СТИЛ И ЕТИКЕТ

Здравейте, моля Ви да напишете статия за начина на поведение, правилните обноски и задължителните неща, които трябва да спазваме, навсякъде, за да не ставаме смешни от незнанието си.
Благодаря!
Камен С.
Междучовешкото общуване - от времето на Адам и Ева, винаги се е подчинявало на редица условности. Те оформят постепенно правилата за поведението, в чиято основа са взаимното уважение - включително на различията.
Облечени в сравнително общоприета формула, каквато са маниерите, правилата за поведение в никакъв случай не пренебрегват индивидуалността и спецификата на човека, националността или народа, историческото развитие, традициите и обичаите.
Високо качество на живот се постига и се отстоява успешно с познаването и утвърждаването на стилни форми на поведение.
Защо днес говорим за Възраждане на добрите, класическите и утвърдени във вековете форми на общуване?
3а етикета пишат още Платон, Аристотел, Декарт, Еразъм Ротердамски („За правилата на добрия тон"). През 1204 г. е издадена първата книга „За правилата на поведение”.
Утвърдено е разбирането, че родина на етикета е Франция (понякога добавят и Англия). Строго погледнато обаче, това е Италия, където още през XIV в. започва облагородяването на нравите (през епохата на Възраждането). Италианците обръщат внимание на образованието, на изкуствата, на благоприличието. За пръв път след падането на древната цивилизация се изгражда общество образовано, разбогатяващо, съзидателно. Особено силно е влиянието на хуманистите. Появяват се и книги за образцови кавалери и дами, за подредбата на пищни салони и тържества. И още тогава най-голямо внимание се обръща на жените с разбирането, че те „стават дами, когато усвоят добрите маниери".
Естествено, французите не се задоволяват да копират сляпо дошлите при тях чужди правила, а ги видоизменят, като ги приспособяват към своите национални особености и духа на времето - вече е XVI в. Основното е подмяната на крещящото великолепие с изтънчения разкош. Най-високо развитие те придобиват при краля Слънце Луи XIV. Монархът, известен с изящните си маниери и вкус, се грижи за блясъка на своя двор, без да пести средства. Описанията за обзавеждането на неговите дворци, за баловете и маскарадите и досега изумяват въображението. На дворцовите приеми гостите получавали картончета с изброени правила за поведение, които следвало да се спазват. От френското название на тези картички - etiquette, произлиза днес употребяваният термин етикет. (Не бива да се бърка с разпространеното значение на указания върху стоки, продукти и други произведения).
Тези правила не остават незабелязани в другите страни и от XVII в. започва разпространението на френския език, мода и обичаи. Тенденцията не отминава и Русия. Реформаторът Петър I след едно от многобройните си посещения на Запад разбира, че преди да направи сериозните си държавни промени, е „необходимо да преобразува нравите и обичаите на руския народ по западен образец". И се започва: стрижат се бради, скъсяват се дългите ръкави на мъжките облекла, дамите се задължават да носят деколтирани рокли, въвеждат се европейските танци, леят се унгарски, френски и немски вина, менюто включва до... 200 блюда. Е, естествено, знанието на френски език се смята за главен признак на доброто възпитание. По-късно императрица Елисавета Петровна издава указ „За облеклото според чиновете и класовете", но историците твърдят, че нямала особен успех в борбата срещу разкоша (XVIII в.).
По българските земи се срещат различни като обичаи правила, донесени от Велика България, въведени от Византия и наложени от Османската империя. Едва след Освобождението и установяването на новото държавно устройство в страната навлизат правилата, утвърдени в Западна Европа. По-късно става и връщането към някои традиции, които, съчетани със съвременните тенденции, правят българският етикет и модерен, и специфичен.
И така, етикетът съдържа правилата за поведение и нормите на нравствеността. Доброта и внимание, учтивост и вежливост, такт и маниери, уважение и достойнство - това са основните области на поведенческия етикет.
Правилата на етикета не са догма, те непрекъснато се развиват - за по-добро. Още нещо, те не пречат на нашата индивидуалност.
Видове етикет
В зависимост от областта, в която се проявява етикетът носи различни наименования. Най-често правилата за поведение се свързват с отношенията с други държави и техни представители. По същество това е областта на външната политика и дипломатическата служба. Етикетът, в случая - дипломатическият, представлява съдържанието на дипломатическия протокол и церемониал, които обхващат всички страни от организацията на междудържавните и международните връзки и техните представителни елементи. Този протокол и церемониал намират своята реализация и в обикновените междучовешки контакти под формата на условно наречения общограждански етикет. Варианти - поради същностните характеристики на институциите, където има особени правила, са дворцовият (монархическият) и воинският етикет. В последните десетилетия сериозно внимание се обръща на нови форми на общуване, с редица специфики, а именно на: етикета на общуването; бизнес етикета; комуникативния, компютърния, финансовия, служебния и телефонния етикет; етикет за началници и подчинени, етикет в местата за отдих и култура, етикет на подаръците и т.н.
Запознанство и представяне
Всяко запознанство започва с представяне, затова от психологическа гледна точка този момент е много важен. Неловките ситуации, които възникват при запознанството, могат да усложнят по-нататъшното общуване, а понякога и да го направят невъзможно. От това как човек ще бъде представен, до голяма степен зависи дали ще бъде приет или отхвърлен от обществото.
Представянето е задължително преди служебен или делови разговор, ако участниците в него не се познават предварително. И обратното, не е необходимо да представяте човека, който върви до вас, ако например срещнете свой познат на улицата и спрете само за да го поздравите. Естествено, че това не се налага и ако се обърнете с въпрос към случаен минувач на улицата или към продавач в магазин.
Основни правила
В началото на миналия век изразът „Имам честта да ви представя..." е бил почти повсеместно приета формула за представяне на хората един на друг както във висшето общество, така и от средната класа. Постепенно обаче тази общоприета формула малко или повече остарява и започва да изглежда церемониална. Но трябва да признаем, че изразът „Имам честта...", използван от един човек по отношение на друг, дава възможност на първия да демонстрира своето добро отношение, а на втория да се почувства по-уважаван и значим. Независимо дали ще използвате тези думи, когато представяте едни на други ваши познати или ще предпочете по-съвременни изрази, помнете, че на вас се пада честта да запознаете тези хора.
При представянето изхождайте от два основни принципа:
1. Ясно произнасяйте името, фамилията и другите сведения, които имате намерение да съобщите.
2. Използвайте форми на представяне, които съответстват на създалата се в момента ситуация.
Ясното произнасяне на имената ще ви спести неудобството повторно да питате и ще ви предпази от досадни недоразумения. Придържането към втория принцип предполага, че в съвременния свят правилата за запознанство и представяне са станали по-демократични. Така например надали ще е уместно официално да представяте новия си гост на компанията, събрала се на купон у вас.

продължава в следващия брой

Юлия Дончева

КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България