Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Въпросът ми към вас е ясен - откъде да намеря Мотивацията, за да спра?
И ако успея, какво да ме мотивира, за да продължава нататък с живота без употреба?
Може и да ви звучи нелепо, но аз си търся такава в момента. И не намирам.
Н. К. - Русе
Що е Мотивация?
Предварително искам да уточня, че ще обърна внимание както на личностовата мотивация, така и на тази от лидерски, мениджърски позиции, не само защото са тясно преплетени, но и поради доказателствено практичният им характер.
Мотивацията води към успех. Поради тази причина ние отдаваме голямо значение на мотивацията.
Мотивацията (Motivation) е движещата сила, която стои зад всички действия на индивида. Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги има субективно значение и психологическа ценност. В психологията мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в поведението, желание и готовност да направиш нещо. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния.
Мотивацията може да се определи по много начини в зависимост от това кого попитате. Ако спрете човек на улицата, можете да чуете, че “това е, което ни води, мотивацията ни кара да вършим нещата, които вършим”. Ако се спрем на формалното определение, мотивацията се отнася до инициацията, посоката, интензивността и продължителността на поведението. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не може да се обърка с личността или емоциите. Мотивацията е желанието и готовността да се извърши нещо.
Видове мотивация
Мотивацията може да бъде вътрешна и външна - породена от вътрешно желание за постигането на определени резултати, или следствие от външни фактори. Мотивацията трябва да се разглежда в съпоставка с индивидуалните черти на характера, които са постоянни (например плах, екстроверт, съвестен) и емоционалното състояние, което е временно (например гняв, тъга, радост).
Вътрешна мотивация - настъпва, когато хората са вътрешно мотивирани, за да създадат нещо, което предизвиква задоволство у тях.
Външна мотивация - настъпва, когато хората са мотивирани от външно задоволство като пари, оценки и др.
Мотивацията е физическо действие.
“Мотивация” има общи елементи с “мотор”, “момент”, “мобилен” и т.н. Това са думи, демонстриращи движение, физическо действие. Жизнено важен елемент на мотивацията е физическото действие.
Мотивацията не е това, което хората мислят или чувстват, а е онова, което те вършат физически. Когато мотивирате хората да постигат резултати, предизвиквайте ги да извършат именно онези действия, който ще донесат желаните резултати.
Мотивацията се задвижва от емоцията.
“Емоция” (Emotion) има същия корен, както думата “Motion” (движение). Когато искате да предизвикате хората към някакво действие, прицелете се към техните емоции. Актът на мотивация е акт на емоция. При всяко ново стратегическо начинание следва да сте сигурни, че хората около вас имат силна емоционална съпричастност да го реализират.
Мотивацията не е това, което правим на другите.
Мотивацията е това, което другите правят на себе си. Истината е, че ние не можем да мотивираме никого да стори каквото и да е било. Само хората, които искаме да мотивираме могат да се мотивират. Мотивиращият и мотивираният са винаги един и същи човек. Така че нашето желание да “мотивираме” другите да постигнат резултати изисква от нас да създадем среда, в която хората да се мотивират сами, за да постигнат тези резултати.
Еволюция на понятието “мотивация” - Мотивацията представлява процес на подтикване себе си и останалите към достигане на личните цели и целите на организацията.
Потребностно-мотивационно равнище, разработено от Ейбрахам  Маслоу.
Маслоу, подобно на Фройд, също обособява силите, движещи човека, като ги организира в йерархия от потребности. Най-общо в нея се разграничават две групи нужди - нисши и висши (съответно по-силни и по-слаби); между тях съществуват много различия: време на възникване в онто- и филогенетичен план, значимост за оцеляването, за растежа и развитието, трудности и условия при удовлетворяването). Двете групи потребности, също като нагоните при Фройд, са в постоянна връзка, тъй като появата на висшите потребности е невъзможна преди поне частичното удовлетворяване на нисшите. При промяна в условията на живот е възможна промяна в реда на потребностите или обръщане (от висши - отново към нисши).
ПОТРЕБНОСТИ ПО МАСЛОУ
Първични и вторични потребности - човек изпитва потребност, когато чувства, че физиологически или психологическо нещо му липсва или го притежава недостатъчно.
1. Първични потребности или Физиологични - храна, вода, въздух, сън, секс. Най-силни са и блокират всички други.
Вторични потребности - те са психологически.
2. Потребност от безопасност - удовлетворяването й изисква: сигурност, стабилност, защита, организираност, ред, липса на тревожност.
3. Потребност от принадлежност и любов /да се дарява и получава/ - удовлетворяват се чрез емоционални отношения с други хора, положение в дадена група, общество.
4. Потребност от уважение и себеуважение - проявява се под формата на чувство за собственото достойнство и потребност от уважение под формата на обществено положение, признание; липсата на себеуважение води до чувство за малоценност. /Адлер/.
5. Потребност от себеактуализация - пълно развитие на Аз-а; реализация и осъществяване на човешките възможности; метапотребности - битийни ценности, водещи себеактуализиращата се личност; те са самодостатъчни, а не средства за постигане на други цели.
Фройд разграничава две основни сили, мотивиращи действията ни - стремежът към съзидание (нагоните на Ероса) и стремежът към разрушение (нагоните към смъртта), съответно енергията на двата вида нагони е либидо и мортидо (терминът е взаимстван от психоаналитичната концепция на Бърн). Либидните нагони са сексуалните и част от Аз-овите (нарцистичните себесъхранителни), а нагоните към смъртта са друга част от Аз-овите. Либидните и деструктивните нагони са в постоянно противоборство.


продължава в следващия брой

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България