Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, напоследък много се замислям над делата, които съпътстват пътя на успеха при някои мои колеги, т.е. готови са да предадат и най-милото си, само и само да завоюват заветната позиция, защо е така, не всички сме такива, НО?!
Рая Стоева

“Посветена на всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене!”
“Характерът на човека най-често си личи по това какви задачи поставя пред себе си. И разбира се, по средствата, с които си служи, за да ги постигне”.
(Марко Семов - “Цената”)
продължение от предишния брой

Изминавайки го, някои хора забравят значението на думи като честност, справедливост, достойнство. Според тях “целта оправдава средствата”. Забравят кои всъщност са, от къде са тръгнали; единственото, което има значение, е да постигнат онова, което искат, каквото и да им струва. Дори и да им се налага по пътя да загубят себе си...
Смята се, че всеки човек се ражда добър. Когато изминат няколко години и малкото, сладко дете се превърне в зрял човек, характерът му е изграден и той има ясна представа за своите принципи и идеали. Идва моментът на усъвършенстването, на стремежа да се издигнеш, да си нещо повече от другите. Понякога преследвайки интересите си, човек губи добродетелите си, пренебрегва принципите си, прави неща, които не би направил. Тръгва уверено, знаейки кой е и от къде идва. Виждайки материалните облаги по пътя обаче, той постепенно забравя това. Стига до върха, но не същият, какъвто е бил.
Има стотици реки на Земята. Всяка обаче се губи в морето. Трудно е да отстояваш добродетелите си, когато всичко наоколо те подтиква да направиш нещо лошо, за да постигнеш целите си. Трудно е да вървиш напред с чест и достойнство, когато всички се стремят към успеха, независимо от цената, която трябва да платят, за да го постигнат. Щом човек притежава умереност, храброст, мъдрост и справедливост, той е щастлив. Той прави света по-добър, прави и другите хора щастливи, помагайки им. Истинската добродетел се състои в това да помагаш, без да очакваш някаква награда.
Изминавайки пътя към върха, най-важното нещо, което трябва да направим, е да бъдем себе си, да отстояваме добродетелите си. Трябва да помагаме и на хората по пътя си, защото не се знае кога отново ще сме долу, в началото на “стълбата”. Независимо колко е труден пътят, кой и с какво ще се опита да ни попречи, нещото, което не трябва да забравяме, е да бъдем хора!
Достойнството е това, което ни прави истински личности. То върви ръка за ръка със самоуважението, справедливостта, благородството... Да си достоен означава да отстояваш принципите и убежденията си, независимо от конюнктурата на деня.
В достойнството на един човек се състои и неговата човешка същност. За разлика от посегателството върху имуществено право, при което се накърнява единствено благосъстоянието, посегателството върху човешкото достойнство, било то чрез насилие или оскърбление, е насочено винаги към човешката личност.
Съблюдаването на достойнството на другия е важно не само от гледна точка на собственото достойнство, но и от гледна точка на уважението и респекта към неговата личност.
Достойнството не е просто прибавка към човешката личност, привнесена по-късно към нея по някакъв начин. То е самият човек в единство и цялост, изразяващо се чрез думи и дела.
И малките имат достойнство, би било добре да щадим достойнството на детето:
Малките деца често правят пакости и грешки, проявяват непослушание или инат. Основните причини са особеностите в детското развитие, които ги отличават от възрастните. Децата са по-чувствителни, вниманието им е слабо и неустойчиво, движенията - неовладяни и некоординирани, а поради липсата на опит не винаги могат да предвидят резултатите от постъпките си.
Поради тези свои психични особености, децата често правят “грешки”. Бутат предмети с топка, разсейват се и се “зазяпват” по интересни за тях неща, плачат без видима причина или закъсняват за важни места като училище. Родителят е онзи, който трябва да поправя детските грешки с търпение и такт. По-добрият и изпитан подход за възпитание е да се стреми да предотврати пакостите, а не да се кара, когато нещата вече са непоправими.
Основно правило за добро възпитание е никога да не казваме на децата си, че са лоши, тъй като те свикват с това определение и си казват: “Така или иначе ме наричат лош, ще правя лоши неща.” Друга по-тежка последица от определянето на детето като лошо е, че то започва да мисли, че не е обичано и впоследствие се отчуждава и дори може да избяга от вкъщи. Разбира се, трябва да се караме на децата, когато правят бели, но по-добре да кажем: “Постъпката ти не е хубава. Ти си добро дете, защо удари другарчето си?”, а не да го наричаме лош и хулиган.
Един от най-неправилните и обидни методи за възпитание е да се караме на децата пред приятелчетата им. Така може само да понижите самочувствието им, а не да ги накарате да се поправят.
Още по-внимателни трябва да бъдем с децата си през пубертета, когато те така или иначе се чувстват грозни, неразбрани и отхвърлени от обществото и някое несправедливо обвинение може да ги изведе от равновесие. Ако детето ви започне изведнъж да получава ниски оценки, не го наричайте веднага мързеливец и не му обяснявайте, че от него нищо няма да излезе, че само го храните, а той/тя е неблагодарен/на и един урок не може да научи. Първо се опитайте да разберете каква е причината за лошия успех. Може би детето е преживяло първата си несподелена любов или е попаднало в лоша компания, където наричат добрите ученици зубари. Говорете с него, открийте причината и не подтискайте самочувствието му. Обяснете му например, че тези, които му се подиграват, остават аутсайдери в живота. Говорете му и открито за любовта. Така ще останете близки и вие ще контролирате възпитанието му, а не улицата.
Второ, седнете с него и му помогнете в учението. Може би материалът в момента му е труден и се нуждае от допълнителни разяснения. Обидата и крещенето едва ли ще му подобрят успеха. Най-много да ви тръшне вратата и да не се прибере 2-3 дни.



продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България