Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Напоследък съм изпаднала в силен стрес, осъзнавам го, но като че ли сама не мога да се справя, кажете как да изляза от “дупката”?

Павлина Колчева
продължение от предишния брой

Когато човек се намира в среда, в която постоянно не му достига нужната информация, тогава отрицателните емоции лесно прерастват в безпокойство и тревога. Но ако стресорите - неизвестността, изненадите, неочакваните значими събития и непредсказуемите конфликти реакции - продължават да действат, човек изчерпва защитните си сили и настъпва изтощение, което се проявява като нервна преумора, хронична невроза и други;
- Очакването на неприятни събития;
- Всяка рязка промяна, която изисква цялостна пренагласа в поведението;
- Всякакви междуличностни конфликти и резки промени във взаимоотношенията;
- Ситуациите, в които човек е сполетян от неуспехи или разочарования при опита си да достигне силно желани цели;
- Прекомерна физическа умора и психическо изтощение;
- Всякакви състояния на депривация: от пълната изолация и самота, които могат да породят отчаяние и интензивен стрес до незадоволена силна любознателност, скуката, еднообразната и монотонна работа, при които постепенно се акумулира стрес.
Много често влиянието на посочените по-горе психични стресори не зависи толкова от техните свойства, а от начина, по който субектът ги възприема, оценява и осмисля.
В съвременния бизнес свят все по-често и открито се говори за професионалния стрес и неговите негативни последици както за личността на професионалиста, така и за съдбата на конкретната организация. В разгара на тези дискусии, обаче, не се подминава и фактът, че стресът като явление не може да бъде избегнат нито в личния, нито в професионалния живот. Самият създател на теорията за стреса Ханс Селие го определя като “солта на живота”. Работният стрес дотолкова се е сраснал с повечето приети за престижни професии, че дори се с превърнал в изискване. Все по-често се срещат обяви за работа, където като основно изискване към кандидата се поставя умeнието да работи в стресова среда или да издържа на стрес. Това допълнително затвърдява идеята, че успех и престиж са невъзможни без стреса. А успешна кариера, престижна и добре платена работа, удовлетворяваща себереализация са едни от най-ревностно следваните стремежи на всеки млад и интелигентен човек. И това е съвсем нормално, докато преследването на професионалните стремежи не се превърне от ценност в цена.
Същност на реакцията на стрес.
Нормални реакции на стрес от страна на тялото:
- напрежение и болки в главата и гърба;
- болки от стари травми (счупвания, навяхвания);
- сърцебиене, учестено дишане;
- “нервен стомах” - с чести повръщания, болки;
- чувство на умора, при което всяко движение изисква огромно усилие.
- тревога, безпокойство, напрегнатост;
- трудности в концентрацията, паметта, общуването;
- неспокоен сън, чувство за вина, тъга;
- загуба на доверие в близките, в себе си.
Сериозни прояви от страна на тялото:
- не може да се задържи на едно място, постоянно движи крайниците си;
- силно се стряска при внезапни шумове и движения;
- трепери, свива се от страх;
- загуба на зрение и слух;
- “парализа” на ръка или крак;
- празен втренчен поглед;
- силно забавени движения, които преди не са били характерни;
- забързан говор, дава непрекъснато предложения за нещо;
- спори, влиза в конфликти, предприема безразсъдни действия;
- занемарен външен вид, лоша хигиена, апатия;
- забравя събития, губи ориентация за време, място, действия;
- страхува се да заспи, за да не сънува кошмари;
- вижда и чува неща, които не съществуват;
- бърза промяна в настроенията - пристъпи на плач, желание да е мъртъв;
- cоциална изолация.
В резултат на изследвания е установено, че по-често използваните начини за избягване на стреса от хората са следните:
- Залавят се с любимо занимание, с четене, слушане на музика или свирене на инструмент, гледане на филм, телевизия, театрален спектакъл.
- Общуване с близък и приятен човек, със собствените си деца.
- Вземат успокоителни лекарства, някои предпочитат да се отпуснат с алкохол.
- Активно се пренасочват към физическа работа, към плуване или друг спорт, към туризъм.
- Успокояват се със силата на разума и логиката - превключват на приятни спомени и мисли.
- Отдават се на агресивни действия - нахвърлят се върху някого, избухват в яростни крясъци или в плач.
- Прилагат специални дихателни упражнения за успокояване.
Най-полезния извод е, че когато човек изпадне в стрес трябва нещо да прави, да се стреми да излезе от нежеланата ситуация.
Как една и съща реакция предизвиква различни увреждания?
Качествено различни дразнители с една и съща токсичност (или сила на стресора) не винаги предизвикват точно един и същ синдром у различните хора.
Дори едно и също ниво на стрес, предизвикано от един и същ дразнител, може да предизвика различни увреждания в различните индивиди.
Качествено различните дразнители се различават само по своите специфични действия. Фактът, че един и същ стресор може да причини различни увреждания е свързан с т.нар. “обуславящи фактори”, които могат селективно да подсилват или да подтискат едно или др. въздействие на стреса. Всеки агент притежава както стресорно, така и специфично въздействие.
“Физиологичният стрес” е като отговор на всяко изискване, отправено към тялото. Какъвто и да е възникналият проблем, той може да бъде посрещнат само с една от двете основни форми на реакция: Активна чрез борба, и пасивна - чрез бягство или примирение.
Съществуват огромни различия между отделните хора по отношение на степента удовлетворение, което те получават от своето пасивно или активно поведение.
Резултатът от нашето взаимодействие със заобикалящата ни среда зависи също толкова от нашите реакции по отношение на стресора, колкото и от природата на самия стресор. Психическият стрес, дължащ се на отношенията между хората и тяхното положение в обществото, се регулира с помощта на един механизъм, подобен на този, който е отговорен за човешкия организъм. В определен момент неизбежно възниква сблъскване на интересите, което действа като стресор. След това се появяват балансирани импулси за оказване на съпротивление или за толерантност. Законите, които управляват автоматичните биохимични реакции в организма по време на стрес, са идентични с тези, които управляват съзнателното междуличностно поведение.
Един от най-големите източници на дистрес е неудовлетворението от живота, т.е. неудовлетвореността от собствените постижения.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България