Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Напоследък съм изпаднала в силен стрес, осъзнавам го, но като че ли сама не мога да се справя, кажете как да изляза от “дупката”?

Павлина Колчева продължение от предишния брой

Такива хора към края на живота си са разочаровани и често прекарват останалата част от него в търсенето на виновници за това, оплаквайки се от липсата на възможности, оправдавайки се с много големите си задължения към своите близки - само и само за да избягнат горчивата истина, че всъщност за това са виновни самите те.
Обърнете внимание, организмът не е построен по такъв начин, че да поема твърде много стрес само от един-единствен източник. Когато изпълнението на дадена задача стане невъзможно, разнообразяването на дейността, нейната доброволна промяна е често пъти също толкова полезно, ако не и по-полезно, отколкото почивката. Това дава възможност на мозъка ни да си почине, но също и помага да преодолеем безпокойството, свързано с фрустриращото прекъсване на всяка умствена дейност. Или, с други думи, стресът върху една система помага за релаксацията на друга.
Приспособяването, подобно на стреса, представлява проблем само по себе си, независимо от обстоятелствата, към които трябва да се приспособяваме, или от агентите, които причиняват стрес.
Хората са твърде различни помежду си, едни са силно предразположени в психологически план към стресови реакции, други са по-устойчиви на стрес. На тази основа в практиката се прави внимателен подбор на кандидатите за професии и позиции, характеризиращи се с високо ниво на стрес.
Човекът, намиращ се в добро душевно здраве се адаптира успешно, по най-добрия начин. Човекът, чието психично здраве не е за завиждане, ще има проблеми и трудности в адаптацията.
Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението; депресията, неврозите, тревожността и страховете, комплексите и др. Това не са заболявания на психиката, а по- скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики. Първата е обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията му с другите хора. Втората е субективна: човекът с психологически проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите си и действията си, безпокойство за бъдещето.
Социално-психологичната помощ при психичния стрес включва:
- Обединяване усилията на личността;
- Готовност и умение на семейството за подкрепа;
- Изграденост и сглобенност на колектива;
- Компетентност на мениджърите, началниците, за превенция и реагиране при стресови въздействия с адекватни решения.
Най-добрият начин за избягване на вътрешния стрес е да си изберем такава среда (съпруг/а, началник, приятели), които да съответстват на вътрешните ни предпочитания, да се посветим на такава дейност, които обичаме и уважаваме. Само по такъв начин ще можем да премахнем необходимостта от непрекъсната реадаптация, която е основната причина за дистреса.
Ханс Селие дава следните препоръки за преодоляване на емоционалния стрес чрез хигиена на всекидневното общуване:
1. Стремете се постоянно да печелите и запазвате любовта на близките хора, но все пак не се опитвайте да станете приятел и с бясно куче. Единственото съкровище, което завинаги ще остане ваше, това е вашата способност да заслужите любовта на ближните си. Неочаквани социални промени могат внезапно да ви лишат от всички събрани пари, собственост или политическа власт. Но това, което сте научили, е ваше през целия ви живот. Вашата ценност се измерва със способността ви да заслужите любовта на ближния.
2. Абсолютното съвършенство е невъзможно. Но във всяка избрана дейност даден човек си има свой връх.
3. Ценете радостта от истинската красота и естественост във всекидневния живот. Ако избягвате всякаква самоцелна показност, изкуственост и прекалена усложненост в държанието си, вие ще заслужите благоразположението и любовта на хората.
4. С каквато и ситуация в живота да се сблъскате, отначало си помислете струва ли си изобщо да водите борба.
5. Постоянно насочвайте вниманието си върху светлите страни на живота.
6. Дори след съкрушително поражение човек може да се пребори с угнетяващите го мисли за несполуката - най-добре с помощта на спомените за минали успехи.
7. Ако ви предстои да свършите неприятна работа, която я прави необходима за достигането на набелязаната цел, не я отлагайте.
8. Хората не се раждат равни, макар че те трябва да имат равни възможности. В обществото мястото на човека трябва да се определя от неговите постижения.
Психичното здраве е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши, позволява му без напрежение и успешно да общува с другите хора, ражда у човека не само желание да бъде активен, но и да се развива, да се усъвършенства. Липсата на душевно здраве не означава непременно наличието на психично заболяване, а само отсъствието на горепосочените признаци и наличие на някои по-сериозни проблеми.
Трудовата терапия е един от най-ефикасните начини за лечение на някои психични заболявания. Мускулните упражнения укрепват нашето здраве. Всичко зависи от характера на изпълняваната работа и от нашето отношение към нея. Празният ум и ленивото тяло страдат от дистреса на безделието.
Всеки човек трябва да си изработи свой собствен начин за освобождаване на натрупаната в него енергия, без да създава конфликти, спечелвайки благоразположение и уважение.
По отношение на количеството стрес, от което всеки човек се нуждае, за да се чувства щастлив, съществуват големи индивидуални различия. Следователно всеки един от нас трябва внимателно да анализира себе си и да се опита да намери това специфично ниво на стреса, при което се чувства най-добре, независимо от избраната от него професия. Тези, които не успеят да направят този анализ, са заплашени да страдат от дистреса, предизвикан от това, че няма какво да правят, или от постоянното пресилване поради прекомерно натоварване.
Трябва най-напред да намерим оптималното за нас равнище на стрес и след това да използваме нашата адаптационна енергия с такъв темп и такава посока, които да съответстват на нашите вродени дадености и предпочитания.
Умственото пренапрежение и фрустрация, неувереността и безцелното съществуване са сред най-вредните стресори. Всеки човек си има своите граници. Но в рамките на нашите вродени способности ние трябва да се стремим към най-доброто, което сме в състояние да постигнем. Не към съвършенството.

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България