Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, напоследък много се замислям над делата, които съпътстват пътя на успеха при някои мои колеги, т.е. готови са да предадат и най-милото си, само и само да завоюват заветната позиция, защо е така, не всички сме такива, НО?!
Рая Стоева

“Посветена на всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене!”
“Характерът на човека най-често си личи по това какви задачи поставя пред себе си. И разбира се, по средствата, с които си служи, за да ги постигне”.
(Марко Семов - “Цената”)
продължение от предишния брой

И да не забравяме, че и ние сме били деца и сме правили пакости и също не сме се чувствали добре, ако са ни обиждали, наказвали или още по-лошо - били.
За нас, големите: Достойнството на човека е голямо, колкото съвестта му.
• Държим ли се ние и околните достойно? - Достойно се държи човек, който уважава първо себе си и след това околните. За да уважаваш околните, първо трябва да се научиш да уважаваш себе си! Който, каквото направи е само за негова сметка - с неуважението към другите, не уважава самия себе си. Ако иска да изложи някого, излага първо себе си, след това родителите, които са го възпитали и накрая този, към когото се е обърнал.
• Гордостта ли е тази, която ни кара да ги мачкаме и унижаваме или инстинкта ни за самосъхранение? - Да унижаваш от гордост това е егоизъм и излишно преекспониране на неприятна за събеседника грубост. Ако обаче потъпкваш някого заради инстинкта си за самосъхранение, това вече е задължителният и здравословен минимум за самоотбрана и защита на достойнствата си.
• Защо избягваме искреността, а когато я има, не ни харесва? - Искреността не винаги е нужна и належаща. Има случаи, в които тя ще те стимулира и ще бъде катализатор към по-добри резултати, но понякога е излишна и ненужна или пък води до последици, които могат да бъдат избегнати. Човек трябва да се научи да приема истината, дори и тя да боли, за да осъзнава и приема света около него в истинския му вид. И все пак, руснаците имат следната поговорка: “Скажеш правду - потеряеш дружбу”!
• Да се скрием в миши дупки ли е най-лесното и правилно решение или “челен сблъсък”? - Да си заравяш главата в пясъка не е най-добрият начин за справяне с проблемите. Дори и да се криеш и бягаш от тях, те няма да изчезнат. По-полезен е вариантът да се сблъскаш с проблемите и да се изправиш очи в очи с тях. Това е начинът да ги пребориш и преодолееш веднъж завинаги и да покажеш, че си силен и можеш. За да извървиш един път, просто трябва да тръгнеш. Защото не пътят е опасността, опасността е пътят!
• Достойно ли е при нарушено обещание поради основателни причини, но намерено решение на проблема да обърнеш гръб на някого? - Тук отново става въпрос за себеуважението като основа на уважението към другите. Проблемът не се крие в така или иначе разрешената ситуация, а в желанието и достойнството на човек.
• Уважава ли те човек, който те изоставя в труден момент и не се интересува добре ли си? - Този човек не само не те уважава, а не уважава себе си и света около себе си. Това е висша форма на егоцентризъм, характерна за много българи напоследък. Човек, който не само да се интересува истински (а не само от чиста форма на клюкарство) от теб, а и да те уважава не се среща “под път и над път”!
• Кое е водещото - човешкото или егото? - Интензивността им трябва да бъде еднаква и в зависимост от случващото се, в случай на необходимост да надделява подходящото. А не излишно да се парадира с едно от двете. Всичко трябва да е в границите на разумното.
• Кои постъпки са достойни за уважение и кои не? - Уважението, благородството, помощта, съобразяването с чуждото достойнство, мнение и състояние и още много други постъпки, извисяващи човек над собственото му егоистично съществуване.
• Реагирайки първосигнално, не нараняваме ли околните? - Първосигналното реагиране е характерно за животните. Затова човек е надарен с ум и разум, за да помисли първо и след това да вземе правилното решение и да го осъществи по правилния начин. Да нараниш някого първосигнално или не, това е израз на собствената ти несигурност и неустойчивост, които не водят до нищо позитивно.
Достойнството във външен план, изразено чрез уважението от страна на околните, е качеството да бъдеш почитан и да вдъхваш респект. То се основава върху придържане към скромните, добродетелни и неегоистични влияния.
Предлагам на вниманието Ви сами да проверите: Имате ли чувство за собствено достойнство?

Чувството за собствено достойнство е свързано с общата приспособимост на всеки индивид и хората, при които това чувство е добре развито, имат по-добра обща приспособимост. А как е при вас? Изразете отношението си към всяко твърдение с отговор “подхожда ми” или “не ми подхожда”. Тук няма правилни или неправилни отговори, затова отговаряйте искрено.
1. Прекарвам голяма част от времето си в мечтаене.
2. Напълно съм уверен(а) в себе си.
3. Често ми се иска да бъда друг(а).
4. Леко контактувам с останалите хора, независимо дали са ми познати или непознати.
5. На семейството ми и на мен винаги е интересно и приятно да сме заедно.
6. Никога не ми се е случвало да ме огорчават заради нещо.
7. Трудно ми е да говоря пред много хора.
8. Бих искал(а) да бъда по-млад(а).
9. Много бих искал (а) да се променя, ако мога.
10. Способен (способна) съм да приемам решения без особено вълнение.
11. Интересно ми е да се намирам сред хората.
12. Вкъщи лесно излизам от състоянието си на душевно равновесие.
13. Винаги постъпвам правилно.
14. Гордея се с работата си.
15. Необходимо ми е някой да ми казва какво да правя.
16. Трябва ми много време, за да привикна към нещо ново.
17. Често се огорчавам от онова, което правя.
18. Ползвам се с популярност сред хората от моята възраст.
19. Семейството ми обикновено се съобразява с моите чувства.



продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България