Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Г-жо Дончева, напоследък много се замислям над делата, които съпътстват пътя на успеха при някои мои колеги, т.е. готови са да предадат и най-милото си, само и само да завоюват заветната позиция, защо е така, не всички сме такива, НО?!
Рая Стоева

“Посветена на всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене!”
“Характерът на човека най-често си личи по това какви задачи поставя пред себе си. И разбира се, по средствата, с които си служи, за да ги постигне”.
(Марко Семов - “Цената”)
продължение от предишния брой

20. Никога не съм тъжен (тъжна).
21. Напълно се изразходвам в работата си.
22. Много лесно отстъпвам.
23. Обикновено сам(а) мога да се грижа за себе си.
24. Напълно щастлив(а) съм.
25. С удоволствие бих контактувал (а) с хора, които са по-млади от мен.
26. Семейството ми има прекалено много изисквания към мен.
27. Харесват ми всички, които познавам.
28. Когато се намирам сред някаква група хора, ми харесва, когато се интересуват от моето мнение.
29. Имам развито чувство за правилна самооценка.
30. Начинът ми на съществуване е доста труден.
31. В живота ми всичко е объркано.
32. Хората обикновено приемат моите идеи.
33. Вкъщи обикновено не ми отделят особено внимание.
34. Никога не ми се карат.
35. На работа при мен нещата невинаги се получават така гладко, както би ми се искало.
36. Мога да приемам решение и да не се отклонявам от него.
37. На практика не ми харесва да бъда мъж (жена).
38. Нямам високо мнение за себе си.
39. Не ми харесва да бъда в компанията на когото и да е.
40. Често ми се иска да избягам от дома си.
41. Никога не съм плах(а) и стеснителен(на).
42. Често се чувствам разстроен(а).
43. Често се срамувам от себе си.
44. Нямам толкова привлекателна външност, колкото имат другите хора.
45. Ако ме засегнат, обикновено не си мълча.
46. Хората често се шегуват с мен.
47. Семейството и приятелите ми ме разбират.
48. Винаги казвам истината.
49. Моят шеф ми дава да разбера, че не се справям добре с работата си.
50. Не се тревожа от това, което става с мен.
51. Аз съм неудачник (неудачница).
52. Лесно се разстройвам, когато ми се карат или ме обиждат.
53. Повечето хора се харесват на околните повече, отколкото аз.
54. Обикновено имам усещането, че семейството и колегите ми упражняват натиск над мен.
55. Винаги имам какво да кажа на другите.
56. Често ме наляга униние.
57. Ставащото край мен обикновено не ме вълнува.
58. На мен не може да се разчита.
За всеки отговор “подхожда ми” получавате по 1 точка, а за “не ми подхожда” - 0 точки. След това не е зле да погледнете отговорите на точки 1, 6, 13, 20, 27, 34, 41, 48. Ако те са “подхожда ми” в 3 или повече случая, то прекалено силно сте се старали да се представите като човек с високоразвито чувство за собствено достойнство и да изпълните теста още веднъж, защото това е “скалата на добронамерената лъжа”.
Обобщение на резултатите от теста:
До 17 точки: Това, че сте получили ниска оценка, съвсем не означава, че съществуването ви ще бъде съпроводено със страдания и самосъмнения. Мнозина започват да се отнасят към себе си по-търпимо, когато разберат, че не изглеждат толкова зле, колкото си мислят. Нещо повече - склонни сте към положителни промени. Помнете, че не е задължително да пристигате на финала първи, за да се гордеете с положените от вас усилия.
Между 18 и 34 точки: Този бал говори, че имате много добра приспособимост. Имате тенденцията да симпатизирате на хората край вас и да сте благосклонно настроени към слабостите им заради своите искрено положителни качества и откритост. Известна е констатацията, че този, който се самоуважава, пробужда чувството на собствено достойнство и в другите хора.
Между 35 и 58 точки: Ако резултатът ви клони към горната граница, не се възгордявайте прекалено, защото това може да е резултат на защитно самовъзприемане. Прекалената самоувереност, особено когато е придружена с високомерие, може да ви изиграе лош номер. Трудно търпите даже намеците по ваш адрес и сте склонни да се отнасяте прекалено критично към околните. Постоянно ви мъчи мисълта, че е необходимо да демонстрирате изключителността си. Онези, които имат прекалено развито такова чувство, се самовъзприемат толкова сериозно, че не могат да търпят и най-малкия признак на потенциална слабост.

“Великите умове поставят пред себе си цели, останалите хора следват своите желания”. (У.Ирвинг)

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България