Мотивацията - движещ фактор

Въпросът ми към вас е ясен - откъде да намеря Мотивацията, за да спра?
И ако успея, какво да ме мотивира, за да продължава нататък с живота без употреба?
Може и да ви звучи нелепо, но аз си търся такава в момента. И не намирам.
Н. К. - Русе
продължение от предишния брой

Така наречената Пирамида на потребностите на Маслоу. Търсенето на допирни точки между психоаналитичния модел на Фройд и йерархично-равнищната структура на потребностите на Маслоу установява трудностите в намирането на общи аспекти в двете теории, тъй като се сблъскваме с коренно различни концепции за човешката мотивация. Фройд акцентира върху биологичното като единствен двигател на поведението, докато пирамидата на потребностите на Маслоу е тясно обвързана с условията на средата, със социалната дейност на човека и индивидуалните различия във възприемането на света.
Потребности и мотивирано поведение - Потребностите служат като мотив за действие. Подбудата - това е усещането, че нещо ти липсва. Тя представлява концентрация за достигане на някаква цел. Целта в този смисъл е осъзнато средство за удовлетворяване на някаква потребност.
Характерна черта на мотивите и “спирачките” е, че те се използват при опитите да се промени дадено поведение отвън, с външни сили, а не с инициативата на самия индивид или група. Така че много важно е да се направи разлика между мотивацията, която е отговор на някакви стимули и убеждения, предложени от други хора, и мотивацията, идваща отвътре от самите нас. Затова първата съвсем естествено се нарича “външна” мотивация, а втората, генерирана някъде дълбоко в нас, се нарича “вътрешна” мотивация.
Казано просто, мотивацията се отнася до силите, които зареждат с енергия и направляват нашето поведение, силите, които ни помагат (индивидуално и групово) да постигаме целите си. Това, за което говорим тук, е самочувствието, енергията, решителността, упоритостта, ангажираността и оптимизмът. Както всички елементи от емоционалната интелигентност (EI), така и мотивацията не може да се разглежда изолирано. Съвсем ясно е, че трябва да притежаваме значително самопознание, за да можем да определим и оценим какво е това, което от време на време ни направлява да постигаме или не целите си в различни ситуации. Освен това трябва да сме способни да контролираме и управляваме емоционалната си енергия, за да се представим възможно най-добре спрямо способностите си, особено, когато се намираме под напрежение.
Също така трябва да усещаме какво всъщност мотивира другите, ако се наложи да повлияем на тяхното поведение както като личности, така и като групи от хора. В допълнение разбирането за мотивацията има огромно значение за развитието на социалните ни умения, включително възможността да влияем положително върху поведението на останалите, да предотвратяваме и разрешаваме конфликти, да живеем и работим съвместно с други хора, да тренираме водещата си роля и да допринасяме за изграждането и укрепването на успешни и продуктивни екипи.
Положете усилия за постигане на високи стандарти.
Личности, които са силни в този аспект на мотивацията, се описват като ориентирани към постигане на целите си: като малцина от простосмъртните те изглежда винаги знаят какво точно искат да постигнат. Ясното съзнание за целите им е тясно свързано с решимостта им да постигнат високи стандарти - за тях няма лесни мишени и обиколни варианти. Това означава, че те не се задоволяват с достигането до удобното равнище в зависимост от това, което са постигнали; те постоянно жадуват за предизвикателствата на новите висоти.
Бъдете всеотдайни за постигане на целите.
Всеотдайността се приема за един от най-важните компоненти на мотивацията - тези, които я нямат (колкото и талантливи да са) рядко успяват да разгърнат целия си потенциал. От друга страна, и индивидуалности, и групи от хора с по-малко вродени способности показват, че са способни да постигнат високи стандарти чрез всеотдайност и решителност. Само си помислете за всички онези ярки звезди от средното училище, които по-късно в истинския, реален, живот биват изпреварвани от личности, изглеждали не толкова способни преди. Ако посетите другарска среща на бивши съученици ще се убедите от безбройните примери от този вид. Колко студенти, определяни като много перспективни, всъщност успяват да постигнат нещо значимо след завършването си?
За някои всеотдайността означава да пожертваш цялото време и емоционална енергия на човешките взаимоотношения като противопоставяне на кариерата, изпълнена с бляскави моменти. Какъвто и да е произходът на тяхната мотивация, хората с по-голяма всеотдайност са тези, които са готови да жертват времето си и усилията си за постигане на поставените цели. Такива личности са пределно наясно към какво се стремят и какво искат да постигнат. Така че тяхната всеотдайност е емоционална.
Поемете инициативата и грабнете възможностите.
Обикновено справящите се с този аспект от мотивацията са готови да се възползват от възможностите, които се отварят пред тях, за да постигнат целите си. В повечето случаи те са по-добри от останалите в откриването на тези възможности на първо място, а чак след това оценяват значението им. Наистина оптимизмът им е толкова голям, че те приемат всяка заплаха или пречка по пътя си като предизвикателство и от там като шанс да прогресират.
Бъдете оптимисти дори, когато късметът ви изневери.
Ако сте силни в този аспект на мотивацията, то вие притежавате лични качества, които ви позволяват да продължавате да търсите начини за постигане на целите си, дори когато по пътя си срещнете трудности и пречки.
В случаите, когато срещнат затруднения, оптимистите приемат съвета, който се съдържа в една стара мъдрост: “наблегнете на позитивното, елиминирайте негативното”. Следователно те съвсем тенденциозно са приели провала при постигане на целите си като последствие от обстоятелствата, които са извън обсега на техния контрол, а не като резултат от човешки слабости.
За да бъде темата, която коментирам - мотивацията, още по-интересна и ползотворна за вас, предлагам на вниманието ви един професионален тест:
За всяко твърдение или въпрос изберете един от възможните отговори А, В или С. Помнете, че в името на прецизността на преценката трябва да заградите отговора най-близко до това, което бихте направили или пък вече сте направили. Не избирайте това, което в момента мислите, че е най-доброто или най-подходящото. Всъщност желанието ви да се представите в най-добра светлина не е най-емоционално интелигентен начин на отговаряне.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България