Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Моля да ми отговорите какво е мнението Ви за наказанията над децата, за боя, за лишаването от нещо любимо, за заплахите.
Павел П.- Русенска област

продължава от предишния брой

Но едно е пошляпване по дупето, а съвсем друго е наказание с някакъв предмет или удряне по главата или други части от тялото. Опасно е и за съжаление често прилаганото разтърсване  - то представлява заплаха за здравето на детето и е добре да не се случва. Ако се прекали с напляскването, детето вече знае, че като направи нещо, ще го набият, и като че ли свиква с болката, очаква я и тя не е значима за него. Това го превръща или в потенциална жертва за цял живот, или в агресор. Ако пък самото дете е агресивно спрямо приятелчетата или родителите, последното, което може да се направи, е да се отвърне на тази агресия с друга, по-силна  - тази на родителя. Когато детето проявява агресия, то иска да каже нещо на родителите си и е добре да се разбере какво точно е то.
“Който жали пръчката, не жали детето! Не искам децата ми да са невъзпитани и разглезени!”
Най-добрият начин да се възпитават децата е в среда без насилие, с реална дисциплина, постигната на основата на взаимно уважение и толерантност. Да се бият децата е всъщност урок по лошо поведение - децата се учат от това, което правят техните родители, а не от това, което те им казват. Позитивните форми за постигане на дисциплина ще им помогнат да се научат да мислят за другите и за последиците от своето поведение.
Наказанието е мярка за поправяне на неправилно поведение и отрицателни навици. Но защо са допуснати отклоненията в поведението? Няма да бъде силно да се каже, че всяка неправилност в поведението на детето е наша грешка при възпитанието. Ние наказваме детето, в поведението, на което виждаме последиците от нашите грешки. Не е ли по-добре и по-достойно да поправим грешките си и да се почувстваме отговорни за тях? Не бива да се забравя, че основното, най-трайно и най-здраво възпитание се извършва в семейството. Ако основата, която вие давате на вашето дете, е достатъчно здрава, и детето, и вие лесно ще се справите с вредните влияния на улицата и на лошите другари. Достатъчно е да сте създали доверие у детето си към това, което вие му казвате, и достатъчно е да поговорите с него като с разумен човек, независимо от това дали е на 5, или на 10, или на 15 години.
Запитвали ли сте се за какво ви служи наказанието при вашето възпитание? Истинският отговор на този въпрос е: за да се създаде страх у детето да не повтаря грешката. Но тогава вие признавате, че възпитанието не с радост (при малките деца), не с убеждение (при големите), а със страх и грубо принуждение. Поради страх от наказание вие можете да накарате детето да прави или да не прави нещо. Заедно с това обаче вие непременно унищожавате нещо в него: това може да е частица от собственото му достойнство, може да бъде част от уважението и обичта, които то естествено има към вас, може да унищожите частица от смелостта му и пр. Сами помислете какво става с едно дете, което често се наказва и което трепери да не бъде наказано.
Може ли да се възпитава без наказание?
Разбира се, че това е напълно възможно, но само при родители, които знаят във всеки момент колко и какво да искат от децата си и как да го поискат; при родители, които възпитават децата си не само когато те направят грешки, а които живеят с трудностите и победите, с радостите и разочарованията на своите деца; при родители, които знаят как да разговарят, как да съчувстват на своите деца, но когато те грешат - по човешки да ги поправят.
Наказанията създават грубост в детската душа. Преди да накажете своето дете, помислете спокойно дали не можете да го поправите без наказание. Ако успеете наистина спокойно да помислите, непременно ще намерите по-добър, по-резултатен и по-човешки начин на възпитание, при което и авторитетът ви няма да се засегне, и привързаността и уважението на детето към вас ще се запазят.
Не наказвайте, когато сте ядосани и се намирате в нервно състояние: отсрочете разговора върху грешката на детето, като му определите кога ще разговаряте; през това време вие ще се успокоите и ще подберете по-правилно начина на въздействие, а и детето ще има време да си помисли за своята грешка.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България