Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Имам проблем с приспособяването, трудно ми е да свикна с чужди хора,  да говоря с тях, да съм сред тях. Казвам проблем, защото и детето ми е такова,  а това не е добре, знам го от личен опит. Може ли поне на него да помогнете?
Калина Станчева
Социализация, в най-общ смисъл, означава приобщаване към среда, колектив, общество.
Човекът е определено социално същество. Неговата дейност протича при социални условия, в групи или под натиска на социално обкръжение. Нещо повече, социалните аспекти на индивида започват да се развиват от най-ранно детство, още при грижите за новороденото от страна на неговите родители. Понякога се казва, че с израстването намалява зависимостта на детето от оценките и одобрението на възрастните, но пък то започва да е зависимо в същите отношения от връстниците. Следователно, няма възраст, при която човекът да не се нуждае от социализация.
Социализацията на личността е процес, съпътстващ целия живот на човека, който се осъществява под влиянието на фактори: като семейството, формални и неформални социални групи, процеси на обучение, възпитание и др. Тя е процес на моделиране на индивидуалното функционално поведение в съответствие с очакванията на културата или обществото, в която човек живее.
В социологията в съдържанието на процеса социализация обикновено се включват процесите на усвояване от индивида на знания, умения и ценности, социални норми и роли, приети в обществото и необходими за неговото ефективно функциониране. Тези норми обаче са различни за всяко общество. Или с други думи, всеки социум има своите проявления и норми, които трябва да се дефинират и да се вменят на отделната личност.
Ранна социализация.
От зората на психологията, никоя друга тема не е предизвиквала по-продължителен и по-широк интерес от темата за относителното влияние на наследствеността спрямо околната среда върху човешкото поведение. От философи до родители, повечето от нас са се замисляли над темата коя от двете сили е по-силна - природата (гените) или възпитанието (околната среда). Независимо от всичките спекулации, научните изследвания в областта на психологията и образованието сочат до голяма степен, че обкръжението играе значителна роля в развитието на трите основни компонента на поведението: умствен, социален и емоционален.
Количеството и качеството на ранните преживявания повлияват бъдещия потенциал за обучение и социалното/емоционалното поведение.
Социализацията е процесът, при който бебето научава, че то и Вие сте отделни същества, както и че има социални връзки между хората - родителски, приятелски и т.н. Този процес започва още с раждането - новороденото бебе скоро започва да различава хората, както и да контактува с тях. През първата година след раждането бебето контактува предимно със своите родители. То може да харесва и други хора, но определено предпочита да бъде с Вас и Вашия партньор. Когато детето стане на 2 години, то обича да контактува и играе с други деца.
Социализацията на бебето протича така:
• През първия месец - Дори и новородено бебе реагира на докосване, гушване, усмивка. Скоро то ще започне да имитира Ваши мимики.
• Третия месец - бебето активно разглежда какво става около него. По това време то ще започне съзнателно да Ви се усмихва и да Ви “говори”.
• Четвърти месец - бебето ще реагира и на други хора, но най-бурните му реакции ще бъдат спрямо Вас - то вече се е привързало към родителите си.
• Седми месец - бебето вече ще може да контактува и с други бебета. Но не очаквайте то да започне да играе с тях. Ако две бебета бъдат поставени да играят едно до друго, те най-вероятно ще си играят сами.
• Една година - На тази възраст може би Ви се струва, че бебето се асоциализира - напълно възможно е то да започне да плаче, ако го държи друг, а не Вие. Бебето Ви търси с поглед и ако не Ви вижда е неспокойно и плаче.
• 13-23 месеца - Бебето постепенно се научава да се сприятелява с други деца. Постепенно социалните отношения с другите деца ще се развиват - първоначално например то няма да иска да дели играчките си с другите. Бебето ще наблюдава другите деца и ще се опитва да ги имитира. Освен това бебето ще започне да проявява характер - например не се учудвайте, ако не желае да Ви хване за ръка, когато вървите заедно. На тази възраст децата започват да се инатят и да отстояват позицията си.
• 24-36 месеца - Детето не обича много не се съобразява с другите. Обикновено то смята, че светът се върти около него. Така е трудно да се сприятели с други, но постепенно нещата се променят. На възраст около 3 години детето вече ще може да има истински приятелства с други деца.
Можете да подпомогнете социализацията на бебето по много начини. Когато бебето е малко, прекарвате повече време, като взаимно се гледате в лицето. Имайте предвид, че бебето фокусира на около 30 см от очите си, така че трябва вашето лице да е приблизително на такова разстояние от неговото. Бебето обича да разглежда лица и да ги имитира, ако правят гримаси. Не се притеснявайте, ако бебето Ви се страхува от непознати - повечето бебета след 7 месечна възраст го правят. Това можете да преодолеете постепенно - първоначално го държите в присъствието на друг човек; по-късно го подавате за кратко на другия човек; по-късно можете и да излезете от стаята и да го оставите само с другия. Когато бебето стане на 13-14 месеца, може да му организирате “срещи” с други бебета. Важно е да осигурите достатъчно количество играчки за бебетата - те няма да играят заедно. Когато детето е на 2-3 години, вероятно ще се притеснявате, че то е егоист. Това, което можете да направите е да го възпитавате постоянно да употребява “вълшебните думички”. Постепенно то ще се научи как да се държи подходящо с другите деца.
Ако до 12-месечна възраст бебето Ви реагира само на родителите си (но не и на други хора), или пък не реагира изобщо, е необходимо да се консултирате със специалист. Възможно е бебето да има проблем със слуха. Ако детето на 2-3 годишна възраст е прекалено агресивно и постоянно удря, рита или хапе другите деца също е необходимо да се свържете със специалист. Възможно е поведението му да се дължи на проблеми в семейството - например единият родител често липсва, детето е удряно и т.н. Относно хапането следва да имате предвид, че е възможно детето да си “изпробва” зъбите върху други деца, тема, за която съм писала по-рано.
Социализация през предучилищно детство
До около 6 години у детето се забелязват често признаци на все още бебешкото начало. В този възрастов период детето е свързано със своето семейство и значимите хора от тази интимна общност. И това е съвсем обяснимо, защото семейството образува първичния жизнен свят на детето. В него се извършва базисната му социализация. Преди средното детство, въпреки че детето може да ходи на детска градина, да играе и взаимодейства с връстниците си, то си остава в главните си ориентации семейно същество.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България