Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

В последно време размишлявам за ефекта на различните видове страх върху моя живот. Наблюдавайки това чувство започвам да откривам колко много действия в живота ми са свързани с различни видове страх - от най-малките и глупавите до по-големите и важните. Някой може ли да помогне? Според вас кои са основните форми на страх? Как страхът променя живота ви/ни? От какво се страхувате/ме? И най-вече ЗАЩО? Как се лекува страхът?
Петраки С.
Фобиите са колкото странно, толкова и неприятно явление. Те може да променят човек до неузнаваемост и дори да подчинят живота му.
Страхът е това, на което се основава фобията. Той не е непременно нещо лошо, тъй като служи за изработване на защитни механизми, които предпазват в опасни ситуации. Но когато страхът стане толкова крайно състояние, че парализира способността ви да реагирате адекватно в дадена ситуация, той вече не е продуктивен.
Още през V век пр. н. е. Хипократ описва симптомите на фобията в трактата си, посветен на епидемиите. Самата дума “фобия” произхожда от гръцкото “рhobos”, което буквално означава ужас. И има нещо вярно в това, особено, ако се огледате около вас. Ще срещнете хора, които се вцепеняват при вида на мишка, змия или паяк. И за да ги успокоим, позовавайки се на медицината, трябва да подчертаем, че фобиите не са причина за неуспех в живота. Ние просто съжителстваме с тях. Може би знаете, че великият Наполеон се е страхувал от котките, а доктор Фройд е изпитвал ужас от пътуването с влак.
Историята познава и други известни “страхливци”. Всесилният Цезар никога не е спял нощем на тъмно. Френският крал Анри IV все се страхувал да не пропусне нещо и непрекъснато повтарял действията си. А художникът Льо Нотр, известният пейзажист в двора на Луи XIV, не понасял затворените пространства.
Известният мислител Паскал също бил в плен на разни фобии. Но, разбира се, всичко това не е попречило на тези хора да бъдат известни и да оставят следа във времето.
Какво е фобия?
Фобията е дефинирана като постоянен, повтарящ се и неоснователен страх от нещо конкретно или от ситуация, когато човек изпитва силно желание да избяга, да се скрие от страха. Заплахата от фобията всъщност е много по-голяма от заплахата, която я е предизвикала. Често хората, изпитващи фобия осъзнават, че тя е неоснователна. Но основателна или не, човек може да изпита физическа реакция като стрес, тревожност, треперене, изпотяване, гадене, повръщане и проблеми с дишането.
Известно е, че страхът е реакция на организма по отношение на някаква опасност. Но когато тази опасност съществува само във въображението на човек, вече става дума за тревога.
На чувството на страх в една или друга степен е подвластен всеки един от нас. Именно на това спасително чувство е основан инстинктът за самосъхранение и в определени дози страхът е жизнено необходим.
Всеки човек изпитва понякога чувство на страх. А какво е страхът? Психологията го определя като отрицателна емоция, възникнала в резултат на реална или въображаема опасност. Но, от друга страна, съществува и естествен страх, който често ни помага да избегнем трагедия.
Защо изпитваме страх? На първо място - с цел безопасност. Представете си, че си живеете безгрижно и изведнъж решавате да смените местоработата си. “Защо ти е нужно това? Къде ще отидеш? Няма да успееш, няма да се справиш” и т. н., ви казва вашето чувство за страх. То ви предупреждава и може би ви напомня, че и така сте си добре.
Фобиите са класифицират според преживяването, което стои в основата на страха. Една от най-разпространените групи фобии са страховете от пространството, като най-популярна е клаустрофобията - страхът от затворено пространство. Тук спадат и страхът от летене със самолет, страхът от дълбочина, отворени пространства и височина.
Не по-малко разпространени са социофобиите – страхът от неправилно поведение в обществото, осъждането от страна на другите. Много хора изпадат в паника, когато трябва да се изкажат пред някаква аудитория. Те могат да общуват спокойно в обичайния си живот, но на трибуната не са способни на никаква изява.
Друга група фобии е свързана с опасенията за собствения живот... и здраве. Хората се страхуват да не се разболеят от СПИН, рак, сифилис или да не умрат от внезапна смърт.
Хипохондрия е психологическо заболяване, при което човек вярва, че е болен или по-точно, въобразява си, че има симптомите на някаква болест. По-лошо - страдащите от хипохондрия са убедени, че са болни, въпреки уверенията на лекарите в противното.
Всеки от нас понякога се страхува, че проявява симптоми, които биха могли да се окажат признак на сериозно заболяване. Това не е хипохондрия. Но ако този страх продължава повече от половин година, при това е съчетан с депресия, пристъпи на паника, постоянно оглеждане на тялото и съмнение в най-малките прояви на нередности в здравословното състояние, то тогава бихме могли да говорим за хипохондрия.
Хипохондрия е неврологично състояние, за което няма пол и възраст, нито ясно обяснение защо се развива. Това е просто параноичен страх от болести въз основа на нормални телесни функции като ускорен сърдечен ритъм, главоболие, потене, кървящ нос, леко подути лимфни възли и други, който дори след отрицателни медицински изследвания продължава да тормози “пациента”.
Фобията не е болест - тя е синдром, който може да се развие самостоятелно както след уплаха или някакво сътресение, така и след психично заболяване (депресия, маниакално-депресивна психоза).
В действителност изобщо не е важно какво става в живота, главното е как ние се отнасяме към всичко това, личното ни отношение. Известно е, че ако не може да бъде променена ситуацията, трябва да се промени отношението ни към нея. Да, страх ви е. И какво? Ако на пътя ви се е изпречил страхът, това е, за да можете още веднъж добре да помислите и да си зададете въпроса: “Необходимо ли ми е всичко това?”. Ако отговорът е положителен, тогава - смело напред.
Неизвестно откъде взели се страхове могат да провалят живота на много хора, дори на популярни и известни със своята храброст.
Нива на страха
Първо ниво на страх: Парализиране
Страхувате се, че правите нещата по неправилен начин, затова спирате да правите каквото и да било.
Второ ниво на страх: Неефективност
Страхувате се, че си губите времето. Страхувате се, че сте избрали правилните неща, но ги вършите неправилно.
Трето ниво на страх: Катастрофизиране
Страх от това, че нещата ще станат по-зле. Страх от това, че ще настъпят по-лоши времена. Виждате само неблагоприятния изход.
Четвърто ниво на страх: Колебание
Страхувате се да освободите нещо от себе си, просто да го пуснете да си ходи.


продължава в следващия брой

Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България