Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, напоследък много се замислям над делата, които съпътстват пътя на успеха при някои мои колеги, т.е. готови са да предадат и най-милото си, само и само да завоюват заветната позиция, защо е така, не всички сме такива, НО?!
Рая Стоева

“Посветена на всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене!”
“Характерът на човека най-често си личи по това какви задачи поставя пред себе си. И разбира се, по средствата, с които си служи, за да ги постигне”.
(Марко Семов - “Цената”)

Човешкото достойнство е едно понятие, разисквано от древността до днес. Какво е обаче то? Достойнството на човека е една от най-висшите му ценности. То е показател за неговия морал и по него можем да съдим що за човек стои срещу нас. За съжаление, не всеки човек е достоен. Достойният човек е с висока ценностна система, човеколюбие и чест.
Много философи са писали по темата за човешкото достойнство. Според Eмануил Кант достойнството е абсолютна цел. Цицерон казва, че: “Няма нищо по-мъчително от оскърбяване на човешкото достойнство, няма по-унизително робство. Човешкото достойнство и свободата са ни свойствени. Трябва да ги пазим или да умрем с достойнство.”
Сократ е казвал, че има само едно благо - знанието и само едно зло - невежеството. Богатството и знатността не допринасят с нищо за достойнството на човека. Напротив, богатството развращава човека. Ако човек извърши зло, то той трябва да бъде осъден от човешки съд! Не бъде ли сторено това, то вината му се удесеторява...
От философските мисли може да се стигне до извода, че достойнството наистина е най-висшата ценност на човека. То е абсолютна цел, защото какво е човек без него? Нима той ще се различава от животното, ако няма морал и ценностна система? Как може да се живее с такъв човек, който не зачита нито себе си, нито околните? Достойнството е това, което позволява на даден индивид да направи нещо добро, с което да бъде запомнен от хората дори и след смъртта си. Какво е една достойна постъпка? Това е действие, което притежава висок морал и чест.
Достойнство - понятие за морално съзнание, което изразява представата за ценността на човека. Категория на етиката, която отразява моралното отношение на индивида към самия себе си.
Достойнството е едно от най-ценните човешки качества, което хората разбират, уважават и притежават. Достойнството е качество, което прави човека добър и предизвиква уважението на околните. То ни помага да се справяме с трудностите, да отстояваме убежденията си и да се стремим към идеалите си.
Понятието “достойнство” има много лица, свързано е с безброй качества, които трябва да имаш, за да го притежаваш.
Достойнство е това, което ни свързва и разделя, което ни отличава от останалите създания на Земята и ни прави личности. Всеки с положителните и отрицателните страни на характера си трябва да е достоен, да е човек. Не е важно колко пъти ще паднеш, а дали ще имаш сили и смелост след всяко падане да станеш и да продължиш без страх от следващо падане. Така, след всеки следващ удар, раните, нанесени от съдбата, не са толкова дълбоки и болезнени. Точно тези рани всъщност изграждат достойнството у нас.
Дълбоко в нас е заложена ценностната система на общността, към която принадлежим - да бъдеш честен, всеотдаен, да не си егоист, да си “рицар”, великодушен и всеопрощаващ, да не обръщаш внимание на низостите в живота, а да се стремиш към стойностните неща и т.н. Днес растем, развиваме се и се изграждаме в материален свят, ценностната система на нашите баби, дядовци, бащи и майки е променена. За да успееш трябва да си мотивиран, да си амбициозен, напорист, не дотам срамежлив и отстъпчив, понякога да заобикаляш или премълчаваш истината. Всички сме свидетели на драстичната и тотална подмяна на ценностите в обществото ни. Пълзящо избуяха “плевелите” и приехме този факт като нещо съвсем нормално. И това е най-страшното! “Времената са такива”... “Всички правят така...” “Аз ли ще оправя света?”... Все същите удобни оправдания... Или с други думи - апатия, примиренчество, конформизъм. Много по-лесно е да си затваряш очите, запушваш ушите и заглушаваш съвестта си, за да ти е мирна главата. И все по-трудно - открито да изразяваш гражданската си позиция там, където властват насилието и страхът. Може много неща да загубиш, но изгубиш ли достойнството си, губиш ВСИЧКО. Вече си жалка марионетка, а не личност.
В “Приказка за стълбата” Христо Смирненски ни показва как по пътя към властта и богатството човекът продава душата си и губи достойнството си. Отдалечавайки се от корените си, човекът се лишава от сетивата си и постепенно подменя ценностите. Да, негативните качества не са достойни - лъжа, кражба, насилие, лицемерие, но ние не успяваме да ги изкореним, а дали искаме да сторим това!? Човек сам избира дали да бъде достоен или не. Ние сами избираме какви бихме искали да сме, кои качества да развием. Би било добре човек да избере пътя към съвършенството - знания, умения, поведение, морал, чувство за отговорност, много приятели и заслужено признание от заобикалящите.
“Да бъда или да не бъда!?” - това е въпросът, който Хамлет си задава, сломен от своята лична драма - въпрос, стоял пред човечеството от зората на съществуването му до наши дни.
Да бъдеш - не да оцеляваш въпреки всичко, а да бъдеш достоен, въпреки всичко, път, без честолюбие, без раболепие и ласкателство.
Цицерон отъждествява свободата и достойнството. Той твърди, че трябва да пазим и двете или да умрем с достойнство. Историята ни дава много примери в подкрепа на това твърдение. Всички българи, участвали в борбите за свобода, воините от Спарта, които се борят до последния човек, срещу Персийската империя, за да не бъдат завладяни и поробени, както и всички войници, отдали живота си, за да защитят своята родина. Достойнството само по себе си е свобода - свобода на духа и израз на волята на един човек. Дори и да сме свободни, ако се лишим от достойнство, това означава - безлични. Човек без достойнство е по-беден и от най-бедния просяк на света.
Всеки човек си има мечта. Пътят до осъществяването й понякога е труден и изпълнен с премеждия.

продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България