Да наказваме ли детето?

Моля да ми отговорите какво е мнението Ви за наказанията над децата, за боя, за лишаването от нещо любимо, за заплахите.
Павел П.- Русенска област

продължава от предишния брой

У малкото дете има естествен стремеж да иска всичко да върши само. Още през втората година то иска да се храни само, а не знае да държи лъжичката; иска да си обуе чорапите, а не умее. Задължение на родителите и на възрастните е да научат детето да може, да имат търпение и умение да го изчакат и да му покажат, а не да пречат на неговата активност и на стремежа му към самостоятелност.
Хармонията в отношенията между родители и деца се нарушава често. Това започва още твърде рано. От това не се намалява обичта на родителите към децата, нито на децата към родителите. Тези противоречия и в началото невинни конфликти показват обаче, че у детето постепенно и сигурно се засилва стремежът към самостоятелност - един особено важен стремеж, който не бива да се потиска безогледно, нито да се оставя безконтролно, за да не се превърне в своеволие, което е вредно за правилното развитие. Вредно е този стремеж да се потиска, за да не израсне от нашия син или дъщеря човек без своя воля и без характер. При възпитанието трябва да научим децата си, без да ги потискаме, да съгласуват своята воля, желания и стремежи с волята на другите.
В процеса на възпитанието конфликти между възрастни и деца са неизбежни. Но родителите не бива да ги превръщат в източник на драми. Със своята разумна воля те не бива да предизвикват или да задълбочават конфликтите. Често именно по вина на възрастните противопоставянията на децата се изграждат в безплодни продължителни разправии. Не допускайте това.
Волята на родителите трябва да се проявява винаги като разумна, като воля, която предвижда последиците и държи сметка за развитието на детето. Когато детето каже “Не искам”, не смятайте, че това е само израз на инат и непослушание: потърсете причината и помислете за последствията. Създавайте условия в отношенията си с децата те да се вслушват във вашето мнение, без това да ги потиска: да го приемат с убеждение, а не като заповед; тогава по-рядко ще чувате “Не искам”.
Трябва да се разбере, че наказанието не трябва да бъде главния елемент в дисциплината, а само едно допълнително енергично подсещане, че наставленията на родителите трябва да се изпълняват безпрекословно. Ние всички сме виждали деца, чиито родители постоянно ги пляскат и лишават от удоволствия, но държанието им си остава лошо. Главното условие за добрата дисциплина е любещото семейство. Детето, което е обкръжено с обич, непременно ще се научи да отвръща с любов. Друг важен елемент е голямото желание на децата да приличат колкото се може повече на своите родители. Те особено се стараят да бъдат учтиви, внимателни и отговорни в периода между 3 и 6 години. Всяко дете реагира различно. След 6-тата година у детето вече е достатъчно развито чувството за справедливост, за да разбере справедливостта на разумните наказания. Голямото дете може да разбере смисъла на поставените от вас изисквания. Но преди тази възраст такива наказания не трябва много да се използуват и изобщо да не се използуват под 3 годишна възраст. Не трябва у малкото дете да се развива прекалено силно чувство за вина. Избягвайте заканите, доколкото можете. Те отслабват дисциплината.
Как да избягваме наказанията и как все пак да предупреждаваме детето?
Не бива да ругаете детето и да го потискате, но не бива и да проявявате снизходителност към капризите му. Детето чувства неувереността ви, настроението ви и реагира с непослушание и плач. Възможно е по такъв начин то да иска да привлече вниманието към себе си.
Трябва да приучите детето да се занимава самостоятелно, да играе само. Това ще му помогне да контролира емоциите си, а вие ще разполагате с време за нещата, които трябва да свършите.
Трябва да давате по-често възможност за проява на самостоятелност. Нека детето прави някои неща само - да се облича, да помага в домакинството. Когато то разхвърля вещите си или се държи безобразно, трябва да му обясните, че това е неприятно и ви огорчава. При това акцентът трябва да бъде върху действията на детето, а не върху него самото, за да не развие комплекс на лошо и ненужно дете.
Трябва да участвате в неговите занимания и игри достатъчно често.
Трябва да следите за спазване на режима на детето, защото нарушаването му влияе върху поведението.
Спокойното отношение и увереността в правилността на възпитателните ви мерки ще ви избавят от страха, че в бъдеще няма да можете да се справите с поведението на детето.
Необходимо е да знаете кои са кризисните възрастови периоди, в какво се проявяват, кое може да засегне детето ви и да се запасите с търпение. Колкото повече търпение проявявате, толкова по-бързо ще премине опасният и сложен период.
Възпитанието трябва да развива личността, да затвърдява нейната индивидуалност, а не да я подтиска и вкарва в рамки. Всяко дете, всеки човек, е уникално творение на природата. Децата трябва да растат свободни и максимално не ограничавани, за да растат със свободни и необременени умове и да пораснат горди и щастливи хора!
ВЯРВАЙТЕ В ДОБРОТО И ТО ЩЕ СЕ СЛУЧИ!

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България