членове. Те се налагат от възрастните не само с думи, но преди всичко чрез конкретните им действия и постъпки. И още: не правете компромиси само защото в момента на детето му растат зъбки или преди малко ви е гушкало и ви е казвало, че ви обича. Ако вашето дете не се научи още отсега да спазва поне няколко ограничения, ще му бъде много трудно да се справи с множеството правила в бъдеще. Паметта на малките деца е ограничена и затова не очаквайте те да научат правилата от първия път. Въоръжете се с търпение, понякога за седмици и месеци, и повтаряйте “Измий си ръцете!” или “Не рови в шкафа на мама!”, докато това послание стигне до съзнанието на детето. Но също имайте предвид, че дори веднъж то да е отдръпнало само ръката си от включения котлон, вие трябва да продължите да внимавате за неговата безопасност.
Нещо и за физическото наказание. Ръцете ти трябва да се грижат, не да наказват.
Много популярен е случаят, в който дете, системно подложено на физически тормоз, бой, преди да си легне вечерта, застанало пред родителите си и казало: Хайде, ще ме биете ли, че си лягам!
За много родители дори не съществува този въпрос. Те не го поставят нито пред другите, нито пред себе си. Те са твърдо убедени, че без наказание не може да се възпитава. Дори често може да чуете от тях: “Опитах всичко - без резултат, но като извиках на помощ боя, всичко се оправи”. Дали наистина “всичко се оправя” с наказания?
Рядко родителят вдига ръка, за да нарани умишлено детето си. Някои го правят, убедени в правотата на максимата “Бия те, за да станеш човек”. Други прибягват до бой в състояние на силен гняв или чувство за безпомощност. Пошляпването прераства в бой в състояние на силен гняв или чувство за безпомощност. Пошляпването се е предавало като модел за възпитание през много поколения. Но то е неефикасно, защото кара децата да се въздържат от лоши действия или думи само от страх. Децата свикват да правят единствено разлика между нещата, за които ги бият, и тези, за които не ги бият. Чрез шамаросването те не се научават да правят разлика между правилно и погрешно, добро или лошо. Физическото наказание е неправилен подход и заради поуката, която си извлича детето. А тя е: щом си нервен и ядосан - бий. Чрез боя родителят дава на детето си пример и модел на насилие. Битите вкъщи деца по-често прибягват до физическа разправа със своите връстници, а по-късно - и при възпитанието на собствените си деца. Боят е линията на най-малкото съпротивление и към него родителят прибягва, когато е безпомощен в търсенето и намирането на алтернативни начини за справяне. А това не учи децата как да се справят с гнева си и как да търсят разумен отдушник на силните си чувства. Разбира се, има случаи, в които дадена постъпка (особено ако тя е опасна за самото дете или околните) просто не може да не се накаже.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България