Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Много често се разминаваме в начините на възпитание, към детето ни с мъжа ми и от проблеми с малкия, проблемите стават между нас. Какво да правим?
Лаура К.
продължение от предишния брой

Нека децата ви чувстват вашето уважение и доверие особено в трудните моменти, когато грешат. Тези трудни моменти са най-ценни, за да им демонстрирате собствената си зрялост и добро сърце като родители. Постепенно те ще наследят тази зрялост и сърдечност. Така със сигурност, когато пораснат и се сблъскват с грешките на другите, те ще проявят зрялост и сърце вместо незряла негативност, нервност или прибързани критики и оплаквания.
Негативното отношение се предава.
Когато родителите постоянно натякват на детето “Не прави това” и “Не прави онова”, можем да забележим, че то започва да копира същия модел на поведение спрямо другите си връстници. Но това не е всичко. Когато порасне, това дете ще има тази тенденция подсъзнателно, много дълбоко вкоренена, да осъжда постоянно поведението на околните според тези външни и твърде незначителни и субективни критерии, насадени от родителите.
Прекарвайте достатъчно време с децата си.
Да намерите време, което семейството да прекара заедно, може да е трудно. Повечето родители работят, което ограничава времето за контакт с децата. В допълнение - децата ходят на градина, училище, а често участват и в други, извънучебни занимания. Въпреки това е необходимо да се опитате да определите време, когато цялото семейство може да бъде заедно - по време на закуска или вечеря, например. Такъв тип “рутина” е особено полезна за децата. Те се научават да споделят. Всеки от семейството трябва да участва в разговора, а родителите трябва да показват интерес към това, което казват децата.
Освен това децата харесват да имат “запазени” дни за специални събития - например: вторник - с татко на футбол, в петък - с мама на курс.
Добре е също да окуражавате децата да участват в планирането на различни събития за цялото семейство, като да отидете на пикник, на кино или в музей.
Защо е важно да общуваме с децата?
Като обяснявате на децата връзката между нещата, причините и следствията, ще им помогнете да се научат сами да вземат решения в отделни ситуации. Родители, които “мислят на глас” пред децата, ще ги приучат да мислят и да разговарят по подобен начин.
Ако родителите изразяват емоции и чувства, техните деца ще разберат, че може да правят същото. Най-страшното е, когато родителите загубят емоционална връзка с децата си, затова когато вашето дете поиска да говори или да зададе въпрос, поощрете го. Ако го игнорирате и винаги сте прекалено зает, то ще се разочарова и ще престане да споделя мислите и чувствата си.
Ако семейството има проблем, който засяга детето, включете го в разговора. Опитайте се да намерите заедно решение, като същевременно разисквате възможните последствия. Дете, с което се общува открито, ще стане много уверено и ще научи правилата на добрата комуникация.
Детето е наше отражение.
Децата са особено наблюдателни към тези, които обичат. Те виждат в тях образеца, към който трябва да се стремят, правят им впечатление техните жестове, движения, навици и непринудено и бързо им подражават. Известно е, че за всяко дете това, което правят мама и татко, е най-добро. В това се крие и най-голямата мощ на възпитателните въздействия на родителите.
Скъпи родители, не отнемайте свободата на детето си!
Оставете го само да опознае света и с хубавите, и с лошите му изненади. Нима чарът на живота не се крие именно в неизвестното? Така то ще порасне по-самостоятелно, ще се изгради като по-устойчив характер. Тази независимост, която то придобие в по-ранна възраст ще му бъде от голяма полза в един по-късен етап, когато младият човек започне да гради бъдещето си. Не потискайте развитието му, като го ограничавате от нещата, които вие смятате за вредни. Онази любима, но вече доста клиширана реплика: “Послушай ни, ние по този път сме минали вече!“, има едничката цел да предпази детето от грешките на по- възрастните, но пък нима не е актуално и твърдението, че “човек се учи от собствените си грешки“? Така че позволете му само да се опари! Може да е болезнено за него за момента, но със сигурност ще има своите позитиви за в бъдеще. Всяко дете е любопитно към нови непознати неща. При всички положения една забрана от ваша страна само още повече ще засили интереса му. Ако възпитанието, което сте му дали го е превърнало в млад отговорен човек, то грешките, които ще допусне няма да са признак на слабост или малодушие, а нещо съвсем естествено, което по-скоро ще допринесе за по нататъшното му осъзнаване.
“Основната цел на възпитателя е да запази смелостта на всички деца, а ако някое вече я е загубило: да му я върне.” Алфред Адлер.

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България