Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

В последно време размишлявам за ефекта на различните видове страх върху моя живот. Наблюдавайки това чувство започвам да откривам колко много действия в живота ми са свързани с различни видове страх - от най-малките и глупавите до по-големите и важните. Някой може ли да помогне? Според вас кои са основните форми на страх? Как страхът променя живота ви/ни? От какво се страхувате/ме? И най-вече ЗАЩО? Как се лекува страхът?
Петраки С. продължение от предишния брой

Налице е причина за всичко, така че ако смятате да разгадаете “пъзела” парче по парче, за това от къде е дошъл този страх, погледнете вътре в себе си, докато не намерите зародиша на този страх. Дали не са ви го натяквали в училище? Дали родителите ви не са ви казвали постоянно, че сте неспособни с цел да ви накарат да се мотивирате? Когато разберете вашия страх, това означава, че вие може да намерите и решение за него.
Страх от провал. Никой не обича поражението, но в живота не всичко и невинаги завършва с хепи енд. Ако помислим обаче, един неуспех може да се окаже и благословия, предпазвайки ни от реализиране на някакви наши “болни” амбиции, за което по-късно може да съжаляваме. Не е за пренебрегване и факта, че във временно състояние на неуспех, когато тъмните облаци над главата ни са максимално сгъстени, действаме и мислим на много по-бързи обороти и по-качествено.
Страх от хорския съд. Да сме зависими от чуждото мнение, от оценката на околните, са ни учили още в училище. По-късно самите ние разбираме, че да сме като всички останали е удобно - отговорността ни се свежда до минимум, не се налага да мислим, понеже за всеки проблем съществуват готови решения. Да, но тези стандарти невинаги са най-доброто за всеки от нас индивидуално. Затова си струва да се съобразяваме с чуждото мнение, но само в определени граници. И да помним, че каквото и да правим, не можем да угодим на всички.
Страх от старостта. Човек се вижда немощен, безобразен, зависим от околните. Да се остарява красиво е изкуство, което се овладява в процеса на живеене. Тук си струва да се замислим за съответствието между форма и съдържание. Странно е, когато зряла жена се стреми да изглежда и се държи като тийнейджърка. Но всеки иска да бъде харесван, включително и от самия себе си, независимо на колко години сме. Всъщност се страхуваме не от остаряването, а от изоставянето. Никога няма да изгубим този, когото обичаме и който истински ни обича. И винаги ще се намери някой, който се нуждае от любовта ни и би искал да ни обича...
Страх от смъртта. Смъртта като “единственото предвидено нещастие в живота” идва, независимо дали мислим за нея или не. Най-добре го е изразил отново Шекспир:
“Страхливите умират много пъти преди смъртта,
доблестните умират само веднъж.
Изглежда странно, че човек се страхува,
тъй като смъртта - това е неизбежен край -
ще дойде тогава, когато дойде.”
Смъртта - това е само преход и си заслужава да мислим за нея с термините на живота.
Съсредоточете се върху приятни събития
Според медицинската статистика 80 на сто от възрастните хора изпитват чувство на тревога и неувереност и 60 на сто от тях се боят от самотата. А психолозите ги убеждават - старайте се да преодолявате страховете, тревогите и фобиите, не ги трупайте вътре в себе си. Ако ви е трудно да постигнете това сами, потърсете помощ от близки, приятели и специалисти.
Например, за да преодолеете чувството на самота, се научете да се съсредоточавате върху приятни събития - настоящи и минали. Това ще смекчи донякъде тревогата и психологичния дискомфорт. Разглеждайте снимки и видеозаписи, които ви навеждат на приятни спомени. По възможност посетете тези места, където сте били щастливи. Вие ще изпитате силно вълнение, но то ще бъде приятно, а не травмиращо.
Втори съвет: мечтайте! Ако се страхувате да се изказвате пред голяма аудитория, представете си как уверено излизате на сцената и в очите на всеки човек виждате благодарност и възхищение.
Ако се страхувате от височина, представете си как се изкачвате на висока планина, как спира дъхът ви при покоряването на всеки нов връх, как благополучно слизате обратно с чувство на гордост и удовлетворение.
Работата е там, че нашето подсъзнание реагира на нашия начин на мислене. Увереното обръщане към подсъзнанието с лекота възстановява нарушеното вътрешно равновесие. Често можете да чуете: “Знаех си, че ще се случи най-страшното”, “Така се страхувах, че ще се проваля на изпита, и това се случи”. Каквото мислим, това се случва. Трябва да програмираме нашето подсъзнание предварително на положителния резултат. И това е всичко.
Сближете се с хора, с които имате сходни интереси
Най-добрият начин да се справите със самотата е да намерите хора с близки до вашите интереси. Занимавайте се с творчество - рисувайте, бродирайте, пишете стихове или си спомняйте за децата. Основното е да си поставите някаква цел - човек във всяка една възраст трябва да има някаква цел.
Решете, че точно днес ще промените отношението си към живота. Кажете си: точно от днес ще започна да се грижа за своето тяло - ще правя гимнастика, ще се разхождам. Точно днес ще се държа благоразположено към другите. Опитайте се да изглеждате по-добре. Обещайте си, че точно от този ден ще се опитате да живеете с настоящето, защото никой не може да реши всички проблеми в живота си. Дори си запишете какво смятате да правите по часове.
Живейте в настоящето, не се страхувайте за бъдещето - това всъщност е цяло изкуство и който съумее да го постигне, ще бъде щастлив.
Физическа активност - както при възстановяване след тежко заболяване, така се препоръчва движение, физическа активност. То естествено трябва да бъде съобразено с физическото състояние на “пациента”, както и с начина му на живот. Препоръчват се фитнес, пешеходна разходка, туризъм, плуване. Движението стимулира отделяне на “хормоните на радостта” - серотонин и допамин, които неутрализират страха от болести и други.
Ние имаме право да се страхуваме и е опасно да гасим вътре в себе си тази емоция. Не е необходимо да се обвиняваме за малодушието си, а да погледнем своите страхове в лицето, да ги почувстваме и осъзнаем. Ако можем да вникнем в тях, бихме открили, че те никак не са неясни, а винаги конкретни.
И така, страхът може да играе и положителна роля. Той още веднъж ни позволява да се замислим какво ни е необходимо в живота и какво не. А ако успеете не само да преборите страха си - т. е. да се избавите от него, но и да го превърнете в съюзник и помощник, тогава успехът ви е гарантиран във всяко начинание.
Има една източна приказка за човека, който мислел, че го преследват демони. В паниката си бягал ден и нощ, докато вече изнемогвайки, с подивял поглед, не се обърнал назад към своите мъчители. За негова изненада, ужасните демони били изчезнали - това бил само страх, създаден от неговото въображение.

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България