Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Напоследък се чувствам ужасно, защото все аз правя компромиси - на работа, у дома, сред приятели, дори и пред родителите ми!
Моля, кажете ми как да се отърся от това изяждащо ме чувство?
С уважение: Цветанка Бонева
Какво представлява капанът на “компромиса”? В същността на компромисния избор е идеята да отстъпиш и да се примириш с невъзможността да постигнеш своето. В живота неизбежно възникват ситуации, при които има сблъсък на интереси. Те поставят въпроса как да се намери и какво да е решението. Дори в природата вариантите са различни в зависимост от това как ще приемем другия, с когото имаме различни интереси.
Компромисът е привидно отстъпление, което прикрива желанието ни за реванш в следващ момент. Правещият компромис е готов да пренебрегне интересите си под напора на външния натиск, но той не се отказва от тях, нито пък приема наложената му воля като свой съзнателен избор. В този смисъл компромисното решение не е истинско решение на конфликта. То само потулва за момент сблъсъка, за да му даде възможност да се разгори в друг момент и по друг повод. Поради тази причина повечето от семейните конфликти, решавани с компромис, се разгарят още повече. Масло в този огън сипват и аксиоми като “по-умният отстъпва”, които правят победата на по-силния за момента безсмислена и краткотрайна.
Избягване на гибелни компромиси
Всички правим много компромиси, но замисляли ли сме се някога дали един компромис не ни взема нещо друго, което ни струва много скъпо. Правейки отстъпки, ние не се ли превръщаме в онзи млад плебей от “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски? Той, за да постигне това, което иска: да се изкачи и отмъсти на князете и принцовете, се продава на дявола. Постигнал вече целта си, изкачил се на най-горното стъпало, той коренно се е променил, защото е стигнал върха и това повдига неговото самочувствие, но стигнал вече горе, плебеят забравя за какво се е качил. Така и ние.
Инат. На колко компромиси си способен? И способен ли си изобщо на компромиси, що се отнася до това да пренебрегнеш себе си, заради някой друг? Гордостта обсебва и те вкарва в един порочен кръг, от който не можеш да излезеш. Не ме разбирайте погрешно, за мен гордостта може да бъде прекрасно качество. Но и тя, като всяко друго, има тъмна страна, която пречи на връзките и на отношенията между хората. Всъщност, тук не говоря за това да жертваш себе си или да се оставяш да те унижават. Напротив, това е недопустимо. За мен, обаче, е важно да разграничаваш хората и да правиш разлика между онези, заради които си струва да правиш компромиси, и останалите.
До голяма степен причината е в ранното възпрепятстване на личността в процеса на самоизграждането и... и осъществяването на личните избори чрез наслагването в детската психика на идеята за неизбежната борба с живота и другите. Това става основа на почти всичките ни проблеми в партньорските взаимоотношения. Често сблъсъците в живота, за които неправилно са ни подготвяли, пораждат неувереност у нас, страх от загубите изобщо. Така просто се затваря кръгът - тези страхове не ни позволяват да видим, че има нещо съвсем друго в отношенията. И то е: не на всяка цена да си с някого и чрез това да се определяш като стойностен, а да си там по свой избор. И за собствено удоволствие.
Често правим компромиси, за да бъдем харесвани и за да ни обичат. Излиза, че на някакво дълбоко ниво в себе си не вярваме, че можем, че сме значими, че сме нужни на другите такива, каквито сме. Понякога тази неувереност е само временна, но е възможно да се затвърди в нас и да определя по болезнен начин живота ни и отношенията с другите. От там идва и необходимостта да правим неща, които не харесваме, за да можем все пак да сме с някого. Голямата истина е, че докато не признаем себе си за стойностни и важни, дори най-важните и значими от всички персони в живота ни, никой не би могъл да стори това, даже и “на сила”.
Да се научим да отказваме
Има хора, които просто не умеят да отказват. Или малко по-добре - все още не са се научили. Според някои психолози неумението да каже “не“ на хората и винаги да им угажда се дължи на неосъзнати комплекси и страх на индивида да не бъде отхвърлен и да загуби благоволението на околните. При други хора обаче може да се дължи на по-голяма доза доброта или наивност, характерни за по-младите.
Имайте смелостта да отказвате молби за услуги и компромиси, когато не желаете да го правите. Ако я нямате, придобийте я! Бъдете себе си! Не живейте за мнението на хората и не се опитвайте да сте им угодни. За съжаление, рядко тези жестове се отплащат от същите хора.
Има приятелства, за които си струва да се бориш. Има хора, които си струва да запазиш близко до себе си, но не на всякаква цена. За колкото и дребни неща да става въпрос, когато правим компромис със себе си, трябва да е за някого, на когото истински държим, защото иначе е неоснователно. Замисли се: ти ли принадлежиш на приятеля си или той на теб? Ти ли трябва да правиш компромиси с действителността или той? Да, необходимо е да обичаш приятелите си. Но дали е необходимо да обичаш, когато си приет за даденост или когато хората се изменят?
Компромисите или изпит на уважение и търпимост?
Човешкият ум често не е в състояние да обясни живота. Умът само гради илюзии за житейската действителност и компромисите са един от начините, по който умът моделира реалността. Като надгражда от двете страни на везните, каквото си има и се опитва да постигне баланс. Отстъпваш от едно, искаш друго, приемаш трето и все с ума се опитваш да постигнеш така жадуването равновесие. Онова спокойствие, безгрижие, чистота, но постигнати чрез натрупване. А е простичко като идея. Дори праволинейният ум може да загрее, че чрез изравняване се постига крехък баланс. Компромисът никога не постига устойчиво равновесие. Защото когато правиш компромис в името на нещо или някой, ти правиш компромис първо със себе си.
И все пак! Без компромис животът ни е невъзможен, но има и неща, за които никога не трябва да се прави компромис, нали?
Дори и да не ни отвърнат с разбиране, това е нужно на самите нас, за да живеем в хармония със самите себе си.
Няма нищо лошо да помагате, да правите услуги и жертви, но внимателно подбирайте хората, които го заслужават.
Какво значи “компромис“? Символ на примирение или прегазване на собствените си житейски постулати? Какво правим с нашето безценно самоуважение заради нечие чуждо уважение?
Аналогът в човешките отношения е търсенето на взаимно приемлив вариант за преодоляване на конфликта. Това предполага наличие на умения за преговаряне, способност да се разбере и приеме позицията на другия, както и да се представи собствената позиция. Постигането на “консенсус”, а не компромисът е конструктивният изход. Изглежда просто на пръв поглед, но за да се стремят към консенсус, и двете страни трябва да се откажат от идеята, че тяхната истина е единствено валидната, че те са прави, а другият е крив.
Когато се осъзнаят различията, по-ясно се очертават и общите интереси, в името на които могат да се търсят приемливи (и за двамата) решения. Така от борба за надмощие и налагане на своето се отива към “третия вариант” - този, който е различен от изходните позиции и удовлетворява най-добре общите потребности и интереси на страните, този на консенсуса.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България