Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Напоследък съм изпаднала в силен стрес, осъзнавам го, но като че ли сама не мога да се справя, кажете как да изляза от “дупката”?

Павлина Колчева

Класическото схващане за стреса е дефинирано от Ханс Селие през 1935 год. Според него стресът е общ адаптационен синдром, който възниква при всякакъв вид травматични стимули - изгаряне, оперативна интервенция, прегряване, изстудяване, физическо натоварване и др. Той протича в три фази: тревога, съпротива и изтощение.
Какво е стрес?
Тялото реагира на различните проблеми по стереотипен начин, с идентични биохимични промени, които по същество са предназначени да помогнат на организма да се справи с всякакъв род изисквания към човешката машина. Факторите, които предизвикват стрес - в специалната литература те се наричат стресори, са различни, но независимо от това всички те по същество предизвикват една и съща стресова реакция. Стресът е неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване. Всяко изискване, поставено пред нашето тяло, е в известен смисъл уникално, т.е. специфично. Освен свързаното специфично действие всички агенти, на въздействието на които е подложен нашият организъм, предизвикват също така и неспецифично нарастване на необходимостта от осъществяване на приспособителни функции с цел възстановяване на нормалното състояние.
От гледна точка на предизвикващото стрес стресорно действие няма значение дали агентът или ситуацията, с които се срещаме, е приятна или неприятна. От значение е само интензивността на изискването за преустройство или приспособяване. Различни фактори като студ, топлина, лекарства, хормони, мъка и радост, предизвикват идентична биохимична реакция. Стресорният ефект на едно изискване, поставено пред организма, не зависи от вида на приспособителната реакция, която е необходима, за да се посрещне това изискване.
Cъвременни схващания за стреса
Стрес се появява не само при наличие на стресогенни фактори, но и при отсъствие на условия за задоволяване на биологични или психосоциални нужди. За възникването на стрес, в неговите най-различни форми и степен на изяви, основно значение има преработката на информация в организма. Ако стресогенни фактори изведат организма от това състояние на равновесие, настъпва “тревогата”, която следва да послужи за организиране на “съпротивата”. Следователно стресът е алармената система в един хомеостатичен организъм. Стрес възниква освен при всякакъв вид травматични стимули, още и при различни стимули от вида на загуба на близък човек, фрустрация, социален конфликт и много др.
Стресогенен фактор е липсата на информация, която създава несигурност и непредвидимост за достигане на позитивен резултат, или невъзможност за избягване на негативен резултат. Това е съвременно схващане за стреса, което е в съгласие с общобиологичното определение, че стресът е извеждане на организма от хомеостатичното равновесие. Стресът има поведенчески и физиологични компоненти с приспособително значение, като в този смисъл е полезен дори когато е свързан с отрицателни емоции.
Най-общо може да се каже, че стресовата реакция зависи от оценката за биологичната или психосоциалната значимост на стресовия стимул и предвиждането на вероятния изход.
Психологичните класификации на видовете стресови реакции са твърде многобройни. Ще представя една опростена схема, в която освен чисто психологични критерии са застъпени и някои невробиологични признаци.
Реакции на защита - отхвърляне, отказ от приемане на заплахата като реална, интернализиране на негативни емоции, вторична рационализация, изкривяване на реалността, бягство от реалността. Резултатът е страх, враждебност, слабост във възприемане на адаптивно поведение.
Реакция за справяне или преодоляване при стрес - резултат е на когнитивни процеси и се развива при очакване на положителен резултат. При наличие на възнаграждение стресовите реакции намаляват.
Реакция на безпомощност и безнадежност - по същество тя представлява невъзможност за справяне. Тази реакция предизвиква високостепенни стресови промени и е предпоставка за развитие на психосоматични заболявания. Болестотворната роля на стреса се свързва най-често с възникване на хипертонията и диабета (особено у индивиди с фамилна обремененост), с язвена болест, както и в резултат от променена имунна защита - злокачествени новообразувания и автоимунни заболявания.
Ефектът от действието на стресора зависи само от капацитета на организма. Всяка нормална дейност може да предизвика значителен стрес, без да причини вреда. Увреждащият или неприятен стрес се нарича “дистрес”. Дейностите, свързани със стреса, могат да бъдат приятни или неприятни. Дистресът е винаги неприятен.
Стресът не е нещо, което трябва да се избягва. Той и не може да бъде избегнат.
Приятното, както и неприятното емоционално възбуждане се придружава от нарастване на физиологичния стрес (но не задължително и на дистреса).
Съгласно теоретичния модел на отношението между стреса и жизнения път, както лишаването от стимули, така и прекомерната стимулация се придружават от нарастване на стреса, който понякога достига до степента на дистрес.
По какъв начин различните стимули произвеждат един и същ резултат?
Тази реакция е описана за първи път през 1936 г. като “синдром, предизвикан от различни вредни агенти” и впоследствие става известен като общ адаптационен синдром или синдром на биологичния стрес.
Стресът се определя като:
- Взаимоотношение между личността и средата, поставяща я на изпитание или надхвърляща ресурсите и за справяне и застрашаваща психичното и благополучие;
- Изпитване на неприятни преживявания, които нарушават нормалното човешко функциониране и при дълготрайното им или интензивно въздействие водят до болестни състояния.
Дистресът се определя като:
- Психични травми, заболявания, негативни емоционални състояния, които са предизвикани от стресорите като реакция на нарушаването на адаптацията.
Неговите три стадия са:
1. реакция на тревога - първоначална реакция на тревога, свързана с изненадата и безпокойството, дължащи се на нашата неопитност при сблъскването ни с нови ситуации;
2. стадий на съпротивление - фазата на съпротивление, когато ние сме се научили да се справяме ефикасно със задачата без излишно възбуждане;
3. стадий на изтощение - фазата на изтощение, на изразходване на нашите вътрешни енергийни ресурси, което довежда до умора.
Тези три фази са учудващо подобни на лабилността и на неопитността на детството, на стабилната устойчивост на зрялата възраст и на изтощението, свързано със старостта и смъртта.
Някои от най-честите причини за възникването на негативен психичен стрес са:
- Състоянието на неизвестност и непознаване на обстановката, в която човек се намира - eдин от най-типичните източници на психичен стрес е неизвестността.


продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България