Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Отне ми доста време, докато се реша да напиша това благодарствено писмо, но вече са минали доста години, аз съм достатъчно стабилна и мога спокойно да се обърна и да погледна моето минало. Толкова съм благодарна на Даниела, нищо не може да изплати благодарността ми! Но зная, че тя е щастлива, че аз съм добре и вече нямам нужда от нея. Само понякога, но това е много рядко. Затова поисках от Даниела моя случай, за да го разкажа заради хората, има много хора, които никога не биха се сетили, че за всичко това има лек, да знаят: да, има лек, само трябва да попаднете на точния човек. За мен това беше Даниела.
До такава степен съм се променила, че бях сигурна, че много от нещата съм ги забравила и затова, за да не пропусна нещо важно, което може да ви насочи за помощ, си поисках случая, за да бъда по-точна. Четейки го сега, разбирам колко съм била зле и чак не е за вярване, че сега съм нормален човек - и всичко това само и единствено с услугите на хомеопатията в лицето на Даниела. Направо ще ви преразкажа моята история. Не се страхувайте да потърсите помощ! Ще я намерите и ще бъдете свободни!
Потърсих за помощ Даниела през есента на 2004. (За по-лесно направо ще си препиша случая.) Основен проблем при мен е страхът от неуспех - пречи ми да се чувствам нормална. Чувството, че аз нямам право - това ми беше наложено, повтаряно... В стремежа си да избягам от родителите си имам един брак зад гърба си. Винаги усещам една топка в стомаха, пулсиране в мен и чувство за задух в гърлото. Ако искам да се оправдая, не мога. Винаги аз бях виновна за всичко: “Ти ще бъдеш нещастница, ти на никой нищо няма да докажеш...”. Родителите ми бяха пълни с негативизъм и ме задушаваха. Аз се впусках да работя като луда. Злоупотребяваха с моята лоялност. Бях в секта. Имах чувството, че не живея живот, че съм изтръпнала, не можех да се отпусна; че нещо ще пропадне.
Имах страх от земетресения, катастрофи, животни. Години наред сънувах кошмари - непрекъснато в сънищата ми ходех в тъмни тунели, хора колеха други хора, режеха ги на парчета, оръжия, мечове... Затворени паркинзи много ме притесняваха. Имах страх от високо.
Имах често уриниране, на тридесет минути трябваше да ходя. И нощно време ставах по осем пъти. Веднъж бях имала цистит, като сключих първия си брак. В момента, в който си усетех краката студени, почваха да ме болят яйчниците.

Даниела Николов,
RSHom (NA), ССН
Класически хомеопат с 12-годишна практика, завършила Лондонски Колеж по Класическа Хомеопатия
Тел: 630-788-6462