Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Имам проблем с приспособяването, трудно ми е да свикна с чужди хора,  да говоря с тях, да съм сред тях. Казвам проблем, защото и детето ми е такова,  а това не е добре, знам го от личен опит. Може ли поне на него да помогнете?
Калина Станчева продължение от миналия брой

Помогнете на детето да повярва и развива в себе си:
Както и в предходните възрастови периоди самооценката в средното детство е сума от оценките на значимите възрастни (най-често на майката, бащата и учител/ката и евентуално на дядовци и баби). Ако те дават на детето високи оценки, хвалят го и му вярват, че то може да се справи с много неща, то проявява високо самочувствие, повишени претенции и мисли себе си като заслужаващо уважение и внимание. И обратно, при незачитане, недоверие и непрестанни упреци, то не очаква от себе си високи постижения, а заедно с това не полага усилия за постигане на висока норма на развитие. В цялост самооценката на момчетата и момичетата през средното детство е нещо като самоизпълняващо се пророчество: за да повярва детето в себе си, нужно е първо значимите възрастни да повярват в него.
Три групи умения:
Така или иначе началното училище развива у детето три фундаментални групи умения, които ще са основа на развитието му в бъдеще. Това са:
• грамотността като средство за приобщаване към дълбинните пластове на общочовешката и на националните култури;
• научните понятия като средство за създаване на истинна картина на света;
• волята като набор от умения за самопринуда, така че да се преодоляват трудности и пречки от всякакво естество.
Тези три вида компетентности са най-важните предпоставки детето да стане добре адаптиран гражданин на обществото, в което живее.
Социализация и интеграция
Процесът на социализация и интеграция представлява единство и едновременно постоянно възпроизвеждащо се противоречие между двете страни: социализация и индивидуалност. В това си качество той представлява единен възходящ поток, встъпване на израстващия човек в света на възрастните, в социалния свят.
Социализацията представлява реално израстване на детето, реализиращо се в два взаимно свързани процеса - социализация и индивидуализация, където се формира собствено социално съзряване и активната творческа дейност. Тук социализацията се явява като усвояване на човешките норми на общуване на детето, а индивидуализацията като постоянно откритие, утвърждаване и формиране на детето като субект.
Но човекът в обществото не само изпълнява дадена роля; той е ролята. Обучаващите се в университета са студенти, техните преподаватели са доценти, професори и пр. лекуващите са доктори, а лекуваните са пациенти.
В обществото ние сякаш играем ролята на актьори, които от своя страна поемат персонажите за изпълнение на социално значими функции. В ежедневното си мислене обаче, ние не си даваме сметка за това. Почти винаги оставаме слепи за закономерностите и механизмите, които управляват живота ни; движим се по инерция, приемайки, че всичко е исконно - зададено веднъж и завинаги. Съвсем нормално и обяснимо е, че в ежедневните си контакти с останалите хора ние не виждаме в тяхно лице актьори, изпълняващи стриктно поетата от тях роля. Не е проблем факта, че във всекидневния си живот се ръководим от наивни представи. Проблемът е, че често се задоволяваме с тях. Ние приписваме на социалните факти едва ли не природна предопределеност, сякаш са обусловени по силата на някаква абстрактна и анонимна необходимост. Съвсем не си даваме сметка за огромното въздействие, което обществото оказва върху нас, върху живота и личността ни. Или ако съзнаваме, че обществените и социалните влияния ни формират и моделират, тогава започваме да се чувстваме жертви. Започваме да усещаме социалната среда като външна принуда, без да осъзнаваме, че в крайна сметка сме част от обществото, че нашето мнение е част от общественото и следователно самите ние сме носители на тази принуда спрямо другите - било то децата ни, близките, приятелите или цяла обществена прослойка. Общественото мнение и до голяма степен обществените предразсъдъци налагат стереотипи, налагат рамки, в които определени хора трябва да се впишат. Човекът е нещо съвсем различно от биологичен вид, пък дори и най-еволюиралия.
Несъмнено човек се смята за онова, за което смята, че е смятан. От чуждото поведение той съди за чуждото отношение и това е основната информация, от която той изгражда своята самооценка.
Обществото обхваща множество човешки индивиди. А всеки човек е уникален и неповторим, той е единичност и идентичност.
Не бива да се забравя, че социализацията трае през целия човешки живот. Един от най-добрите начини за въздействие върху хората, особено през нашия информационен век, са средствата за масова информация - масмедиите. Те влияят, създават или затвърдяват нашите наивни предразсъдъци, оказват въздействие и при тълкуването на половите роли. Ярък пример в това отношение са различните реклами, клипове, постери. Само колко често виждаме жената в “нейната” роля на добра домакиня, любяща съпруга, всеотдайна майка. Съпругът е представен съответно като преуспяващ бизнесмен, прилежен работник, а може би спортист или учен. “Дребна работа - ще кажат някои - това са просто рекламни клипове!”. Да, сами по себе си рекламите са дребна работа, но не е за подценяване влиянието, което оказват като се има предвид съвкупното им ежедневно действие върху нас.
Динамика на личността обхваща факторите или силите, които определят развитието на личността и нейното приспособяване. Развитието на личността се свързва с развитието и удовлетворяването на потребностите и адаптацията.
Поведението на човека е социално обусловено. Това твърдение произтича от факта, че всеки човек живее в обществото и се формира в и чрез него, разбира се това въздействие е във всички случаи опосредствено - човек се намира постоянно в малки социални групи, които оказват влияние върху него и където той извършва своята дейност. Както е многообразна човешката дейност, така многообразни са и обществените взаимоотношения.
Под формата на “нормативни ориентации” социализацията структурира социалните действия на индивидите, които от своя страна поддържат социалните структури и функционирането на социалната система. За други автори социализацията е процес на усвояване на начина на живот на обществото или на социалната група, процес на възприемане и адаптация към определени социални роли. В елементите на социализацията на личността би трябвало да се включи още един процес, който създава и развива едно различно, определено отношение към природата и действителността, освен това формира способност да се възприема, разбира, цени, пази, съпреживява и създава красота не само в заобикалящия личността свят, но и в нейния живот.

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България