Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Имам проблем с приспособяването, трудно ми е да свикна с чужди хора,  да говоря с тях, да съм сред тях. Казвам проблем, защото и детето ми е такова,  а това не е добре, знам го от личен опит. Може ли поне на него да помогнете?
Калина Станчева продължение от миналия брой

За детето от предучилищната възраст семейството е моделът и гледната точка за разбирането на социалните взаимоотношения.
Известно време преди да пристъпи прага на училището (предимно на 6-7 годишна възраст за българските деца) у бъдещия ученик възниква т. нар. готовност за училищно обучение. Това е комплексно състояние, включващо психофизиологически, познавателни и мотивационни съставки. Главното в училищната готовност у детето е неговото желание да бъде ученик. Тръгвайки на училище, малкият човек всячески се стреми да бъде като възрастните не само изпълнявайки възрастни роли в игрите, но и реално, практически. Изобщо от I клас нататък то все повече бърза да порасне.
Първокласникът има желанието и възможността да се приобщава към извън-семейния социум. За него се разтварят широко други два жизнени свята - на училището и на връстниците. В средното детство училището, макар и не много, доминира в ценностните ориентации на малките ученици, а през тийнейджърското училището отстъпва водещата си роля на връстниците.
С кого от многото близки на детето хора се идентифицира то, като се знае, че от най-ранна възраст е в тясното обкръжение не само на родителите си, но и на много други хора?
Детето поема ролите и нагласите на значимите други, т. е. интернализира ги и ги прави свои собствени и по този начин придобива субективно завършена и приемлива за другите идентичност. Но освен тези роли и нагласи детето поема и света, в който е формирана тази идентичност.
Емоционално идентифициране на детето със значимите други в разширеното семейство, взаимоотношенията с другите и училището.
Знае се, че при първичната социализация се конструира първия свят на индивида и особената му устойчивост може да се обясни с неизбежността на отношението на индивида към неговите най-първи значими други. Първоначалната реалност на детството е домът.
Всеки индивид се ражда в обективна социална структура, локализирана във времето и пространството. Именно в рамките на конкретната група, той се сблъсква със “значимите други”, отговорни за неговата социализация.
Първичната социализация включва нещо повече от познавателно научаване. Тя се разгръща при обстоятелства, които са силно емоционално натоварени. Смята се, че без подобна емоционална подкрепа от “значимите други”, процесът на научаване би бил труден. Детето се идентифицира със “значимите други” по множество различни емоционални начини.

Средното детство - време на широка социализация
В нашата страна за детето от 7 до 11 години се казва, че то е в начална училищна възраст. Обозначаването на възрастови периоди в зависимост от училищната степен, в която се учат децата, е несполучливо, защото така изпъкват институционални критерии като водещи черти на даден възрастов период, а не техните иманентни особености. В англо-американската психология е прието този възрастов период да се нарича средно детство. Всъщност в последното понятие се влага по-широко съдържание - средното детство обхваща възрастта от 6 до 12 години. В така обособената възрастова група попадат както 6-годишните деца, така и 12-годишните, които обикновено са петокласници. И едните, и другите споделят сходни психо-поведенчески черти с децата, учещи в I-IV клас. Названието средно детство е подходящо, защото периодът от 6 до 12 години е не само хронологическа, но и психологическа среда на детството.
Учителите неслучайно се наричат “втори родители” не защото могат да отменят и заместят истинските, а защото изпълняват изключително съществени възпитателни функции. Обучението протича почти ежедневно в продължение на много години, които са най-важни за формирането на човешката личност. Учителите предават не само своите знания, но и своите нагласи, ориентации, дори предразсъдъци. Не е за подценяване и фактът, че в голяма степен начина, по който възпитателят се отнася към детето, ще се отрази върху начина, по който детето ще се отнася към себе си.
Редица изследователи на детството намират, че спецификата на този период е в това, че тогава детето се учи и училището е ключова институция в детския живот. Предположението за централната роля на училището може да е било вярно за децата преди две поколения, да речем, но едва ли и в един мултимедиен свят, в който протича средното детство в европейския тип култура в началото на ХХI век!
В съвременната психология на развитието средното детство продължава да се разглежда като период на ускорено развитие на интелектуалните психични функции и най-вече на мисленето под въздействие на учебния процес. Вече има достатъчно данни да се ревизира това становище и да се докаже, че във възрастовия период между 6 и 12 години водещо е формирането на социални умения и мотиви, които изтеглят учебната дейност след себе си. Ето защо е оправдано да се каже, че средното детство е време на широка социализация на детето. От тази гледна точка оптимизацията на социално-публичния живот на детето е предпоставка за растеж на психичните му възможности.
Методологическото положение в психологията на общуването е твърдението, че човешката личност се развива и формира в социалното си обкръжение. Във взаимодействието с това социално обкръжение, то придобива свое човешко личностно съдържание. Във връзка с това, то би могло да се разглежда като продукт и резултат от собствения си индивидуален опит, придобит в общуването с другите.
Разглеждайки проблема за социализацията и общуването на децата в теоретически и практичен план, трябва да се подчертае, че успехите и неуспехите в процеса на обучение до голяма степен зависят от това, доколко пълноценно и разумно са използвани възможностите на общуването при организирането на този процес, доколко общуването е създало благоприятни предпоставки за удовлетворяване на потребностите на децата, превръщайки тези потребности в социален опит. Зависят още от това, какви условия на емоционален и интелектуален комфорт са създадени в процеса на неговата реализация, как чрез общуването педагогът успешно осъществява част от образователните си и възпитателни цели. В бурния процес на демокрация и преустройство на обществото е проблемът за динамиката в управлението на взаимоотношенията, в управлението на взаимоотношенията на обществото, където в обществото на другите хора човекът става личност. Благодарение на общуването се формира личността. При социалното формиране на личността общуването се откроява с актуалността и значимостта си.


продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България