Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Най-накрая и аз намерих време да опиша перипетиите с нашия син и облекчението след срещите ни с Даниела. Беше толкова ужасно и кошмарно, че сега след толкова години като се връщам назад към записките, направо ме побиват тръпки. Заведохме го при нея още, докато беше на две години и един месец. Още тогава ни беше ясно, че сами няма да се справим и проблемите ще се задълбочават, ако не потърсим помощ. Детето ни беше свръхактивно. От сутрин до вечер плюеше, удряше и хапеше.
Сънят му беше много неспокоен, нощите бяха кошмарни - обикновено крещеше, събуждаше се с пронизителен писък и целият трепереше. Въртеше се и много често падаше от леглото. Не харесваше да заспива на леглото, а на земята. По 24 часа или пищеше, или мрънкаше. От малък сядаше посред нощ и говореше много интензивно. Беше се случило на няколко пъти да го бият на площадката и той ги плюеше или удряше, усмихваше се нежно в същото време. Имах чувството, че имам дете с две лица - понякога беше много добър. 4 часа не му стигаха да играе, лягаше по земята и се увиваше като гъсеница, главата непрекъснато я блъскаше отпред в челото. В един момент осъзнаваше, че е цимент и искаше да спре, а не можеше.
Нощно време много се потеше по главата и гърба, всичко ставаше мокро, по два пъти го сменяхме.
Първите пет месеца от бременността ми бяха кошмарни, непрекъснато повръщах, имах чувството, че ще умра от глад, дори и вода не можех да поема. След това започнаха отоци. Той се роди с някакъв обрив по цялото тяло и с влажни хрипове. След DTP ваксината имаше усложнено разстройство - изхождания по 8 пъти за три месеца.
Никакви ласки не поемаше от мен, непрекъснато бях издрана, постоянно ме замерваше. Още от мъничък не обичаше да го гушкат - драскаше, щипеше, хапеше, риташе... Непрекъснато си смучеше пръста. Имах много мляко, а той отказваше да суче. Нямах никакъв контакт с детето си, това ме притесняваше, той беше напълно без контрол, на моменти мислех, че не ме вижда и не ме чува. Нищо не възприемаше от мен. Още от бебе си въртеше главата насън и мънкаше. Понякога си движеше ръцете непрекъснато и очите движеше бързо, обръщаше ги, въртеше ги - това му беше състояние на бърза мисъл как да ми отмъсти. Винаги трябваше да бъда наказана.

продължава в следващия брой

Даниела Николов,
RSHom (NA), ССН
Класически хомеопат с 12-годишна практика, завършила Лондонски Колеж по Класическа Хомеопатия
Тел: 630-788-6462